All for Joomla All for Webmasters
Антология на миражите

Над 400 страници вълшебни пътеписи от български журналисти и пътешественици,

 

за невероятни кътчета по целия свят, с много цветни илюстрации, вдъхновител и редактор е Милена Димитрова, а книгата е на пазара, благодарение на издателство "Книгомания". 

 

Търсете,четете и се забавлявайте! 

 

Предлагаме ви откъс от пътеписа на журналистката Людмила Марталер-Славова, водещ и продуцент от 21 години на предаването „Български час" по радио Берн - кратка разходка из стария Берн. 

 

Берн, едно изпълнено обещание

Много хора по света , щом чуят за Швейцария си представят Женева или Цюрих, без изобщо да подозират, че Берн нейната столица е малък, но стар и красив град, обещаващ невероятно красиви моменти на посетителите си.

 

Градът се споменава в историческите хроники в началото на 12-ти век, когато е бил основан от херцог Бертхолд V фон Церингер като крепост, която го е отбранявала от непокорните феодали и постепенно се разраства първоначално с дървени къщи, по-късно със солидни каменни постройки, върху малкия полуостров на река Ааре.

 

Според легендата, херцог Церингер е кръстил града си Берн, в чест на първото животно, което е убил на лов. То е било мечка, Bär, на немски език. Градът става значим след 1200 година, като първо е построена крепостта Nydegg по-късно часовниковата кула Zytglogge, и се разпростира нагоре до прочутия Bärenplatz с Käfigturm, а вляво от него се намира Bundesplatz с Bundeshaus , откъдето се управлява цяла Швейцария. 

 

След големия пожар през 1405 година, дървените постройки са заменени със солидни каменни къщи. Тогава са построени и прочутите аркади, първоначално пред домовете на майсторите-занаятчии , които са ги защитавали от студ дъжд и пек.

 

Цветните табели на улиците червени, жълти, бели, зелени и черни датират от времето на френската окупация в края на 18 , началото на 19 век и са служили за ориетиране на войниците, които след запой не са могли да намерят пътя към лагера си. 

 

При посещението на Берн, едно от най-приятните неща,които е хубаво да знаете за него като туристи е , че градът е много удобен за разглеждане пеш.

 

Огромно предимство му дават и аркадите, които се простират по цялата дължина на града, цели 6 километра от гарата до края на стария град. Те ви дават възможност и за шопинг и за разходки, като сте напълно защитени от дъжд и от слънце. 

 

Старият град е културно наследство на ЮНЕСКО от 1983 година. Благодарение на постоянната грижа за паметниците на културата е запазен невероятният му чар. Той е разделен на две части, долна и горна, долната, която изцяло е защитена, започва от квартала Маtte до Zytglogge, а горнага продължава до Bollwerk, Hirschengraben. 

 

Алберт Айнщайн, Паул Клее, Фридрих Дюренмат, Албрехт фон Халер и Готфрин Келер са само част от известните личности,които са живеели в къщите, разположени на живописните улици на стария град. 

 

А в средата му се издига великолепната Часовникова кула, построена през 1218 година от Куно фон Бубенберг, притежаваща астрономически механизъм със забележителна точност и до днес

 

Любима цел на туристите е танцът на фигурите : мечка, петел, клоун и Хронос, богът на времето , който е на всеки кръгъл час, както и изкачването на 130-те стъпала до върха на кулата, откъдето се открива живописна панорама на стария град. 

 

Но средновековната приказна красота на Берн би била незавършена без старинните ренесансови чешми,чиито цветни фигури сияят на фона на сивите фасади. Над 100 чешми, цистерни и фонтани украсяват старият град.

 

Още със създаването на града тези чешми са го снабдявали с вода и от 1580 година една част от тях са украсени с изключително живописни цветни фигури, запазени и до днес. Сред тях най-известни са 11 чешми, като тези със статуята на Самсон, или на херцог Церингер, създателят на града, статуята на Мозес и др.

 

В Средновековието тези чешми са играли важна роля в обществения живот на града, нещо като социални медии, място за важни срещи и политически дискусии, търговски сделки и разбира се клюки, интриги и флиртове. И тъй като швейцарците винаги мислят за всичко и за всички, в основата на всяка чешма има малко корито, от което пият вода животните, тогава на времето главно крави и коне, а сега и кучета, котки и птици. 

