Аз обаче предпочитам мъжете - поставени в същите ситуации като жените, тогава става интересно, казва талантливата фотографка. 

Продължаваме да ви запознаваме с български фотографки, които се занимават с актова фотография, жанр, който не бе популярeн в България. Актовата фотография се нуждае от женското светоусещане в един мъжки свят и „мъжкия поглед“( male gaze (männlicher Blick)), който твърде често е доминиращата гледна точка. 

Розалия Тренчева е родена през 1959 г. в София. С фотография започва да се занимава през 1982 г. Завършила е Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография (тогава Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ в София). „Бях в една група със страхотни хора, повечето от които станаха невероятни фотографи“, казва тя....Още през 1986 г. участва в изложба, посветена на актовата фотография, след това второ участие… 

Розалия Тренчева обича да експериментира в самия жанр на актовата фотография и има една по-фина гледна точка към човешкото тяло.

Розалия, откъде тази любов към фотографията?

- Винаги съм обичала да рисувам, но не ми се отдава особено добре, нямам нужната дарба (според мен) и затова се насочих към фотографията.

С нея като изказ, като начин за общуване с хората и показване на моята гледна точка мога да изразя себе си, да покажа нещата, които харесвам, моето светоусещане... 

Кои са любимите ти теми и защо? Може ли да се каже, че това е човекът във всичките му аспекти?
- Не само човекът е важен, иска ни се ...По-важна е природата, планетата ни...Тя не е наша собственост, тя е най-ценното, което имаме.

Интересът ти към актовата фотография как се появи?

Интересът към акта е в търсене на тайнството човешкото тяло, неговите форми, досегът му с предмети и природа, взаимоотношенията между половете ......

Коя актова фотография ти е по-интересна: на мъже или на жени?
-Женските форми винаги са били по-интересни за фотографа и публиката. Аз лично предпочитам мъжете - поставени в същите ситуации като жените, тогава става интересно.

С какви предразсъдъци при актовата фотография се сблъска и трябваше да преодоляваш?
- Трудно е да се работи с облечени модели, още по-трудно е когато са съблечени. Трябва да има доверие между двамата, да се отпуснат, да няма предразсъдъци. Все едно си на нудистки плаж. Отишъл си там единствено да се слееш с природата, а не да търсиш авантюра за една нощ.

Актовата фотография днес интересна ли ти е, следиш ли тя как се развива?
-Преди 3 години за последно бях на прекрасна актова изложба на Нели Гаврилова-пример за креативност и смело представяне на идеите си. Би ми било интересно да видя нейното развитие в днешно време.

Това развитие на фотографията в наши дни харесва ли ти: фотошоп, а сега идва и изкуствения интелект…твърде много техника, техническо изпълнение за сметка на идейността, на творческото хрумване…
- Технологиите се развиват със светлинна скорост. Ще ми е много интересно да видя творби на младите автори, техните виждания за света и хората около тях, дано не са се оплели във възможностите на новите технологии и да са намерили себе си.

Не се ли изкуши да работиш на Запад?
- Живяла съм в Хамбург, Германия от 1972 до 1977 година, в чужбина не ме изкушава особено. Интересно е, много е интересно, но до голяма степен това, което ме е развило като личност е обичта ми към пътешествията: да пътувам и да се срещам с нови култури, хора, мислене, история.

Обичам художествените галерии с творбите на Роден, Реноар, Матис, Микеланджело, Бош, Пикасо… Те ми дават толкова много, зареждат с енергия и желание да се учиш и да изследваш себе си.

Кои фотографи ти повлияха?
- Харесвам работата на много наши фотографки като Уша Цонкова, Нели Гаврилова и на Валентина Стойкова, която си отиде твърде рано…
Работя самостоятелно, въпреки, че това на практика е невъзможно. Търся атмосферата и настроенията на класическите художници...

Какво снимаш, какво те вълнува в момента?
- Снимам всичко, което ми се струва интересно, което не е много трудно с новите технологии. Бих се върнала към снимане с лентовите фотоапарати, междувременно рисувам на стъкло…

Бих се върнала към мъжката актова фотография, в която може още много да се каже и покаже, и то най-вече снимано с аналогови апарати.

Какво би искала да снимаш във Виена-улична фотография, портрети?

- Във Виена бих снимала всичко, хора, сгради, градини......Виена е град в който фотографът има много материал за работа.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков