Симеон Марлоков, Ралица Петрова, Диана Синапова и Иван Чомаков казват, че онова, което ги свързва в годините на следването им е роботиката. Летящ робот-пожарникар, получаващ информация от космически спътници и от специални противопожарни кули (каквито вече има в страната ни) е тяхната разработка, с която участваха на военното изложение „Хемус“ в Пловдив. С нея завоюваха специална награда. И нещо по-важно – намериха партньори в БАН и сред български фирми и институции, за да осъществят идеята си.

Кои са младите учени 
Симеон Марлоков през тази година ще защити магистратура по специалност ”Автоматика, информационна и управляваща техника”. Харесва му да създава неща, които могат да помагат на хората и на индустриите. Като търсещ човек той е погледнал и към космоса, за да осъществява идеите си.

„Ние използваме достъпните сателитни системи, за да следим от космоса цялата територия на България за горски пожари. Сателитът подава сигнал на нашата система къде смята, че има пожар. Той ни казва: изпратете дроновете да гасят и посочва точните координати и на най-малкия пожар.“

Според Марлоков има международни сателитни системи като тази на NASA, на които може да се разчита. Но тъй като не е направена специално за нас, те са в така наречената геостационарна орбита или образно казано те стоят на едно място, а земята под тях се върти и те я наблюдават. Да, виждат огъня в българска гора, но само тогава, когато България мине под сателита. А това не е 24 часа в денонощието. По някой път снимките от сателита са на всеки 9 или 10 часа.

Затова още през 2014 година България започна да строи наблюдателни кули срещу горските пожари, но още не сме приключили проекта. Което означава, че за страната ни горските пожари са голяма опасност. Предимството на България е, че имаме предприятие, което произвежда може би най-добрите в света термовизионни камери, така че имаме предпоставки да се борим ефективно срещу горските пожари.

Диана Синапова – специалност “Мехатроника”, IV курс обясни друга част от предимствата на техния проект: „Роботиката е моята страст. Интересувам се от техническата и философската част на създаването на роботи. Идеята ни е да сложим на определени места, където има по-голям риск от горски пожари, наблюдателни станции с инфрачервени камери за откриване на пожар. Иначе казано ще виждаме запалено дърво или храст в гората и през деня и през нощта. На тези станции освен камери има и дронове. Това е един от модулите на нашата система.“

Иван Чомаков – специалност “Машиностроителна техника и технологии”, III курс: „Намерили сме екологично чисти пяни, които се добавят във водата за гасене и повишават ефективността й многократно. Това означава, че дронът ще носи по-малко товар и ще върши по-добре работата си на пожарникар. За нас беше изключително важно да намерим екологично щадящи химически смеси, така че като изгасим пожара да може околната среда да се възстанови и да не стане така, че да спасим дърветата от пожар, но да ги убием с химикали.

На изложбата „Хемус“ намерихме три компании с три различни продукта, които имат потенциал да бъдат използвани, след като бъдат разтворени във вода. Разчитаме, че ще има дронове, които са само с вода, защото ако хванем пожара бързо, няма да има нужда от химически добавки. Ако пожарът напредне – ще се добавят продукти във водата, които да гасят с минимални увреждания на природата. И най-сетне при много тежки пожари ще имаме дрон с химически топки, които се хвърлят в огнището – тя гърми, разпръсква се и гаси целия пожар.“

Ралица Петрова – студент-магистър II курс специалност ” Автоматика, информационна и управляваща техника”: „В селското стопанство използват дронове за пръскане на посевите, но те нямат достатъчно налягане, за да гасят пожар. Смятаме да работим с партньори за създаването на наша технология. В нашия проект те виждат ново перспективно направление за бизнеса си. Смятаме да работим дългосрочно и с научни институти като Института по роботика на БАН.

Освен това в рамките на нашия университет в Пловдив имаме катедра „Авиационна техника“ и бихме искали заедно да направим такъв дрон. Скъпото не е да се произведе. Скъпо е снаряжението, окомплектоването, документацията и чертежите. Ако успеем да го създадем ние ще предложим много по-евтин дрон. Защото нашите дронове ще бъдат специализирани само и единствено за гасне на пожари в гората.“

Колко ще струва 
Колко струва създаването на един дрон-прототип? Симеон Марлоков:“За нас прототипът е да докажем, че можем. Той вероятно ще бъде умалено копие на бъдещия противопожарен дрон. Прототипът трябва да излети от една площадка, да открие огъня и да го полее с вода – толкова, колкото може да носи.

По предварителни сметки можем да се поберем в рамките на 10 000 лева за направим работещ прототип. Смятам, че когато намерим финансиране ще ни трябват около 3 месеца, за да направим първия прототип на пожарния дрон. Според нашите проучвания най-трудното нещо ще бъде да ни разрешат да го тестваме в реална среда – в горите.“

Парите обаче си струват. Големият плюс на противопожарния дрон е, че той е по-бърз от другите средства на пожарникарите. В гората не може да се отиде с много техника, защото не навсякъде има горски пътища. Докато дронът лети в права линия и за петнадесетина минути е над пожара.Скоростта му е около 60 километра в час. За Пловдив това означава, че всички гори в подножието на Родопите край града могат да бъдат достигнати за 15-20 минути. А ако направим площадка в село Куклен, което вече е в Родопите? Тогава ефективността и периметърът ще бъдат още по-големи.

Михаил Ванчев