sanusetsalvus.com

Сряда, Дек 01 2021

Интервюта

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

проф. Ташко Делийски, българи в Австрия снимка Даниел Йорданов

Проф. Делийски за лечението рака на гърдата, музиката и изборите в живота

Визитка: Проф. д-р Ташко Делийски е роден през 1950 г. Завършва медицина в София през 1974г.

От 1976 г. е асистент, старши асистент и главен асистент в катедра „Пропедевтика на хирургическите болести” към ВМИ-Плевен. Докторска дисертация защитава през 1991 г.

Доцент и ръководител на катедра „Онкология” към ВМИ – Плевен е от 1993г. От 1993 г. е ръководител на Онкологичния център към Плевенската болница. Професор от 2005г.

Има специалност по хирургия и онкология. Утвърден специалист в областта на хирургията на стомаха, червата, ануса, малкия таз, млечната жлеза и др.

Многократните му специализации във водещи университетски клиники в Европа дават възможност в клиниката да бъдат внедрени нововъведения, гарантиращи прилагане на съвременно третиране на пациентите.

Има многократни специализации във водещи университети в чужбина (Германия, Австрия, Турция, Англия):

оперативно лечение на хирургическите заболявания на стомаха, червата, правото черво и ануса, лапароскопска хирургия на жлъчния мехур и стомашно-чревния тракт,

съвременна диагностика и лечение на заболяванията на млечната жлеза, включително и сентинелнните лимфни възли и онкопластичен подход при рак, заболявания на щитовидната жлеза, лапароскопска хирургия, роботизирана хирургия.

Проф. Делийски, защо станахте лекар?

- Със сигурност различни фактори са повлияли за този мой избор. Това е професия в която има системност, задълбоченост, има израстване и най-важното: желание да се помага на хората, колкото и тази дума в наши дни да звучи като клише.

Специализирал сте в Германия и Австрия, разкажете повече за тях?

- Тези специализации ми помогнаха не само да науча за съвременния подход, организацията на лечебния процес в хирургията и онкологията, но лекарите работеха много всеотдайно, с такава голяма любов към работата си и пациентите.

После, като се съберем, и те споделяха сходни неща: натовареност, финансиране и пр. Затова са им много благодарен, че ми показаха как се прави медицина и една голяма човечност. С много от тях се сприятелих и още поддържаме професионални и лични контакти.

За тях често се казваше, че са по-затворени, по-сдържани, но когато те допуснеха по-близко , те можеха да бъдат себе си и да покажат своята по-дълбока човешка същност.

Този западен подход към пациента ви е допаднал и сте го пренесъл в България още преди десетилетия. Но тогава защо не останахте в чужбина?

- Мислел съм си, но тогава, когато излизах в чужбина, бяха по-други обстоятелствата. Но не това е било причина, която да ме стопира.

Сега, като се обърна назад виждам, че при едни и същи медицински дейности, които извършваме и същите знания, в България имам по-голяма относителна самостоятелност и тежест като лекар, отколкото ако бях останал там.Това ми влияе както на самочувствието, така и на удовлетворението от работата.

Първата ми специализация бе в Германия, през 1988 г. по линия на Deutscher Akademischer Austauschdienst, Беше много трудно да се спечели такава стипендия за чужбина, и заминах за Вюрцбург, който оттогава е най-любимият ми град на света.

Имаше романтика в тези времена, колегите не познаваха света, така, както днес, с голяма сърдечност и топлота ме приеха. Чувствах се много добре.

На базата на създадени вече контакти и участия в различни проекти и конференции, направих и следващите си специализации, най-напред в Берлин, в един голям онкологичен център.

Интересното бе, че след промяната през 1989 г., това голямо звено от времето на ГДР със световна слава, бе развит още повече. Видях как се внедряват последните новости, специализирах при проф Schwabert - голям немски учен, награждаван многократно, който по-късно стана и доктор хонорис на Плевенския университет.

Бях и в Хайделберг, отново във Вюрцбург, и в последните години- във Виена, в AKH, като към това се добавиха и други фактори да бъда по-често в австрийската столица.

Разкажете и за работата с виенските си колеги от AKH?

- Винаги съм се удивлявал на тази болнична структура, каквато е виенската болница "Алгемайнес кранкенхаус".

Впечатляваме, че лечебното звено е най-съвременно оборудвано, високотехнологично и със страхотни специалисти, които правят медицина на много високо ниво.

Моите първи контакти тук бяха с учени – хирурзи, с които се познаваме от 30 години. Не е колегиално да споменавам имена, защото всички са много добри специалисти. Но все пак ще спомена името на проф. Бела Teleky, водеш хирург, със свой почерк в медицината.

Да се специализира в AKH, това е просто прекрасна възможност: отивам по област от медицината, която ме интересува, и знам кое най-новото, сверявам си часовника тук, казано по друг начин.

