All for Joomla All for Webmasters
Кой е лечителят на Левски?
 Ново патриотично четиво от Книгоиздателска къща “Труд” ще зарадва читателите,
 
които обичат историческата литература и по-специално книгите, посветени на Апостола на свободата. Автори са журналистите Кристиан Иванов и Борислав Радославов, които от дълго време работят по темата. 
 
Лечителят на Левски - така е известен йеромонах Неофит Калчев - е билкар, учител и свят човек. Той и отец Матей Преображенски–Миткалото успяват да излекуват Левски от незарастваща рана в корема, която Апостола получава след операция. Помощта им е безценна, за да може Левски да продължи святата си мисия.
 
Отец Неофит предлага нов метод за лечение. Билките да се приемат през устата по малко прилагания до този момент метод, известен във фитотерапията като “мацарация”, или студено извличане на полезни вещества без варене или запарване.
 
След 10–12 дни от лечението с билки Неофит Калчев получава тайна бележка само с едно изречение, в което пише: “Хвала на Бога и на двама ви с Миткалото, най-после се отървах от тази поразия.” 
 
Скромният йеромонах Неофит Калчев доживява Освобождението, но никога не парадира със заслугите си към родината. Продължава да върши това, което умее най-добре – да лекува хората и да бъде учител. Животът го сблъсква с унижения, гонения, трудности. Но и с царски почести. Награждаван е лично от българския цар Фердинанд I и от руския император Николай II. 
 
Неофит Калчев създава и издава първата българска енциклопедия по народна медицина, част от която е поместена в това издание. В книгата са поместени рецепти за най-често срещащите се болежки при възрастни и деца, някои видове компреси, бани и др.  
 
Отец Неофит пише: “Здравето действително е богатство: то е сила, то е веселие, то е щастие, то е всичко. То съставлява могъществото, благоденствието и напредъка на един народ. Без здраве всичките съкровища на света са нищо за човека.” 
 
Както често се случва, след смъртта си бързо е забравен. Комунистическият преврат от 9 септември 1944 г. слага началото на период, в който народната медицина е отричана, а книгата на Неофит Калчев публично е изгаряна. България дължи много на Лечителя на Левски. 
 
Откъс от книгата
Битката за живота на Левски 
 
Животът на Васил Левски виси на косъм и неговата историческа мисия е под огромна заплаха. Апостола страда от рана в областта на корема, която не зараства. Изглежда, сякаш е въпрос на време това да пречупи желязната воля на българския революционер.
 
Тогава съдбата изпраща на пътя му младия йеромонах Неофит Калчев и един от неговите учители в билкарството Матей Пребраженски. Двамата успяват да спасят Левски. А вероятно и идеята за национално освобождение, която няма как да бъде същата без своя основен идеолог. 
 
Неофит има щастието да види родината свободна и животът в новата държава го сблъсква както с царски почести,
така и с мракобесни гонения. 
 
Съставя книга с рецепти, озаглавена “Народен домашен лекар”, която се радва на огромен успех и е преиздадена
цели 8 пъти, превръщайки се в първата енциклопедия на здравето, създадена на български език. 
 
Но драматичната битка за живота на Апостола отрежда на Неофит Калчев прозвището, с което остава в историята – Лечителя на Левски. Събитията от онези вълнуващи години са възстановени от неуморни изследователи, завещали за поколенията своя принос към националния ни летопис. 
 
Откриват се нови данни, хвърлящи светлина към важни моменти от борбите за освобождение на България и живота на участниците в тях. Ето какво се случва с Апостола, преди той да потърси за помощ Неофит Калчев и Матей Преображенски. 
 
“Животът на Левски е поставен в смъртна опасност  през 1868 г. по време на Втората българска легия в Сърбия – разкрива доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. – Той е легионер в Белград, когато започва да получава жестоки стомашни кризи.
 
Прегледан е в местна болница. Лекарите установяват, че трябва да му се направи операция – има гнойно образувание в коремната област. Левски отказва. Неговите приятели също са  против Апостола да влиза в болница, защото е опасно за  общата мисия. Затова наемат къща и срещу заплащане  извикват двама лекари хирурзи от белградската болница. 
 
Докторите извършват операцията при домашни условия.  Интервенцията е успешна, но раната не зараства.” 
 
Доцент Темелски, който е автор и съставител на над 35 книги и има повече от 600 статии и студии в областта на българската църковна история, черпи сведения за този период от живота на Левски от различни източници. Позовава се и на записаните спомени на Христо Иванов-Големия, известен съратник на Левски, който доживява Освобождението. 
 
Записките на Големия използва и изледователят Михаил Петров, като уточнява, че е осъвременил определени изрази и думи от старостилното писане, за да ги направи разбираеми за съвременния читател. 
 
Христо Иванов пише с емоцията на близък съратник на Апостола.
“Разболя се Левски и за малко да умре, но сполучихме и найдохме голям чиляк (човек), който ни намери особа (специална) къща.” Така започва разказът на Големия, предаден от Петров и публикуван за първи път в поредица за вестник “Десант”.  
 
Историята продължава с думите на Христо Иванов: “От една стая махнахме всите мебели, та я варосахме и напръскахме с отрова против насекоми. Викахме доктор, който рече, че болестта е много лоша и ще трябва голяма операция, при която болният може да умре от  сърце. Затова се наложи да търсим много добри доктори срещу достатъчно голямо заплащане.
 
