All for Joomla All for Webmasters
Силата на кога, или  постижимата лекота на успеха
Изследването на д-р  Майкъл Бреус e за всеки от нас да се справи с грижите, да намери личния си баланс и да започне да постига успехите, които заслужава.
„Силата на кога” (ИК"Сиела") на доктор Майкъл Бреус – единствено по рода си изследване – променя всичко, което мислим, че знаем за успеха. Някои всекидневни въпроси са лесни: кое е най-доброто време да обядваме, да правим секс, да си вземем лекарствата?
 
Други не толкова: кога да поискаме повишение на заплатата, кога да напишем роман? Стига само да открием своя хронотип, отговорите ще завалят сами. 
 
Кога за последно сте се чувствали виновни, че колегите ви са по-продуктивни сутрин, докато на вас ви трябват няколко кафета, за да влезете в ритъм? А познато ли ви е чувството да знаете, че трябва да си лягате, защото ви очаква ранно ставане, но просто да не можете да усетите сънливост до малките часове? 
 
Повечето съвети как да бъдем успешни се фокусират върху това какво трябва да правим и как да го правим… но напълно пренебрегват най-важния въпрос – кога. Но нови изследвания доказват, че има правилно време за всичко, и то е строго индивидуално. Да знаете и разбирате кога функционирате най-добре, а и кога другите работят най-добре, ще ви позволи да придвижвате най-добрите си идеи, да сте креативни и отворени към нови предизвикателства. 
 
В „Силата на кога” доктор Майкъл Бреус доказва, че е достатъчно само да работим в синхрон с вътрешния си часовник, за да подобрим значително и моментално чувството си на щастие и удовлетвореност, продуктивността си  и качеството си на живот. Но как да намерим своя ритъм? 
 
В книгат ще намерите програма за следване на знаците и напипване на вътрешния хронометър, необходим за да се синхронизираме отново с естествения темп на тялото си.
 
С помощта на минимални промени в дневната си рутина можем да започнем да слушаме тялото си, да намерим своя часовник и своя начин за справяне с ежедневието и да започнем да постигаме целите си. 
 
Откъс от книгата
Синхронът е всичко 
 
Искате ли просто и ясно решение, което изисква малко усилие и ви доближава до щастието и успеха? Разбира се, че искате! Това може да ви прозвучи като обещание, което няма да бъде спазено. Но не е.
Вероятно вече сте виждали много трикове и съвети за успех, започващи с „какво“ и „как“.
 
Как да отслабнем.
Как да задоволим сексуалния партньор.
Какво да кажем на шефа, за да получим увеличение на заплатата.
Как да отглеждаме деца.
Какво да ядем.
Как да мечтаем.
 
„Какво“ и „как“ са отлични и нужни въпроси. Но има друг решаващ въпрос, който трябва да си зададем, за да постигнем бързи, решителни, дългосрочни подобрения в качеството на живота.
Този въпрос е „кога“.
 
„Кога“ е най-важното житейско решение. 
То е в основата на успеха, ключът, който отключва по-бързия, по-умния, по-силния в теб.
Ако знаете „кога“, това ще ви даде възможност да изпълните „какво“ и „как“ с максималния си потенциал. Ако не промените нищо в това какво правите и как го правите, а само внесете малки промени в това кога го правите, ще бъдете по-здрави, по-щастливи, по-продуктивни, започвайки от… сега, веднага. 
 
Само с леки „пощипвания“ на дневната си програма – като например това кога да изпиете първата си чаша кафе, кога да отговаряте на имейли, кога да дремнете – вие ще подтикнете ритъма на вашия ден да се върне към синхрона с ритъма на биологията ви и тогава всичко ще започне да изглежда по-лесно и да тече естествено.
 
Какво имам предвид под „ритъм на вашата биология“? 
Обратно на това, което може би сте чували, съществува перфектното време за правене на почти всичко. Точното време за правене на нещата не е нещо, което избирате, за което се досещате или за което трябва да мислите.
 
То вече се случва в самите вас, във вашата ДНК, от минутата, в която се събудите, до минутата, в която заспивате, както и във всяка минутка помежду им. Вътрешният часовник, запечатан в мозъка ви, тиктака и спазва перфектното време, откакто сте навършили три месеца. 
 
Този прецизно конструиран пазач на времето се нарича ваш денонощен водач или биологичен часовник. По-конкретно, това е група от нерви, наричани супрахиазматично ядро (СХЯ), което се намира в хипоталамуса, точно над хипофизната жлеза. 
 
Сутрин слънчевата светлина влиза в очите ви, преминава през нерв и активизира супрахиазматичното ядро, за да започне своя дневен циркаден ритъм . Супрахиазматичното ядро е основният часовник, който контролира дузини други часовници в цялото ви тяло.
 
По протежението на деня вашата температура, кръвно налягане, познавателна способност, хормонална дейност, будност, енергия, храносмилане, чувство за глад, обмяна на веществата, творческите ви способности, социалното ви поведение, атлетичните ви възможности, способностите ви да оздравявате, запомняте, спите, както и много други функции се движат съобразно и се управляват от командите на вътрешните ви часовници.
 
