Print this page
Вирус

Добре познатият Мат Ридли в търсене на произхода на COVID-19.

 

Един нов вирус порази човечеството през 2019 г. и предизвика безпрецедентни поражения. Над две години от началото на пандемията отговорът на въпроса „Къде и как започва Covid-19?“ все още остава неразгадан, превръщайки се може би в най-голямата мистерия на нашето съвремие. 

 

Небезизвестният журналист и писател Мат Ридли, автор на бестселърите „Геномът”, „Еволюция на всичко” и „Червената царица”, обединява усилия с учения Алина Чан, за да разкрият как се получи така, че един вирус, подобия на който се срещат в прилепи от Южен Китай, някак започва да заразява хора на повече от 1500 км оттам в Ухан. 

 

Резултатът е провокативното изследване „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” (изд. „Сиела“) – почти детективска история, която въвежда читателя в загадката, променила света през последните над две години. 

 

Търсенията на двамата учени ги отвеждат до подробности, свързани с прилепите и SARS епидемията в Южен Китай, до диви животни, конфискувани от контрабандисти, и до авангардни изследвания за усилване на функцията при вируси, извършвани в лаборатории в Ухан и другаде. 

 

Във „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” ще откриете подробности около случилото се на пазарите за животни и в биологичните лаборатории, прикритите от китайските учени и власти записи и данни и следите, които могат да се извлекат от генетичния код на самия вирус. 

 

Базиран на множество изследвания и проучвания,  „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” от Мат Ридли  дава вероятен отговор на основния въпрос, стоящ пред учените. Той обаче на свой ред повдига ред въпроси за действията на водещите световни политически лидери по време на най-голямото глобално предизвикателство в последните десетилетия. 

 

Из „Вирус. В търсене на произхода на Covid-19” от Мат Ридли

Изоставеният меден рудник 

 

На шест часа път с кола южно от Кунмин, недалеч от границата с Лаос, се намира окръг Модзян. Той е със статут на автономен окръг, в знак на признание от властите в Пекин, че неговите коренни жители, народът хани, представляват обособена етническа група. Районът е хълмист, обрасъл с гори и слабо населен.

 

По някои от хълмовете има терасовидни обработваеми площи, до които се стига по черни пътища. Те се използват за отглеждане на банани, каучук, тютюн и чай, но повечето склонове са покрити с гъста естествена зеленина. Най-големият град в района, Пуер, отдавна се слави със своите чаени плантации и с тъмния, ферментирал чай, произвеждан в тях.

 

Източно от Пуер, на двадесетина километра от град Тонгуан, от рядко залесения ляв бряг на река Бабиан се отделя поток на име Бънпин, чието русло води нагоре към хълмовете. На един хребет от южната страна на потока, сред горички от портокалови дървета, е кацнало малкото селце Данаошан. Недалеч оттук се намира изоставеният меден рудник, където са работили шестимата миньори. 

 

Местоположението му никога не е официално потвърдено, но усърдното ровене в китайски бази данни на група прилежни изследователи разкрива докторска дисертация от 2016 г., този път от лабораторията на заместник-директора на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Пекин д-р Джордж Гао, посочваща точните координати: N 23°10‘36‘ E 101°21‘28‘.

 

След като разкритията за миньорите от Модзян и тяхната потенциална връзка със SARS-CoV-2 се разпространяват в Twitter през втората половина на 2020 и началото на 2021 г., все повече журналисти си поставят за цел да посетят мината, като всеки от тях се сблъсква с импровизирани пречки, официални оправдания и нежелание за съдействие от страна на местните хора. 

 

През октомври 2020 г. Джон Съдуърт от BBC и негови колеги се опитват да достигнат мината в Кунмин с помощта на GPS координатите от дисертацията. Според Съдуърт те са „следвани непрестанно в продължение на часове от пет-шест коли без опознавателни знаци“. С приближаването им пътят става все по-непроходим и накрая се налага да продължат пеша.

 

След дълъг преход през неравния терен се озовават в село Данаошан, но знаят, че са наблюдавани. Един мъж, когото срещат на улицата, отказва да говори с тях. Докато намерят района, посочен в координатите, се смрачава и трябва да се върнат обратно, отлагайки посещението за следващия ден. 

 

За жалост, първият опит е поставил властите нащрек и те са „повече от подготвени“ за повторната им поява. Съдуърт и екипът му пробват да минат по друг маршрут с автомобила си, но се натъкват на голям червен самосвал, препречил пътя. Успяват да надхитрят следващите ги цивилни полицаи, като минават покрай него „на магия“, на броени милиметри разсто¬яние, но по-нататък ги чака ново препятствие.

 

Тръгват пеша, но са „пресрещнати от група гневни мъже в джип, явно получаващи нареждания от по-горе“. И други типове се навъртат наоколо и Съдуърт е предупреден, че ако не си тръгне, „нещата скоро ще загрубеят“. Екипът на BBC отстъпва и поема по различен маршрут, но бива блокиран отново и отново. Един човек им казва, че работата му е да ги държи на разстояние и че няма да успеят да влязат отново в село Данаошан.