Намериха се двамина, на които рекох да пипат много внимателно, щото да не умре чиляка, а ако той умре, вместо пари ще получат  куршум в главата. Те се заеха, че го разпраха (Христо Иванов-Големия не е употребил думата “срязаха”, която е била в обръщение, а “разпраха”, което недвусмислено показва, че раната ще е била твърде голяма, нехарактерна за апендицит или язва – бел. авт. Михаил Петров)
 
Големия чака повече от час и по-нататък казва: “Не издържах твърде много и поисках да видя що става вътре.
Изглежда, че баят съм ги уплашил докторите, та рекоха да си туря една манта, а на обувките да си сложа калцуни (в случая се касае за големи плетени терлици – бел. авт.). 
 
Като са пригласих, та влязох и видях Левски да лежи спокойно, беше леко зачервен и потен, но докторите казаха,
че това е нормално и че операцията върви добре. Излязох от стаята по-спокоен.” 
 
Михаил Петров прави сериозни проучвания и неговото заключение е, че Левски вероятно е страдал от гнойно септично възпаление на коремната стена или същото възпаление вътре в корема. Тогава на сцената излизат двамата български лечители от Пребраженския манастир. 
 
“Миткалото се безпокои за здравето на Левски – разкрива Петров. – Тук трябва да кажа, че Неофит е бил в
течение на революционното движение, но не се включва пряко и активно в него. Та отчето много се тревожи за раната на Апостола от операцията, която не заздравява добре, въпреки мазилата и мехлемите.” 
 
Тогава Калчев предлага нов метод за лечение. Билките да се приемат през устата по малко прилагания до този момент метод, известен във фитотерапията като “мацарация” или студено извличане на полезни вещества без варене или запарване. 
 
Нека кажем по няколко думи за трите метода за лечение. 
 
Първи метод: Билките се слагат в тенджера с вода, поставят се на гореща печка и се оставят до пълно завиране,
след което престояват известно време според рецептата и съдът се снема от огъня. Билките се охлаждат, течността
се прецежда и се пие пак според рецептата. Хубав метод, но известна част от полезното вещество в лечебните растения излиза под формата на пара още при варенето. 
 
Втори метод: Тенджерата се оставя да заври с вода, без да се поставят билките вътре. След затоплянето на течността до кипване съдът се маха от печката, като тогава се поставят билките до изстиването на водата. Отново следва прецеждане и пиене. Също хубав метод, но водата без топлина бързо изстива и част от полезните вещества от билката остават в нея. 
 
 
Трети метод: Билките се нарязват на ситно, поставят се в подходящ съд, може и шише, заливат се със студена вода,
престояват според рецептата, прецеждат се и се пият. Основен недостатък – част от полезните вещества не се разтварят, ако не се изчака срокът съгласно рецептата. Понякога заради някои от съставките билките трябва да престоят до 12 часа. Основно предимство – могат да се приготвят в движение без печки, огън и тенджери. 
 
Това, което е било нужно и на Левски. За да се потвърди написаното дотук, Михаил Петров отново се позовава на
Христо Иванов-Големия: 
 
“ Той си носеше (Левски) е дни бурени в дисагите и като слези от коня, щъ ги натроши на дребно, докато са нагорчат и след това ги пиеше от едно шише с голямо нежелание, щот бяха много горчиви. Знаех имената на тез  буренаци, но ги забравих. Шъ трябва да отида до Ловеч,
там ги знаят.”
 
Тук искам да коригирам съществено Голе мия, защото той не е разбрал, по-скоро не е видял какво точно става. Левски би трябвало да е имал две шишета.  Като слезе от коня, нарязва билките на дребно, слага ги в шишето, налива вода и по този начин си осигурява билковата настойка за следващия ден. След това вади второто шише, което е приготвил от предишния ден, и пие от  него.” 
 
Михаил Петров задълбочава своите проувания, черпейки от многобройни източници. Цитира и народния лечител
Петър Димков, който години по-късно е запитан каква ще да е тази билка, която е пиел Апостола. Димков, гадаейки точната рецепта, предлага, без да е много сигурен, че една от тях може да е била хайдушкото биле или както е разпространено сред народа – ранилист. 
 
“ Нека кажем няколко думи за тази билка – пише в своето изследване Петров. – Още през 63 г. пр. Хр. Антоний Муса – лекарят на император Август, твърди, че тя може да излекува 47 различни заболявания. Започвам изброяването, та докъдето стигна: главоболие и възпаление  на лицевите нерви (фациалис); възпаление на бъбреците;  при нервно изтощение и виене на свят, при епилепсия; атеросклероза; ревматизъм и жлъчни заболявания; подагра,  радикулит и синузит; астма, кашлица и ухапване от влечуги; срещу паразити в стомаха; при слаба памет, като  помощно средство при рак на гърдата и т. н. 
 
Защо обаче билката се казва “хайдушко биле”? Защото  счукани листа, леко сварени, се налагат като лапа върху рани за бързо заздравяване. Всички хайдути са имали задължително по една пунгийка (кожена торбичка) от тази билка.
 
Тя е известна още от времето на Възраждането  като едно от десетте най-лековити лечебни растения по Българско. Още при изброяване на болестите, които лекува, осъзнах,  че антисептичното действие на билката е едва на 19-о място, което породи известни съмнения, че не  би могло само с нея да премине лечението.”...

   

Прочетено 605 пъти Последна промяна от Вторник, 08 Февруари 2022 23:33
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…