All for Joomla All for Webmasters
През ушите на времето
Един пътепис на астролога Руслан Борисов- Азарей. 
И то ли има уши?
Има!
И ние се промушихме през тях! И във времевия и в метеорологичния смисъл. А как става?
Със смирение!
 
*(В повествованието ще използвам първо лице единствено и множествено число, тъй като групата ни бе като едно цяло. Имената на държавите нямат значение. Границите са илюзия на политиците!)
 
Пресичаме границата. Оттатък небето е черно. Навъсените облаци сипят дъжд. Това бе увертюрата. Следваше „Токата и фугата” на Бах изпълнена виртуозно от гръмотевиците и със светлинното шоу от светкавици.
Беше както преди 13 години. 
 
Дъжд. Странно! При нас вали като из ведро, а от югозапад, където е върха, си пробива път през мъглите заревото на залеза. Все пак има лъч надежда!
Свечери се. Тръгваме към хижата. Чакат ни 12 километра, като 6 от тях имат участъци с наклон 25 на сто. С кола в тъмното! Не е лесно! 
 
И на хижата бе същото. Току що бе спрял дъжда. Дърветата се отърсваха от капките и ги сипеха върху главите ни. Бяхме пътували около 16-17 часа – 1050 километра. От тъмно до тъмно.
 
Гледаме прогнозата. Дават прозорец от 6 часа. Последните дни в района бе едно и също. Мъгли, дъжд, гръмотевици.
Беше ясно! Гмуркаме се! 
 
5:30 ч. Петелът пропя.
Ставаме. Хапваме на две на три. Тръгваме. Нямах спомени да се пресича река, но днес бе дълбока до метър. След два дни изчезна. Търсим брод. Намерихме. Помагаме си да пренесем раниците. Току сме пресекли реката до хижата и пътеката тръгва нагоре под ъгъл 30-45 градуса. Стръмно. Стъпала. Може би сумарно са около 500 на брой стъпала.
Бързо набираме височина. Стената на върха се е надвесила над долината и почти ни захлупва. Скалите са прорязани хоризонтално от изветрянето. Огромни са. Пътеката е тясна. За малко се разширява и става леко по-равна. Време е за седалките. Появи се и метално въже. Щеше да ни е опора през идните дни. Via ferrata или железен път е начинът, по който се преодоляват опасни пасажи в скалистите зони на планините. 
 
Очакваме да се появи „платото”. Два-три пъти си мислехме, че ще изскочи от мъглата. След като достигнахме 2200 м., то се появи. Не ми ти било плато, а ми най било нагъната скала с превишение 200-300 метра. Колко е било стръмно дотук, та преди 13 години ми се е сторило, като равно място. Такова е било усещането ни тогава заобиколени в мъгла. Карст. Дупки. Комини.
 
Ледникът се е отдръпнал по-скоро и е оставил един лунен пейзаж. Но е по-леко. Май сме близо. Питаме туристи за хижата и те ни ободряват със своя отговор – 10 минути. Пак ферата. Мъгла. И сред нейните пелени прозира силуета на постройка. Слава на Бога!
 
Хижата. Кота – 2500 м. За шест часа и половина- седем се добрахме. Прогнозата е вярна. Започва да ръми. Може да е от мъглата. 
 
Подремнахме под музикалния съпровод на тряскаща се врата. Оцеляхме и тук. С едното око гледам през капандурата дали няма да просветне. По едно време се видя синьо небе. Навън мъглата играе фламенко. Ту си вдига полите, ту ги спуска. Видя се върха! Гола скала. Непристъпен е. Наоколо са само неговите по-малки братя. Сякаш са седнали на една маса.
Залез! 
Вглеждаме се в прогнозата за времето. Същият прозорец. Ясна работа – ставане в 5:30 ч.! 
 
Чисто е! Тръгваме по накования път нагоре. Групата се плъзга по скалата. Отгоре вече светят челници. Ранобудните! Посрещаме слънцето на стената. Приказно е! Вървим нагоре. Има нещо като нашето „Конче”. За около час и половина достигаме върха. 360 градуса.
Простор и гледка! Допусна ни да се докоснем до олтара му! Нали помните, смирение. Оставаме около 20 минути. Поемаме си дъх. Дишаме! Усещаме благословението. Над облаците сме. Котелът отдолу започва да клокочи.
 
Спускаме се! Има лекота в движенията ни. Внимаваме. Наклоните са респектиращи. Достигаме хижата. Време е да усетим аромата на кафе! Блаженство. Първите мъгли пускат своите воали. Една птица се бори за нашите залци. Смела е! Успява!
 
Тръгваме обратно надолу през „платото” – котел. Оттам наляво през скалните прагове. Оттук е по-леко. Рекичката се приближава.
 
Започва да вали. Охлажда и малкото гордост, която се е появила. Стимулира ни! Достигаме потока с кристална вода. Едвам църцори. Оттатък е пътеката. Тя е като награда след слизане от 1800 метра. 
 
15 часа преход!. Отново сме в долната хижа. На сушина.
Окрилени сме...
Докоснахме се ... след 13 години!
 

 

 

Прочетено 76 пъти Последна промяна от Понеделник, 16 Септември 2019 13:47
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…