 

Не можем при тази разходка да подминем катедралата на Берн, с най-високата църковна кула в Швейцария, до която се стига след 312 стъпала! 

 

През 15-ти век, Берн, е бил един от големите градове на север от Алпите град с голяма политическа мощ и е имал нужда от също такава величествена църква. През 1421 година на мястото на една малка капела, построена преди 200 години, започва строежът на Мюнстер, бернската катедрала.

 

Работата продължава над 150 години, ангажирани са поколения от прочути архитекти, строители зидари, скулптори. Късноготическага архитектура е създадена с цел максимална проникване на светлина в катедралата.

 

Световно известен е главният външен портал със Страшният съд, с 294 фигури, дело на скулптора Ерхарт Кюнг. Пророци, ангели, грешници, мъченици оживяват в невероятни детайли. Стилът е пример за т.н. „пламтяща готика“. 

 

Бернската катедрала притежава най-голямата камбана в Швейцария, както и 7 органа, най-големият е от 1792 година. Не пропускайте възможността щом разгледате катедралата, да се разходите и на красивата й платформа, за да хвърлите поглед отгоре към квартала Matte, прочут със собствения си език и къщите си, напомнящи стила на амстердамските фасади. 

 

В Средновековието Matte е бил извън крепостните стени и там е живяло по-бедното население. Кварталът е бил често наводняван от реката Ааре. 

 

От платформата се открива и прекрасна панорама към Алпите. Терасата е обаче много висока, около 80 метра, и опасна, и падането от нея е смъртоносно. Една мраморна плоча свидетелства за чудото станало на 23 -ти май 1654 година, когато студентът Теобалд Вайнцапфли, (вайнцапфли означава винена тапа на немски, подобни фамилни имена тогава не са били рядкост) пада с коня си от терасата на платформата чак долу в квартала Маttе...и оцелява, живее още цели 40 години

 

Излишно е да казваме, че остатъкът от живота си прекарва като свещеник! Не всеки обаче има неговият късмет. Платформата на катедралата има мрачната слава в миналото да привлича самоубийци, които скачат от нея и намират сигурна смърт на паважа долу. Но управата на града сложи край на този кошмар, поставяйки телена мрежа, която спира от падане всеки кандидат самоубиец, и постави спешен телефон, на който всеки отчаян от живота може да се обади за помощ и съвет. 

 

Макар и мимоходом, да не пропуснете и живописната Кäfigturm, Затворническата кула построена през 1256 година. Тя отдавна не е затвор, но от нея все още започва традиционният карнавал, със символичното освобождаване на затворената вътре мечка, затова и площадът отпред се нарича Bärenplatz, Площадът на мечката, пълен със заведения. Там трябва непременно да се направи почивка с чаша хубаво вино. 

 

Както и да се снимате пред невероятно красивото кметство Rathaus, построено прев 1406 година в късен готически стил. 

 

Благодарение на политическата си значимост и централното си местоположение, Берн е избран през 1848 година за столица на Швейцария. И това събитие е ознаменувано с построяването на великолепната сграда на Bundeshaus, в неокласически стил, дело на архитекта Ханс Ауер, който е архитект и на Виенския парламент.

 

Тя символизира единството на кантоните. В изграждането й участват освен строителите, 38 скулптори, художници и майстори-стъклари. Още в огромното фоайе ви посреща величествената скулптора на Вилхелм Тел, митичният освободител, обединител и създател на Швейцария.

 

Център на сградата е огромния остъклен купол, а тържествена стълба ви отвежда към залите, откъдето се ръководи Швейцария. Украсена е с фрески и картини на известни швейцарски художници. 

 

А панорамата от огромните прозорци към реката Ааре и Алпите е зашеметяваща.

Забележителен е площадът пред Bundeshaus, Bundesplatz, с 26 фонтана, символизиращи 26-те кантона. 

 

А за почивка след разходката из града, най-добре е да се отбиете в Кornhaus, най-красивия бар на света според Tripadvisor. Тук се е съхранявало в миналото житото на града. 

 

Сред красиви средновековни фрески, в огромната приземна зала на 2 нива, напомняща катедрала, освен великолепната кухня, се предлагат изтънчени вина и над 80 вида уискита! Proscht! Наздраве!

   

Прочетено 110 пъти Последна промяна от Четвъртък, 28 Април 2022 19:13
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…