Редица са митовете и легендите за това какво сме дали на света ние, българите. В “50-те български открития и изобретения, които промениха света” издателство "Труд" се постарахме да подберем истински значимите нововъведения, дело на българи, и да ви запознаем с тях.
Едно е сигурно – българите имаме голям принос за развитието на човечеството. “И ний сме дали нещо на света”, пише гордо Иван Вазов, визирайки азбуката ни – кирилицата. Това е едно от най-големите постижения на българите, но изобретенията ни изобщо не се ограничават с буквите или с киселото мляко.
Наши учени са автори на технически изобретения, без които ежедневието ни днес би било немислимо, като компютъра, автоматичната възглавница, автоматичната скоростна кутия др. За съжаление много от тези открития са направени извън България и имената на техните създатели не са познати на широката публика.
Целта на тази книга е да съхрани имената и да запознае с делата на най-великите български изобретатели, както и да даде информация за най-значимите български открития.
Силата на българския дървен топ
Откъс от книгата "50-те български открития и изобретения, които промениха света"
Дървеният топ е българско изобретение. Още през Априлското въстание българското оръдие – измайсторявано най-често от череша, а по-рядко от бук и бряст – успява да даде отпор на круповското. Характерно за българския топ е, че отвътре дулото е облицовано с тръби от ракиени казани, а отвън бъчварски обръчи или насмолени въжета стягат конструкцията.
Лафетът е каруцарски колесник, а муницията – каменарски барут и кантарени топузи. Гвоздеи и други метални дреболии служат за шрапнели. “Ръководство за успешен бой с турците” от Иван Кишелски определя дървения топ като основно оръдие. Така Георги Бенковски заръчва направата на черешова батарея.
На млади години Стоил Финджеков, панагюрец, служил в Цариград при големеца Мехмед Али паша, пише: “Аз, Стоил, много влазях в топханите, дето правеха топове, в царапаните в Сераскер капия, във Високата порта най-много”. Като се връща у дома, Стоил отваря коларска работилница, а Бенковски му възлага да направи на пробен топ.
След няколко седмици усилен труд моделът е готов. Първият опит с топа е неуспешен обаче, след което Никола Бинбашиев прилага иновацията с ракиените тръби и железните халки. Освен това кантарените теглилки вече се претопявали и отливали в гюлета.
Вторият топ е изкаран на Куйкиния харман между баирите Каменица и Маньово бърдо. И опитът е успешен, а по тази технология са поръчани топчета и в други селища на Средногорието. В Смолско например са издълбани четири от Стоян Балканджийски, Тото Лазаров и Иван Ладжов.
Първото топче “пука” на 24 април и е от смолските. Трясъкът му разгонва изненаданата турска войска. “Тия топове имаха дължина 2–2,5 метра, калибър като на горските топове, стегнати на три-четири места с яки железни халки и поставени върху две колелета, както обикновено биват същинските топове”, описва ги Захари Стоянов.
Априлското въстание от 1876 г. е началото на прелома, стигнал до Освободжението на България.
Алфред Круп, наречен Крал на оръдията, изправя своите оръдия срещу черешовите в боя на 30 април.
Стоил Финджеков разказва: “Аз, Стоил, гърмя с топа бърже, падат гюлета в Хафъз-пашовата войска; куршуми като град падат. Видях под Кукла, при Драгулин махала, другата войска в куп. Барутът бе ингилиски, турих гюлета, запалих го. Силен гръм изгърмя. Гюлетата – във войската, на топа скъса се една халка – половината удари в земята, а половината фърчеше въз небето като гарга”.
Днес нямаме автентична черешова реликва. Последният въстанически топ у нас първо е изложен в Народната библиотека и музей. После е пренесен в Етнографския. Оцелял от пожарищата на бунта, изгаря по време на бомбардировките през Втората световна война.
