Тя е главен редактор на излизащото в Загреб на български и на хърватски език списание „Родна реч“ и автор на няколко книги, сред които „Българските градинари в Хърватия”. 

Г-жо Гласнова, как живее българската общност в Хърватия?

- Трябва да започна с едно изречение: българската общност в Хърватия е малка. В цялата страна живеят около 360 българи, а в Загреб – приблизително 180.

И пред двете бройки е думата „около“ защото много от пристигналите българи не търсят контакт с българската общност. Това е тяхно решение и няма да го коментирам. Само ще кажа, че сплотеността като черта в днешно време не се среща често.

„Старата“ българска общност в Хърватия днес живее така, както живеят и хърватите. Във време на пандемия хората не се събират, не организираме толкова изложби или други прояви, колкото бихме искали. Всъщност, в последната една година и половина рядко се събираме.

Но надеждата умира последна и се надявам, че ще дойде време нашият клуб отново да се изпълни с хора. Имаме три прекрасни помещения в самия център на Загреб и наистина е грехота да стоят празни. Надявам се, че поне за коледния коктейл няма да бъде така... 

Има ли българско училище, издания на български, различни български медии…

- Има едно българско неделно училище – в Загреб. И за него трудно намираме деца. Вече казах колко българи живеят в Загреб и това е действителността.

Асимилацията си казва думата, но и по принцип след 1945 година броят на българите рязко намалява. В комунистическа Югославия не е било желателно да си българин.

Едно сравнение – през 1942 година само българските градинари в Загреб са над 2000 души. В края на 1945 г. са останали около (пак около) – 250. 

И изданието на българската общност е само едно – списание „Родна реч“. То е двуезично и излиза на три месеца. Когато успеем да спечелим някой конкурс за финансиране по проект, издаваме и книги, които вероятно имате предвид.

Някои книги успя да издаде и Хърватско-българското дружество, чиято дейност е изцяло насочена към укрепване на хърватско-българските връзки, приятелство и сътрудничество, особено в областта на културата. Председател е хърватският академик Йосип Братулич. Дружеството е създадено в Загреб през 1941 г., забранено 1945 г. и възстановено през 1992 г. 

Как коронакризата промени живота в Загреб/ в Хърватия?
- Коронакризата, както и навсякъде по света, намали или напълно парализира активността в политическия, икономическия и културния живот на Загреб/Хърватия.

Дали един ден животът ще бъде такъв, какъвто е бил, не мога да гадая. Само безкрайно съжалявам, че младите хора трябва ежедневно да понасят толкова ограничения. Говорим за свобода, демокрация, свободно движение на хора, идеи и стоки. Изглежда ще си останем само с приказките... 

Какво е да си журналист в Хърватска?
- Да си журналист в Хърватия не е по-различно от това да си журналист в която и да е държава в Европейския съюз.

Правилата на играта се определят от главния център на властта – Брюксел, и въпрос на личен избор е дали ще се спазват ли или не.

Това заключение се потвърди от живота особено силно в последната една година. Нито един колега от така наречените официални медии не си позволява да критикува действията и мерките на правителството за „справяне“ с коронавируса, нито да разследва ползата и вредата от масовото ваксиниране.

За обсъждане на качествата и страничните ефекти на отделните ваксини – да не говорим. Когато се пише по този въпрос е или пропаганда до небето, или е тенденциозно и непълно. Блокират се дори и лични профили на Фейсбук. 

Кога Ви е било най-трудно като емигрант?
- Никога не съм се чувствала като емигрант в Хърватия. Може би заради многото създадени контакти, които моята работа изисква.

Разбира се, и заради отношението на обикновените хора. Колкото е било трудно да бъдеш българин в Югославия, толкова е приятно да бъдеш българин в Хърватия. Разбира се, никога не трябва да се забравя, че изключения са възможни.

Но аз се убедих в едно – хърватско-българското приятелство е здраво, то е издържало векове защото неговата основа е преди всичко народна и изградена в областта на кулурата, а не политическа и идеологическа. И освен това – приятелството ни не се гради според капризите на някои малки, по-големи или велики вождове... 

Какво Ви даде срещата с хърватската история, култураи език?
Обогати ме като журналист и преди всичко като човек, разшири моя кръгозор и ми донесе много запознанства и прекрасни мигове. 

Имате ли друго хоби, освен да пишете книги и статии?
- Обичам да чета, да правя снимки на цветя, природни забележителности и красиви пейзажи. Мисля, че в природата на всеки човек е желанието да пътува – и на мен това не ми е чуждо.

Обичам и да приготвям някои специалитети – както от българската, така и от други кухни. Например българска мусака, турска „Имамбаялдъ“, италиански спагети „Карбонара“ и лазаня, руска торта „Наполеон“, холандски маслен сладкиш... 

Когато сме в Загреб, какво не бива да пропускаме, кои са някои от тайните на града и околностите. Бъдете наш виртуален гид...
- За съжаление нямам толкова време, за да Ви опиша забележителностите и да Ви разкажа за някои от тайните на Загреб и околностите.

Да не говорим да забележителностите и красивите кътчета на Хърватия. Загреб е истинска Мека за тези, които обичат да посещават музеи – тук ги чакат Музеят на съвременното изкуство със своите над 4000 картини, сред които немалко творби на Пикасо, Вазарели, Фернан Леже;

Музеят на изкуствата „Мимара“, с колекция, съдържаща близо 3750 експоната – предмети на изкуството от различни техники и материали, от различни култури и цивилизации;

Галерия Щросмайер, където можете да се насладите на творби на европейски майстори на живописта (италианци, фламандци, французи), както и на хърватски художници от периода ХІV-ХІХ век;

Музеят на занаятите и изкуствата; уникалният Музей на прекъснатите любовни връки; Археологическият музей, разбира се, както и още много други.

Старата част на Загреб е напълно запазена и има особено излъчване. Тук се намира запазената до днес аптека „При черния орел“ на внука на поета Данте Алигиери, Никола, открита преди около седем века – през 1355 година. 

А околностите на Загреб са малък къс от рая със своите гори, лозя, средновековни дворци и прекрасни къщи... Впрочем, най-добре е да дойде и сами се наслаждавате на прекрасните гледки. Виртуалната разходка и моите думи са бедни, за да ги покажат или опишат. 

Едно интервю на Светлана Желева