Преди 2-3 г. бях на специализация в сектор „Образната диагностика” на AKH. Много ми бе полезно, аз като хирург трябва да знам какви са възможностите на образната диагностика на която толкова много разчитаме.

В България няма такава структура, която да е еталон за всичко. В никакъв случай обаче не казвам, че нямаме много добре развита медицина.

Кои са новости в лечението на рака?

-Като онколог и онкохирург се интересувам от новостите повече от 30 г. По отношение рака на млечната жлеза прогнозата не е така неблагоприятна, както при другите видове рак.

Той излиза на първо място като честота и заради това, че засяга все повече жени във фертилна възраст. Когато започнах като онкохирург нещата стояха по съвсем друг начин: идва пациентката с рак на гърдата и най-често се отстранява цялата гърда, т.е извършва се една обемна операция, която силно деформира жената.

Сега нещата са съвсем други: и диагностиката позволява навременно откриване на заболяването, което прави лечението успешно. Друг фактор за успеха с болестта е, че все повече жени се интересуват от проблематиката и си обръщат внимание с превенция и профилактика.

В много страни има Национални програми за скрининг на рак на млечната жлеза , което означава, ранно откриване и висока успеваемост в лечението.(За съжаление в България не е така като обем и обхват).

Много се развиха и дисциплините, които са в помощ на излекуването на рака на гърдата: образна диагностика - с нея се постига невероятна прецизност. Към нея се добавят още хистологични, морфологични, имунологични изследвания и генетиката.

Работи се в мултидисциплинарни екипи и възможностите на съвременната медицина още повече нарастват. Преди при по-големи тумори имаше възможност да се започне лечение, което да намали размера на образуванието- с хормонотерапия, имунотерапия и др.

Сега и при по-малки тумори често се практикува този начин, защото повлиява благоприятно хода на лечението, вместо веднага да се бърза с операция. Това са големи предизвикателства за нас, лекарите да усвоим новостите и да ги следваме.

Наследствена болест ли е ракът?

- Има изследвания, с които на жената може да се каже, че напр. има повишен риск от това заболяване и ако не бъде направена съответната операция, то рискът да се появи е на 90 на сто.

Когато открие това заболяване е съвсем логично то да породи силен стрес и срив при пациентките с оглед сериозността на проблема. Много важна е в тези момента е комуникацията с медицинския екип и с обкръжението.

Почти веднага, още по време на операцията имаме възможност и да изградим нова гърда, така, че жената да се събуди с естетичен външен вид.

Баща сте на световно признатата пианистка Дора Делийска, която от 18 г. живее и работи във Виена. Имало ли е момент в който сте искали дъщеря ви да стане лекар?

- Като модерни, но любящи родители сме оставили както Дора, така и нашия внук сами да правят своите избори в живота си.

Спомените ми са, че тя много отрано си избра музиката, макар като дете да посещаваше много курсове, вкл. балет. Тя носи изкуството в себе си и аз съм доволен, че в семейството ни тя усети това отношение, което всеки от нас влага в работата си: моята ангажираност и отговорност като лекар към моите пациенти, отговорността на майка й- Ваня Делийска в нейната работа. Без този пример, който сме й давали, тя нямаше може би, така бързо да намери своето призвание.

В немския има израза: „ Es heißt, dass Chirurgen oft gute Violinisten sind” („Казват, че хирурзите често са и добри цигулари”). Вие свирил ли сте на някакъв инструмент ?

- Има предпоставки хирургът да има сръчни ръце, но той не избира професията си заради това. Основното при него е да има задълбоченост в работата си и много познания.

Техническото изпълнение е също важно: аз самият съм свирил на цигулка, но не съм за цигулар. Вярно е също, че лекарите имаме голям афинитет към изкуството: аз се интересувам от история на изкуството, от изкуството, което създава и моят зет, чета много книги, в моите лавици има творби на виенски автори от български произход.

Произхождате от известен бунтовен род от Освобождението на България. И самата дума „делия” означава буен, неспокоен. Разкажете ни повече от семейната история. Кой ваш предшественик ви вдъхновява най-много?

-Трябва да е било около 1800 г., когато са били смутните, кърджалийски времена и техните орди правят набези над мирното население , и идват към Тетевен.

Моят прапрапрадядо се е казвал Павел, но му казвали Паоло. Но турците го нарекли Делипаоло, т.е силен, буен, луд гидия. Той организирал защитата на Тетевен от кърджалиите и спасил града в този момент. Така се понесла и неговата слава, има и стихотворение, посветено на него, и паметници.

Спомням си още от моето детство, че тази тема ми бе любима, и бе много застъпена в училище, и като деца много се вживявахме. И аз много се гордея с него! Важното е, че този юнак на юнаците също живее в моето сърце!

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков