Тук ще стане дума за една вълнуваща, при това всестранно развита личност - Карл Теодор Кьорнер- немски поет, писател, драматург, който като борец срещу владичеството на Наполеон в състава на така наречения Лютцовски корпус на майор Лудвиг Адолф Вилхелм фон Лютцов по време на Освободителните войни 1806-1813 година, се превръща в национален герой на Германия.
Карл Теодор Кьорнер е роден на 23 септември 1791 година към 11, 25 часа вечерта като син на съдебния съветник Кристиан Готфрид Кьорнер и Анна Мария Вилхелмине Якобине Кьорнер, дъщеря на медния гравьор Йохан Михаел Щок, при когото се е обучавал младият Гьоте. Кръстен е на 2 октомври 1791 г. в дома на родителите си на Колмаркт във Дрезднер Нойщадт от придворния проповедник Раших, като кръстници са и Доротеа фон Курланд и Елиза фон дер Реке Ин Митау. Има по-голяма сестра на име Ема, към която е силно привързан.
Кристиан Готфрид Кьорнер е приятел и покровител на Шилер, който за известен период е живял при Кьорнерови. Наред с Шилер семейството е поддържало тесни контакти с Гьоте, Клайст, граф Геслер, Кристоф Фридрих Николаи, Вилхелм и Александър фон Хумболдт, Новалис и братя Аугуст Вилхелм и Фридрих Шлегел, като това повлиява Кьорнер по-късно да води активен обществен живот.
Като баща си, Теодор притежава музикален талант, а подобно на майка си и сестра си и графични заложби. Ема създава последния му портрет при престоя му като Лютцовски стрелец през април 1813 година. Двамата пеят при т.н. ,,Лидертафел" - немска общност от певци, поети и композитори, а братът - във Виена в хора на Андреас Щрайхер. Той се научава да свири на различни инструменти, като най-любим му е китарата. Освен това скоро се заблязва и поетичната му дарба. Едва ли сред приятелките на Ема има някоя, която да не е била възпята - ,,На Аугусте", ,,На Терезе", ,,На Хенриете", са заглавията на някои стихотворения.
През 1808 година Кьорнер започва да следва в Минната академия във Фрайберг и се присъединява към студентското сдружение на Монтаните, днешният Corps Saxo-Montania. Там той бива насърчен от геолога Абрахам Готлоб Вернер. Първоначално го интересува практическата страна и поради тежката работа се чувства свързан с природата, по-късно обаче се обръща към теоретичната, честите пътувания пеш го отвеждат до планината Гнадщайн, от Дрезден през Елбзандщайнгебирге до Бохемската Мителгебирге и Ризенгебирге. Резултатът са редица стихотворения, посветени на природата.
През 1810 година се появява първата му стихосбирка Die Knospen, на издателство ,,Гьошен". През пролетта на същата година се прехвърля в Лайпцигския университет, присъединява се към тогавашното студентско обединение Тюрингия и започва да следва история и философия. Студентският му живот се счита за бурен и както се смята, той често е отправял предизвикателства за дуели на аристократите. Заради заплашваща го Релегация - един вид изключване от гимназия или университет, след един забранен дуел, през 1811 година отива в Берлин и слуша лекции на Фихте, Шлаермахер и Нибур. Същевременно пее във Певческата академия на Целтер и се упражнява в гимнастика при Ян и Фризен. Тъй като заболява от треска, се налага да по-продължителен престой във курорта Карлсбад. В това време се извършва релегация от всички свързани с договорно споразумение със Лайпциг университети, към които спада и Берлинският.
Виенски период
Въпреки че темпераментният студент иска да отиде в Хайделберг, по желание на своя баща заминава за Виена. В австрийската столица Теодор завързава приятелства с познатите от дома на своите родители, по специално Вилхелм фон Хумболт, но също и Фридрих Шлегел, жена му Доротеа и сина му Филип Фаит. Намира добър прием в салона на баронеса Хенриете фон Перейра-Арнщайн, дъщеря на Фани фон Арнщайн, където често изнася свои стихотворения или много модни тогава страшни истории. Там се запознава и с поетесата Каролине Пихлер.
Първоначално Теодор Кьорнер все още изнася лекции, но постепенно изследванията му отстъпват място на занимания с драматургия. За няколко месеца той написва няколко кратки пиеси, по-специално комедии - най-важните са ,,Зеленият Домино" и ,,Булката", за Виенския Бургтеатер. През пролетта на 1812 година по класическата новела на Клайст ,,Годежът в Свети Доминго" - „Die Verlobung in Sankt Domingo“ изготвя драмата с три действия ,,Тони", която е със хепиенд, и по образец на трагедията на Захариас Вернер едноактовата трагедия,,Изкуплението" - „Die Sьhne“. Тук среща колкото красивата, толкова и талантлива актриса Антони Адамбергер, дъщеря на вече покойния и високо ценен от Моцарт дворцов певец Йозеф Валентин Адамбергер. Обзема го дълбока страст и през същата година двамата се сгодяват.
През лятото на 1812 година пише своята най-голяма драма ,,Зрини", посветена на унгарския борец за свобода от хърватски произход срещу турските нашественици Никола Зрински -,,Унгарският Леонид". Паралелите с борбата за свобода срещу френското владичество на Наполеон Бонапарт в германските земи са повече от очевидни. Пред него се очертава бляскава кариера на драматург, през януари 1813 година той получава длъжност като дворцов театрален поет във Бургтеатер във Виена, срещу заплата от 1500 гулдена годишно трябва да представя две запълващи вечерта и две по-малки пиеси.
По този начин се запознава и с Лудвиг ван Бетховен. Този договор първоначално за три години и годежът му като че ли биха го задържали в столицата на Австрия. Но през март 1813 година Теодор напуска тази работа, тъй като Прусия призовава своя народ на борба срещу Наполеон. Като вече прочут поет Теодор Кьорнер се присъединява към т.н. Лютцовски доброволчески корпус, който се формира във Бреслау в Силезия - днешният Вроцлав, и сред събралите се патриоти среща стари познати, като Ян и Фризен.
Обратно в родината
Свикнал на уморителни маршове благодарение на своите по-ранни пътувания в Бохемия и Саксония, които са траели дни, първоначално творецът е зачислен към пехотата, която е разквартирувана в силезийския Цобтен ам Берге. В бърза последователност той написва Frisch auf, ihr Jдger, frei und flink и други стихотворения, които скоро се превръщат в известни мелодии на неговите другари. Написан от него хорал звучи на благославянето на Корпуса в църквата в Рогау на 27 март същата година.
(Теодор Кьорнер изнася пред Лютцовските стрелци своите бойни песни)
През следващите дни войската се насочва в посока Саксония, която вече е окупирана от съюзнически войски. На 6 април 1813 поетът, издигнат за маршови комисар от Корпуса, достига Дрезден и посещава семейството си. Лютцовците отиват към Лайпциг, където на Шнекенберг възниква прословутата песен ,,Дивият, неустрашим лов на Лютцоу" - Lьtzows wilde verwegene Jagd, после на север, но нямат възможност да вземат участие във военните действия, които се разиграват предимно на юг. Навъсен, жадният за дела поет, който междувременно е повишен в чин лейтенант, съобщава вкъщи: ,,В това време седя тук на Елба и извършвам рекогнисцировка и не намирам нищо, отправям взор към Вестфалия и не виждам нищо, зареждам пистолета си и не изстрелвам нищо". Едно от неговите стихотворения, написани там, се казва ,,Лошо настроение" - „Missmut“.
По-нататъшният марш на север за подкрепа на корпуса на Валмоден завършва след като Хамбург е предаден. Лютцов отново се отправя на юг. На 24 май Теодор се преминава към кавалерията, тъй като се надява да намери тук задоволителни за неговия подтик към дела задачи и се издига до адютант на майор фон Лютцов. Действително сега се стига до чести престрелки и нападения срещу малки единици на противника. В смела акция Кьорнер успява да ограби прочутия конезавод във Венделщайн. На 8 и 9 юни Лютцовските стрелци разполагат бивака си в Айхигдт във Фогдтланд в Саксония, планирано е нападение на двор в Горна Франкония или Оберфранкен.
Докато Лютцов се радва на гостоприемство при пастор Йохан Кристиан Вирт, Теодор е в бивака. По тази причина липата, намираща се на ливадата там, получава името ,,Кьорнерова липа". Едва на 9 юни Лютцов научава, макар и първоначално несигурно, за примирието, което е било сключено между Съюзниците и Наполеон, а на 14 -ти това е потвърдено със сигурност. Съгласно условията, два дни преди това корпусът е трябвало да бъде на пруска територия. Вместо да влезе във неутрална Бохемия, която се намира само на няколко часа път, Лютцов повежда отряда през Гера и Целиц на север, при все това заради сигурността със саксонските маршови комисари.
