Понастоящем изпълнява функцията водач на групата на първи цигулки в Брукнер Оркестър Линц и изнася солови и камерни концерти.
Ива, разкажете за това как станахте цигуларка? Имате ли семейна традиция или други обстоятелства Ви откриха света на музиката?
- Моята майка ме насочи към музиката. Тя беше преподавател по солфеж, а баща ми - инженер. Тъй като голямата ми сестра свиреше на пиано, родителите дадоха на мен цигулка, за да се получи дуо.
Освен това баща ми много обичаше музиката, пял е в академичния хор и не пропускаше концерт или оперен спектакъл в София. Спомням си, че баба ми по майчина линия разказваше, че като девойка също е свирила на цигулка.
Как дойдохте в Австрия? Защо не Виена, Залцбург, а Линц?. Разкажете ни повече за музикалния живот в Линц.
- Завърших музикалното си образование във Виена, в тогавашната “Консерватория на град Виена”, сега “Частен университет за музика и изкуство- Виена”.
След дипломирането ми постъпих на работа в “Тонкюнстлер” Оркестър и работих там до 2005 година, след което спечелих място в групата на първи цигулки на Виенската филхармония и напуснах “Тонкюнстлер”, за да започна работа там.
След 3 години обаче по редица причини трябваше да прекъсна и да потърся място в някой друг от водещите оркестри в Австрия. Така се озовах в Брукнер Оркестър Линц, почуствах се добре в колектива и останах да работя там, въпреки че семейството ми живее в Долна Австрия на 180 км от Линц. В днешно време това не са разстояния, когато става въпрос да си изкарваш хляба.
Как се запознахте с Вашия съпруг. Той композитор, Вие – цигуларка. Как се чувствате като творчески тандем в музиката и живота?
- С мъжа ми се запознахме случайно след една интернет дискусия по повод неговата книга за 7-ма симфония на Брукнер, която току-що беше излязла от печат. Мъжът ми е изследовател на творчеството на великия австрийски композитор (родом от Ансфелден до Линц), и се интересува от работата на нашия оркестър с творчеството му.
А що се отнася за нас двамата като тандем в музиката и в живота мисля, че тандемът е добър!
Bilder: (Iva Hölzl-Nikolova, Elissaveta Staneva-Vogl und Anna Aigner bei der Premiere von Erich Urbanner’s Streichtrio)
Какво е по-важно в музиката: човек да е виртуоз / технически/ или интерпретацията?
- Един инструменталист трябва да съчетава всички тези компоненти. Плюс перфектна интонация. Без това не може.
Разкажете ни повече за българския елемент, който внасяте. Работила сте и със съвременен композитор като проф. Владимир Панчев (1948-2021), който от 1991 г. живее във Виена. Споделете някои любопитни факти, случки, преживявания.
- Познавах Владимир Панчев в течение на 30 годишния му живот в Австрия. Допитвах се често до него за съвети и корепетиция при разучаването на нови прозведения, както и от класически, така и от съвременни автори.
За съжаление той така и не успя да напише произведение за цигулка, което да изпълня, въпреки че имаше вече готови идеи за това и си беше отбелязал в Сборник с български народни песни точно мотивите, които смята да използва.
Може би единственият шанс да се реализират тези идеи е някой композитор, който лично познаваше Панчев, да напише собствено произведение върху тези мотиви. Чакам с нетърпение такова произведение. Засега единствената пиеса от Панчев, която имам в репертоара си е Партита за две цигулки.
С кои музиканти и диригенти сте работила, разкажете ни нещо за тях?
- Като оркестрант съм работила с абсолютно всички големи диригенти на нашето време, затова не мога да изкажа преференции или да посоча отделни факти или случки. Обемът на информация и спомени в моето съзнание е прекалено голям. Като солистка също съм работила с много добри диригенти, като Фридеман Риеле, Марко Летоня, а от българските - Пламен Джуров и Иван Стоянов.
С кого искате да работите, на коя сцена искате да свирите?
- С кого искам да работя? Не мога да назова конкретни имена. Искам да работя с тези, които ИСКАТ да работят с мен.
В заключение да добавим пак за предстоящия Ви концерт на 10 ноември 2023 г. от 20 часа в металната зала на виенския “Музикферайн”. Какво е за Вас Музикферайн?
- За мен Музикферайн- Виена е място, където е протекла най-съзнателната част от моя живот, с всичките върхове и низини, през които човек трябва да мине, за да се утвърди като личност и артист.
Едно интервю на Светлана Желева