All for Joomla All for Webmasters
Гл. ас. д-р Владимира Вълкова: Немският е много логичен език (част-1)

Визитка: Гл. ас. д-р Владимира Вълкова е настоящ ръководител на Австрийска библиотека Велико Търново,

преподавател към катедра „Германистика и нидерландистика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Г-жо Вълкова, какъв е интересът на младите хора към Австрийската библиотека във В. Търново и кои австрийски автори се радват на най-голям интерес? Кои инициативи срещат най-широк отзвук?
- Студентите от Великотърновския университет се запознават с Австрийска и Немска библиотека още от първия учебен ден.

 

Това е дългогодишна традиция, която поддържаме в катедрата. Целта е да представим пред студентите изключително богатия библиотечен фонд (около 12 000 библиотечни единици), да им покажем уютните читални и да ги въведем в академичната атмосфера. При този първи досег с Австрийска библиотека студентите научават, че тук могат да открият информация за културните, образователните, научните, икономическите и политическите събития и въпроси в Република Австрия, както и че ние организираме множество културни събития, научни форуми и образователни семинари.

 

Освен това двете библиотеки функционират и като учебни зали, в които по време на часовете по Немскоезична литература и История и култура съответният преподавател разполага с необходимата техника и с много илюстративни материали, които да направят понякога твърде сложната и философска материя по-интересна и по-приятна. Както е известно, немскоезичната литература може да се окаже голямо интелектуално предизвикателство и е трудно смилаема не само за младите хора.

 

Така че, студентите първо се насочват към автори, които или имат по-лек стил на писане или вече са преведени на български език – Елиас Канети, Стефан Цвайг, Димитре Динев, Даниел Келман, Дорон Рабинович. Разбира се, в Австрийска библиотека студентите на първо място набавят необходимата им учебна и преводна литература, на второ място тук те използват за своите учебни нужди наличната техника, но библиотеката е – вероятно и заради стратегическото си местоположение – предпочитано място както от преподаватели, така и от студенти не само за провеждане на различни научни, културни и литературни събития, а и просто за срещи и разговори.

 

Любими за студентите са както преводаческите работилници с участието на изтъкнати и доказали се преводачи, така и кинолекториите, на които се дискутират филмираните литературни произведения. На голям интерес се радват и коледните и абсолвентски партита, които организираме извън помещенията на университета с помощта на нашите чуждестранни лектори. 

 

Какъв е интересът и към катедра “Германистика и нидерландистика“, в която преподавате? Има ли истински дискусии за немския език и литература?

- Интересът към предлаганите и водените от катедрата специалности нарасна през последните пет-шест години. Особено предпочитан е немският като втори чужд език в специалността Приложна лингвистика, която предоставя възможността за различни комбинации от езици с преводачески или педагогически профил. През последните години тази специалност се предлага и с възможността за избор на допълнително профилиране – международни отношения, международен туризъм, бизнес комуникации, информационни технологии.

 

Постепенно, макар и плахо се възвръща и интересът към специалността Германистика, която е с по-обхватна филологическа насоченост. Отлив има при специалностите Педагогика на обучението по немски и български език респ. Педагогика на обучението по история и немски език. Все повече кандидати имаме и за магистърските ни програми Немски език и чуждоезиково обучение в средното училище (НЕЧЕО) и Транслатология с един или два чужди езика.

 

За съжаление трябва да отбележа, че не винаги имаме необходимия преподавателски ресурс да обучаваме всички желаещи. Дискусии за немския език и литературата в немскоезичните региони се получават освен на националните и международните научни форуми, в които вземат участие както преподаватели, така и изявени студенти, именно в магистърските курсове – особено в часовете по Художествен и Аудиовизуален превод, които имам удоволствието да водя. 

 

Какво е за Вас немският език?

- Хм, не съм се замисляла досега. Едва ли бих могла да избягам от познатите клишета, но може би няма да бъде пресилено, ако кажа, че това е една цяла вселена, която се откри пред мен още в тийнейджърските ми години и която продължавам да преоткривам и изследвам. Ако мога да си позволя да опростя мисълта на Витгенщайн „Границите на моя език са границите на моя свят“ и се опитам посредством нея да опиша какво за мен е немският език, то действително бих могла да кажа, че това е езикът, който не само промени и конструира професионалния и личния ми живот, ежедневието ми, а и в голяма степен промени мисленето ми.

