Етапите на детството или за какво да внимаваме
- Четвъртък, Ное 14 2019
- Съветник
- sanusetsalvus.com
- валдорфска педагогика, българите в Австрия

Съветите са на валдорфския учител Дейвид Мичъл.
Ние бродим през разнообразен пейзаж – животът ни е като прекрасна река, която тече през този пейзаж. На нас, като учители, ни е даден късметът да изучаваме и опознаваме етапите в развитието на децата, на които преподаваме.
Когато видим как едно малко бебе
започва да се усмихва, когато ни забележи, сякаш виждаме в личицето му величественото присъствие на слънцето. Цялото съзнание на бебето, цялата му душевност, започва да се изразява първо чрез лицето му, а после достига и до ръцете, краката и накрая до ходилата му. Можем да наблюдаваме това и в развитието на моториката, и в координацията между цифри и крайници. Крайниците са в постоянно движение, а движението е необходимост за развитието на речта.
Детството минава през 3 основни етапа на развитие:
На около 3-годишна възраст наблюдаваме първото рождение на егото. Полага се началото на житейската памет, детето започва да разпознава своето физическо тяло и започва да говори за себе си в първо лице, единствено число: „аз“.
На 5, 6 или 7 години първоначалните млечни зъби се заменят от поникващите постоянни зъби. Този етап в развитието е бил особено значим за много северноамерикански племена. Децата били подлагани на изпитанието да вдигнат дясната ръка над главите си и да пипнат мекото на ухото си с върха на пръстите.

Ако успеят, се считало, че са способни на абстрактно логическо мислене и ръцете им са достигнали пропорциите, характерни за възрастните. А това означава, че е започнала бегло да се заражда способността им да разпознават собствените си съзидателни сили (или етерно тяло).
Приблизително на 9-годишна възраст наблюдаваме прекрасна космична хармония в тялото на детето. Сърдечният ритъм се забавя и се синхронизира в приблизителна пропорция 4 към 1 с дишането. Това е и времето, в което децата изживяват това, което психолозите наричат „опашката на змията“. Астралното тяло слиза надолу и започват да осъзнават все повече земното около себе си.
Започват да се оплакват от болки в корема, особено щом са нервни или уплашени. На деветгодишна възраст зрението се стабилизира, както и слухът, и междусензорното възприятие се хармонизира. Детето започва да осъзнава своята индивидуалност. На този етап започват епизодични изживявания, характерни за съзряващите. […]
Като гимназиален учител насърчавам учителите в детската градина и началното училище да упражняват сетивата на учениците си колкото е възможно повече. Позволявайте им да си играят с равновесието, да усещат различни миризми, вкусове и звуци, позволявайте им да се вживеят в преливащите цветове на рисунките си с водни боички и да изживеят полет и гравитация.
Тези сензорни преживявания в ранните етапи на развитие се трансформират в яснота на възприятието по-късно, когато се срещат с науката в средните класове и гимназията. Обучаването и упражняването на сетивата дава възможност да се овладее в дълбочина изучаването на живота.
Неврофизиолозите ни казват, че 9 години е възрастта, в която децата са напълно готови да изпълняват задачи. Гесел казва, че на деветгодишна възраст се заражда вътрешната мотивация. Това води до възрастта на 10 и 11 години, в които имаме невероятен душевен баланс. […]
Това обаче е затишието преди бурята. Криволичещата река на живота е преминала през спокойната застиналост на високопланинското езеро и сега се спуска надолу по склона. Тя се гърчи, преобръща, развива скорост и изведнъж започва да кипи и да се пени. Достигнат е пикът на детството – пубертетът, порталът към бързеите на съзряването.