 

Съдуърт се отказва от рудника, но се опитва да посети близката пещера на име Шиту в район Цзинин. Тя е обитавана от прилепи и в нея учените са открили вируси, силно наподобяващи SARS вируса от 2003 г. Пресреща ги друг камион, блокирал пътя. Мъже с военни униформи ги държат на полето повече от час, преди да им наредят да си тръгнат.

 

През май 2021 г., когато вече се е преместил в Тайван, Съдуърт коментира: „Схващате идеята.Трудно е да се опише колко големи и координирани бяха усилията – държавна сигурност, цивилни полицаи, униформени полицаи, служебни лица и местни жители. Опитахме ли да заговорим някого, той моментално ни обръщаше гръб“. 

 

Ясно е, че целта на въпросните координирани усилия е да осуетят опитите на журналистите да проследят стъпките на вирусолозите, а Джон Съдуърт е само един от множеството разочаровани. Екип на предаването Today на NBC е спрян под претекст, че на пътя има стадо диви слонове.

 

През 2021 г. френски журналисти под прикритие успяват да се приближат до мястото и разговарят с човек от Данаошан. Попитан дали има мина наблизо, той отговаря: „Да, мината Бънпин е скрита там… Правителството я затвори. Поставиха камери за наблюдение навсякъде“.

 

През май 2021 г. Wall Street Journal съобщава, че негов репортер е успял да достигне мината с планински велосипед и е видял, че входът ѝ е обрасъл с растителност. Той е задържан от китайската полиция за пет часа и е принуден да изтрие снимката на мината от мобилния си телефон.  

 

Китайските власти проявяват много усърдие и енергия, за да държат хората встрани от мината в Модзян, но според собстве¬ните им изявления не проявяват особен интерес сами да провеждат допълнителни разследвания там. Изводът е, че или са ги провели, но са запазили резултатите в тайна, или са решили да не дълбаят повече. И двете възможности са притеснителни. 

 

Остава да се обърнем към сателитните снимки. Днес мястото е покрито с гъста зеленина, но изображения от април 2012 г., когато миньорите се разболяват, показват функциониращ черен път, водещ до няколко сгради на билото на хълма, както и добре утъпкана пътека по-надолу по склона до нещо, което може да е вход към хоризонтален тунел или галерия.

 

Според проучване на подобни обекти на Брайън Рийд, американски инженер, добре запознат с провинциалните райони на Китай, включително с Юнан, сградите изглеждат като U-образна сглобяема конструкция с резервоари за съхранение отстрани, типична за лагер за проучване на полезни изкопаеми.

 

Две книги, намерени от Рийд7, разкриват, че добивът на мед първоначално е едно от местните начинания за индустриализация, насърчавани от Мао Дзъдун по време на „Големия скок напред“ през 50-те години на миналия век: „През 1958 г. Сун Джунсю, заместник-секретар на окръжния партиен комитет, организира близо 10 000 души за разработване на медната мина Бънпин“.

 

Но към 1960 г. поради лоши резултати мината е изоставена. Тя, изглежда, има няколко забоя, единият от които се нарича „Пещерата на прилепите“. Оттам се добиват 60 тона руда с 6% съдържание на мед, но не се продават „поради неудобен транспорт“. Други документи сочат, че през 1978 г. е направен опит за възстановяване на дейността. После, през 2011 г., във връзка с високите цени на медта, на някого му хрумва да отвори мината отново. 

 

В началото на април 2012 г. малка група мъже започва да разчиства торта от прилепи. Мината гъмжи от тези животни, някои от които тепърва се събуждат от зимен сън, макар че в субтропичния климат много остават активни и през цялата година.

 

Прилепите са различни, но преобладават дребните, стадни, хранещи се с насекоми видове, известни като подково¬носови. Работата се извършва сред жега, прах и мръсотия и е свързана с вдишване на прахта и вредните изпарения от огромното количество прилепи и техните изпражнения. 

 

Не е ясно защо мъжете разгребват с лопати торта от прилепи. Според докторската дисертация от 2016 г. преди този случай „много хора често влизат и излизат от мината, без да е възникнало заболяване“, което предполага, че там се извършва редовна дейност. Вероятно са наети да разчистят галериите за последващ добив на мед, да съберат гуаното за продажба като органичен тор или и двете.

 

Търговията с богатото на азот и фосфор гуано от прилепи е доходоносна в някои части на света, а малки количества се използват и в традиционната китайска медицина. То се събира от пещери основно в Мексико, Куба, Ямайка, Мадагаскар, Индонезия и Тайланд.

 

Изследване в тайландска пещера, извършено през 2006 и 2007 г. (но публикувано чак пред 2013 г.), открива генетичен материал от коронавируси в малък процент от пробите на гуано от прилепи и предупреждава, че копачите му трябва да вземат предпазни мерки срещу излагането на опасни зарази. 

 

Не знаем колко мъже работят в мината в Модзян през април и май, но шестима са приети в болница – не болницата в град Пуер, намираща се на по-малко от два часа път с кола, нито в тази в Юси, на четири часа път, а чак в Кунмин, столицата на провинция Юнан, разположена на шест часа в северна посока. Те са насочени от местните лечебни заведения към болницата на Медицинския университет в Кунмин.

 

   

Прочетено 121 пъти Последна промяна от Понеделник, 23 Май 2022 21:55
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…