 

Разбира се, без страст и любов не може. И днес като преподавател това е първото, което казвам на студентите – че ако нямат желание и изучават по принуда езика, няма да се получи. Второто, което им казвам е, че немският е много логичен език и че са необходими много дисциплина, упоритост и постоянство, ако искат да успеят. А третото, което не спирам да им повтарям и което се опитвам да им втълпя, докато завършат, е, че език се учи предимно с четене на книги.

 

И не казвам това, защото съм предимно литературовед, а защото самата аз се убедих в това, когато бях студентка и когато разбрах, че доброто владеене на езика е само необходимата предпоставка, средството, с помощта на което можеш да откриеш нови светове – било в литературата, науката или в живота. Чрез четенето на книги учим подсъзнателно лексика и синтактични конструкции. Книгите също така формират езиковото ни чувство. А на едно друго по-високо ниво литературата моделира светогледа ни, подпомага осъзнаването на историческите процеси и културните феномени, тя обогатява нашата интеркултурна, а дори и социална компетентност. 

 

Откъде този интерес към Роберт Музил?
- С Роберт Музил (Robert Musil) се запознах още като студентка, но и тогава преподавателите ни по немскоезична литература бяха решили да ни пощадят, защото задължително четиво беше само много по-краткият и по-лесно смилаем роман на Музил – "Лутанията на възпитаника Тьорлес". Разбира се, Канети също беше част от задължителната литература и то с романа му Заслепението. Всъщност, трябва да отбележа, че никога не се е акцентирало върху българския му произход и винаги сме го разглеждали като европейски гражданин par excellence.

 

На този етап не успях „да се влюбя“ в нито един от двамата. Едва след като защитих дипломната си работа и започнах да се подготвям за приемния докторантски изпит, се наложи да се запозная с по-обширни откъси от големия роман на Музил – "Мъжът без свойства". (На български език романът или по-точно каноничната част от него или казано по друг начин онова, което Музил одобрява за печат приживе (без т.нар. "Наследство приживе") излиза 2009 г. в превод на Любомир Илиев под заглавието Човекът без качества (изд. Атлантис).

 

Заглавието "Мъжът без свойства", което аз предпочитам и за което има много сериозни основания е на Владимир Сабоурин. Като отправна точка за тези основания и като повод за разсъждение тук мога да спомена два основни момента: 1. провокацията, която се съдържа още в заглавието на романа (Как е възможно мъжкото да е лишено от качества и въпреки това да не се разпадне и да остане мъжко? Какво представлява и как се формира то? Качество ли е?). В превода на Л. Илиев, както и в превода на други ези-ци, това се губи.

 

Точният превод на "Der Mann ohne Eigenschaften" гласи: "Мъжът без качества" (свойства). Изхождайки от факта, че Музил тръгва от точните науки, логично е да предположим, че е имал предвид преди всичко „свойства“. А и има цяла една глава в романа, в която подробно се дискутират „качествата“ на протагониста, който стои в основата на заглавието. 2. Разбира се, професионалният литератор насочва вниманието си към теорията на гещалта, оказала силно въздействие при възникването на романа, претворена в проблематиката на лишеното от цялостна оформеност, от облик, от гещалт (das Gestaltlose) мъжко.

 

От една страна обезформянето на мъжкото е свързано с кризата на мъжкостта в Краевековието, с промяната на културно-социалните ѝ предпоставки и съотношението ѝ спрямо еманципиращото се женско. От друга страна то е част от един по-дълъг и сложен процес на осъзнаване на конструираността на модерния субект. А и би следвало да се замислим че на обзетия от мания за инженерна точност автор, който преписва една глава от романа си безброй пъти с цел съвършена прецизност, евроцентристкото пренасяне на антропологизма „човек“ върху „мъж“ със сигурност не е убягнало.)

 

И едва когато трябваше да се спра на автор и тема на бъдещия ми дисертационен труд, едва тогава избрах Музил. Определящото беше интересът ми към темата за идентичността, с която се занимавах в дипломната ми работа. Разбира се, тук голяма роля изигра и научната ми ръководителка проф. дфн Пенка Ангелова, която по това време вече беше известна с научните си занимания с Елиас Канети и която беше и все още е председател на Международно дружество Елиас Канети.

 

И така, от една страна романът ме грабна – оказа се голямо интелектуално предизвикателство, но и същевременно огромно естетическо удоволствие, от друга – можех да се задълбоча по темата за идентичността и да разширя познанията си и от трета страна – Музил се оказа неосъществен проект на научната ми ръководителка, която определено не искаше да ми натрапва Канети и която посредством моите занимания с Музил имаше повод отново да се върне към него.

(следва продължение)
Eдно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

 
 
Прочетено 567 пъти Последна промяна от Събота, 25 Ноември 2023 00:16
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…