Всичко, което можете или искате да направите, се контролира от физиологичните ритми, независимо дали го съзнавате, или не. 
За 50 хиляди години нашите предци са организирали дневната си програма в съответствие с вътрешните си часовници. Те са яли, ловували, събирали храна, общували, ставали, почивали, създавали потомство и оздравявали в съответствие с перфектното биологично време.
 
Не казвам, че животът е бил фантастичен в праисторическите, библейските или средновековните времена, но като вид ние сме израствали, като сме ставали заедно със слънцето, прекарвали сме по-голямата част от деня на открито и сме спали при пълна тъмнина. 
 
Ние сме създали цивилизацията и обществата, постигнали сме невероятен напредък, като в същото време по ирония сме обърнали нашите фино настроени и развити вътрешни часовници срещу самите себе си. 
 
Най-разрушителното събитие в историята на биовремето се случило на 31 декември 1879 г. В своята изследователска лаборатория в Менло Парк, щата Ню Джърси, Томас Едисон представил на света лампата с нажежаема жичка. Известно е, че казал: „Ще направим електричеството толкова евтино, че само богатите ще горят свещи“.
 
В рамките на десетилетие нощта, във всичките си значения и цели, станала незадължителна, по избор. Вече не сме се надигали заедно със зората и не сме спали в пълна тъмнина. Някога сме работили от заранта до залез и сме поемали последната си храна по здрач.
 
Работните часове и времето за ядене се измествали по-късно и по-късно. Започнали сме да прекарваме повече време вътре на изкуствено осветление и по-малко време на открито под слънцето. 
 
През 1889 г. в интервю за Scientific American Едисон казва: „Едва ли някога спя повече от четири часа на ден и мога да карам така година“. През 1914 г., на 35-ата годишнина на лампата с нажежаема жичка, Едисон използва случая да определи спането като „лош навик“.
 
Той предлага всички американци да спят по-малко часове и предрича, че бъдещето ще е на безсънието. Казва: „Всичко, което намалява количеството на съня, увеличава количеството на възможностите на човека. Наистина няма причина хората да си лягат изобщо, всички хора в бъдеще ще прекарват много по-малко време в леглото“. 
 
Второто голямо разрушаване на биологичното ни време идва с напредъка в транспорта. Колите и самолетите дадоха възможност на хората да се придвижват бързо на големи разстояния.
 
Един ден е нужен за тялото да се пригоди към зона с едночасова разлика. С кон или файтон отнема толкова време да се измине това разстояние. От средата на 20. век можем да пропътуваме множество времеви зони, фигуративно казано, докато премигнем с очи, загърбвайки биовремето.
 
Компютърната технология ни доведе тук, където сме сега – 24 часа 7 дни в седмицата смартфон в безкраен сумрак, в който работим, играем и се храним през всички часове на денонощието. 
 
Отне ни само 125 години да разрушим 50 хиляди години перфектно спазване на биовремето. Да се каже, че нашата физиология не е еволюирала толкова бързо, колкото нашата технология, е всъщност доста сдържано изказване за нашето хилядолетие. Като резултат нашето „кога“ се отдели и отдалечи. 
 
Отсъствието на синхрон с биовремето е пагубно за физическото, умственото и емоционалното благосъстояние. Явлението се нарича хроноразместване (от гр. хроно – „време“).
 
През последните 15 години учените свързват така наречените болести на цивилизацията (емоционални разстройства, сърдечни болести, диабет, рак и затлъстяване) с хроноразместването. Симптомите включват безсъние и лишаване от сън, което води до депресия, безпокойство и злополуки, да не говорим какво причинява чувството на възбуда и изтощение на взаимоотношенията, кариерата и здравето.
 
Освен ако не загасвате всеки екран и осветление в 18 ч., вие по всяка вероятност имате по един или друг начин хроноразместване, дали под формата на сутрешно замъгляване, излишно тегло, стрес, или пък не функционирате с пълния си потенциал. (Не е реалистично да изключвате всичко по залез, разбира се. Но бихте могли да загасвате екраните малко по-рано от обикновено и да намалявате осветлението с напредването на нощта.)
 
Врабчето не се втурва да работи в 9 ч. сутринта с кафе, докато се бори с трафика. Сьомгата не ходи на концерт в полунощ. Еленът не се отдава на гуляя да гледа „Къща от карти“ през целия уикенд.
 
Представете си домашната котка да дремва, играе или се почиства според социално приемливо разписание. Това няма да се случи никога. Животните се вслушват в своите вътрешни часовници.
 
Хората, с нашите големи, превъзхождащи мозъци, доброволно пренебрегваме своите, натъпквайки своя циркаден ритъм в социален ритъм, често точно в обратната посока на онова, което нашите тела се предполага, че трябва да правят по същото време. 
  
  
Прочетено 109 пъти Последна промяна от Събота, 23 Май 2020 08:51
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…