Австрийският учен д-р Рудолф Щайнер описва съзряването като време на „нежно поръсване с болка, която никога не отминава“.
„Пубертет“ идва от латинското „pubescere“ (покрит с косми). Пубертетът е много индивидуален и развитието се случва по различно време за всекиго. Той често е болезнен период на самоосъзнаване, който просто трябва да бъде изживян и оставен да отмине.
Статистически, момичетата достигат пубертета между 9 и 17 години. Знам случаи, в които е настъпил на 8 г, а съм чувал истории и за по-рано. Но средно се случва на 12 г и 4 м. Момчетата достигат пубертет по-късно – между 10 и 18 г. Средната възраст за това е 13 г и 2 м.
Интересно е да се отбележи, че началото на менструацията при момичетата зависи от расата, социо-икономическите фактори, храненето, културата; по-късно настъпва при по-висока надморска височина, в селските райони, в големите фамилии и във валдорфските училища. Следователно, валдорфската педагогика помага срещу бума на твърде ранното съзряване.
Мненията на Джеръм Брунър от Харвард и Жан Пиаже съвпадат с това на д-р Рудолф Щайнер за пробуждането на когнитивното във възрастта между 12 и 14 години. Това е появата на истинската мисловна дейност. Какво е мислене? Това е несъзнавана догадка.
Шекспировият Хамлет казва: „Нищо не е наистина добро или лошо – нашето мислене го прави такова.“ В нашите класни стаи ние наблюдаваме млади хора, които се отдръпват от света, навлизайки в собствения си мисловен свят.
На тази възраст учители и родители се превръщат в точилата, на които младите „заточват“ мисловната си острота. Това е прекрасен и необходим период за развитието, а не проблем; приемете го с радост и не се страхувайте от него.
Умението, което трябва да развием в себе си, е емпатията. Трябва да сдържаме собствените си реакции/мнения и да вникнем в битието на подрастващия с интерес, съчувствие и топло чувство за хумор.

Някои от външните признаци на пубертета са: първо, ходилата започват да растат, последвани от дланите, а най-накрая от краката и ръцете. Наблюдавайте момчетата тийнейджъри – изведнъж започват да изглеждат като че ли са обули плувки. Показва се кожата между чорапите и крачолите. Краката са пораснали толкова бързо, че родителите не са успели да купят нови панталони! Походката им става размахваща и нахакана.
Новоподрастващите имат издължени ръце и крака и резултатът от това е невероятна непохватност. Възможно е и да се държат натрапливо или агресивно, или да се „чепкат“ в подсъзнателен опит да подсилят собственото си его, изправяйки се едни срещу други, или срещу маси, столове и врати. Това е времето, когато учителите от долните класове казват: „Защо тези учители от средните класове не могат да накарат учениците си да се държат прилично?“
Гласовете на момичетата падат с един тон – а тези на момчетата с цяла октава. Центърът на гравитацията при подрастващите пада от втората цервикална към сакралната кост. Челюстта пада забележително и щръква.
Какво се случва вътре?
Белите дробове започват да увеличават размера си от 10- годишна възраст. Дишането се променя – момчетата постигат вдишване, което запълва ¾ от диафрагмата им, а при момичетата дишането става по-плитко или ребрено. Кръвното налягане се повишава, а сърцето, макар да не се променя по размери, става по-плътно, почти удвоявайки теглото си.
Лимфата намалява и затова стават чести оплакванията от възпалено гърло. Зачестяват случаите на инфекции на сливиците. Освобождават се 24 основни и 200 допълнителни хормона. На гръцки думата „хормон“ означава да развълнуваш. Тези деца не са го искали, обаче изведнъж се случва всичко това с телата им.
Наричаме я "възрастта на бушуващите хормони“, защото има причина за това. Някога уравновесеният младеж сега може да показва признаци на депресия, агресия и самота – съвсем различно поведение от онова на изпълнените с радост детски дни.
В младите момичета може да видим, че се преразпределя мазнината – устните стават по-плътни, бедрата се оформят, развиват се гърдите. Растежът едновременно се забързва и забавя. Младежите усещат болки на различни места в телата си заради растежа на костите. Ето защо им е нужен много сън; благодарение на него израстват без болки, тъй като по време на сън сухожилията и мускулите разхлабват натиска върху костите.
И други вторични полови характеристики започват да се появяват по тялото. И тогава, най-накрая, тийнейджърът разпознава върховното усещане, което д-р Рудолф Щайнер описва като „усещането за живот“ – което се появява, когато имаме осъзнато изследване на доброто или лошото състояние на всяка част от тялото.

Заедно с това подрастващите притежават засилена издържливост, която се проявява във всичко. Сега младежът започва да търси нови пречки и предизвикателства, които да преодолява – чрез състезателни спортове, скално катерене, бурни танци и т.н., заредени с положителна емоционална енергия.
Само като си помисля за всичко, което се случва с тях по едно и също време, ме кара да искам да легна да поспя, за да си почина. Но ние ги поставяме в класните стаи и им казваме да стоят мирни. И изискваме от тях твърде много за този етап от живота им.
Тази лекция е изнесена на конференцията на Асоциацията на валдорфските училища в Северна Америка (ASWNA). Оригиналът е публикуван ТУК: С незначителни съкращения, превод: Добринка Стефанова
Още за валдорфското обучение в цяла Австрия, както контакти на детските градини тук
и валдорфските училища
можете да намерите на адрес:
Повече за валдорфската педагогика в България
Етикети
Последни статии от sanusetsalvus.com
Регистрирай се за да оставиш коментар