Един от легендарните писатели на XX век и един от най-колоритните творци, живели някога. А тази книга е още едно доказателство, че животът му е поне толкова завладяващ, колкото и животът на всеки персонаж, чийто образ е изваял. 

„Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете“ (издателство "Колибри") е роман за тиранията на безвъзвратно изтичащото време, за ролята на писателя и силата на литературата. През юли 1960-а в спокойния пристан на вила „Финка Вихия“ край Хавана Ърнест Хемингуей пише все по-трудно. Изпаднал в творческо безсилие, уморен, изтормозен, потиснат, заминава за Испания с намерение да завърши книгата си за бикоборските игри. Но здравето му е разклатено, завръщането в Куба е невъзможно и той се прибира в САЩ. След една година, изпълнена със страдания и блянове по Куба, и няколко мъчителни престоя в психиатрична клиника животът на Нобеловия лауреат приключва драматично в Кечъм, Айдахо.

Ярка личност с многостранни интереси, Жерар дьо Кортанс (р. 1948 г.) е изтъкнат френски романист, биограф, есеист, преводач, поет, драматург и литературен критик. Автор е на повече от 90 книги, сред които романизирани биографии на изявени творци. Произведенията му са преведени на 25 езика. Удостоен е с редица престижни литературни награди. Носител е на титлите кавалер на Почетния легион и командор на Ордена на изкуствата и литературата. С настоящото заглавие Жерар дьо Кортанс въвежда читателя в интимния свят и терзанията на твореца, общуващ със своите герои, извайващ всяка фраза, всяка дума, в драмата на един различен от легендата Ърнест Хемингуей – объркан, раним и тласнат към самоубийство. Книгата има посвещение в памет на писателя Пол Остър.

Той вече не сънуваше бури, нито жени, нито забележителни случки, големи риби, побоища или борби, нито пък жена си. Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете.
Ърнест Хемингуей, „Старецът и морето“
Какво остава от един живот в неговия край? Лятна нощ в Италия, две-три ноти от една мелодия, споделена усмивка, страница от книга, няколко стиха, една призната грешка, едно угризение?
Ърнест Хемингуей

Ако трябва да поберем биографията му в едно изречение, то би звучало приблизително така: Ърнест Хемингуей (1899-1961) е писател и журналист, Нобелов лауреат, бохем и бонвиван, известен със своя пестелив, почти прозрачен стил на писане и с осезаемото си влияние върху литературата през XX век. Но това не казва много за неговата притегателна и недотам прозрачна личност, превърната от няколко поколения в мит, ако не и в световен попкултурен феномен.

Първият син на Кларънс Хемингуей - лекар, пристрастен към лова и риболова, и Грейс Хемингуей – напориста жена с артистични наклонности, започва да пише още в гимназията. Преди да се отдаде на литературата, Ърнест се изявява като журналист. Още през 1917 г. започва работа като репортер за „Канзас Сити Стар“. Остава там само шест месеца, но те му стигат, за да реши, че стиловият наръчник „Канзас Сити Стар“ съдържа „най-добрите правила, които някога съм научил за писателския бизнес“.

И той ще ги култивира и следва безотказно през цялата си литературна кариера: „Използвайте кратки изречения. Енергичен език. Елиминирайте всяка излишна дума.” Хемингуей и днес изкушава широката публика със своята икономична, „проветрива“ проза, залагаща на динамични диалози и неизказани внушения, както и със своята сурова, но уязвима мъжественост. Сам той обяснява този минималистичен стил на писане с т.нар. „теория за айсберга“. Убеден е, че диалогът е онова, което му се удава най-добре.

Нает като чуждестранен кореспондент от „Звездата на Торонто“, през 1921 г. Хемингуей се жени за Елизабет Хадли Ричардсън – на нея е оказана честта „първа съпруга“ - след което двамата се установяват в Париж. Въодушевен от престоя си там, той ще напише: „Ако сте късметлия да живеете в Париж като млад, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник.“ В Града на светлините Хемингуей общува с личности, които слагат отпечатък върху писането и светогледа му, сред тях са Гъртруд Стайн и Франсис Скот Фицджералд, Джеймс Джойс и Езра Паунд.

Авторът на „Великият Гетсби“ редактира някои от текстовете му и дори му съдейства като негов агент, макар отношенията им да лъкатушат между респект и враждебност. А влиятелната и скандално авангардна за времето си Гъртруд Стайн влиза в ролята на негов ментор. Дали заради вкуса ѝ към експеримента обаче, или заради неговото неопитомено честолюбие, раздорът помежду им става неизбежен, а се оказва и траен. Догадките и спекулациите за бурните му отношения с други автори, за четирите му съпруги и извънбрачните му увлечения, за политическите му симпатии, страстта му към бикоборството, лова и алкохола са толкова много и така разнопосочни, че едва ли някой би могъл да изплува от този океан, в случай че се опита да го прекоси.

Хемингуей никога не заявява себе си като апологет на дадена политическа идеология. Опасният му досег с няколко войни, най-вече в качеството му на военен кореспондент, до голяма степен предопределя отношението му към политиците, властта и човешката природа. Изпитва органична нетърпимост към журналисти и хора от академичните среди, а към „звездните“ фотографи се отнася грубо, понякога дори вулгарно. Не смята, че книгите му се нуждаят от реклама – „Ако книгата е добре написана, всичко, което съм искал да кажа, ще е стигнало до читателя“, но високата оценка на критиката го ласкае. А критиците открояват като най-силни и влиятелни заглавията, които „Колибри“ помества в настоящата поредица.