На 17 юни 1813 година Лютцовците се разполагат на лагер при Китцен, на югоизток от Лайпциг. Вюртемберските войски начуло с генерал Норман са разположени срещу тях. Той гарантира на Лютцов, който язди напред с Кьорнер, че няма враждебни намерения, а за останалото препраща към командващия френски генерал Фурние. Последният обаче им отвръща: „Der Waffenstillstand gilt für alle, nur für Sie nicht!“- (,,Примирието важи за всички, само за Вас не!"). Нападението на френската кавалерия заварва лютцовците неподготвени, буквално те са пометени от превъзходството. Поетът получава удар от сабя в областта на главата. Тежко ранен, успява да си проправи път до Гросцшохер, където се скрива в един храсталак.Чувствайки се близо до смъртта, той пише сонета ,,Сбогуване с живота" „Abschied vom Leben“, чието първо четиристишие гласи:
Die Wunde brennt, die bleichen Lippen beben,
Ich fühl’s an meines Herzens mattem Schlage,
Ich stehe an den Marken meiner Tage!
Gott, wie Du willst! Dir hab ich mich ergeben.
Раната гори, бледите устни треперят.
На сърцето ми слабото биене чувствам,
На границите на земните ми дни стоя!
Господи, да бъде Волята ти! На теб се предавам.
Но селяни намират твореца и го завеждат в градинарския дом във Гросцшохер. След една нощ, с помощта на приятеля на семейството Кьорнер, Кунце, той е заведен по водния път в Лайпциг при д-р Вендлер и там за него се полагат грижи. Все още има лов на лютцовците, полупрезрително наричани от Наполеон « brigands noirs »(„schwarze Banditen“ - ,,черни бандити"), заради черните им униформи. След като сравнително се стабилизира, бива насочван от приятел към приятел към Карлсбад. Прекарва и една нощ при сестрата, която полага грижи за него, Юлие фон Айнзидел, във замъка Гнадтщайн.
В Карлсбад за него полага грижи кръстницата му Елизе фон дер Реке. За съжаление, не успява да се види отново с родителите си, които пребивават съвсем наблизо, в Теплиц, което би успокоило страдащата му майка. На път за корпуса си, Теодор е гост на своя кръстник граф фон Геслер, където среща държавника Фрайхер фон Щайн, писателя и историк Арнт и пълководците Блюхер и Гнайзенау.
Национален герой на Германия
През Берлин, той стига до неговите войски, сражаващи се сега в Северна Германия, които вече не са самостоятелна бойна единица и са зачислени към корпуса на Валмоден. Междувременно отново се провеждат малки разузнавателни обходи. Вечерта на 25 август Кьорнер прекарва с един отряд начело с Лютцоу в Ритергут в Готтесгабе - днес община във провинция Мекленбург- Предна Померания. Тук той е седял на пиано и изглежда е изсвирил възникналата 2 дни по-рано ,,Песен на меча" или „Schwertlied“.
Във втория утринен час на 26 август 1813 година е регистрирано придвижване на вражеските сили, като веднага е планирана атака срещу тях. В последвалия бой, който се разиграва в гората на Росенов край Гадебуш, геройски загива Теодор Кьорнер. Погребан е в село Вьобелин, под така наречения ,,Теодор Кьорнеров дъб", където по-късно намират покой и останките на сестра му Ема Кьорнер (1788 – 1815) и на баща му Кристиан Готфрид Кьорнер (1756 – 1831).
(Гробът на поета във Вьобелин)
Малко известен факт е сравнението между Карл Кьорнер, Христо Ботев и Шандьор Петьофи, в които сходствата са изтъкнати като "математическо уравнение". В миналото някои изследователи са писали за тези сходства, напр. проф. Любомир Владикин, и в електронния каталог на българската Национална библиотека има инфо за книгата му. Издадена в София, на немски. По темата има и материал в сп. ,,Българска реч" от 1926-1927. Някои го смятат за "немския Ботев".
Клипове:
1. Песен за Теодор Кьорнер
2. Откъс от филма ,,Теодор Кьорнер" - (Германия, 1932 г.)
3. ,,Дивият, неустрашим лов на Лютцов" - един от най-известните немски маршове, по едноименното стихотворение на Кьорнер
