All for Joomla All for Webmasters
Кабарето в Австрия-поглед отвътре
То е типично за алпийската република форма на изкуство.
Когато се каже кабаре и кабаретист, в Австрия и България думите са натоварени със съвсем различен смисъл. 
 
В България думата кабаре се асоциира веднага с филма на режисьора Боб Фоси „Кабаре”, в който Лайза Минели, облечена по-предизвикателно, пее „Животът е кабаре, ела в кабарето”. 
 
Докато в Австрия под кабаре се разбира една много изискана форма на сатира. Този жанр започва да се разработва през 30-те години на 20-и век. Поява се във Виена и завладява сцените.
 
 
По това време  изгряват цяла плеада кабаретисти, много от които бяха с еврейски корени- Карл Фаркаш (Karl Farkas- на сн.), Фриц Грюнбаум (Fritz Grünbaum), Петер Хамершлаг (Peter Hammerschlag), Херман Леополди (Hermann Leopoldi) и др. В Берлин те не можеха, но във Виена те не просто играеха кабаре, но и придължиха да развиват традиите на еврейското кабаре. 
 
Те разказваха вицове, пееха  песни и представяха на публиката кратки сцени, наречени още „скечове”. Кабаретистите си позволяваха да дават и лични коментари за социални, и дори политически явления и случки от живота на австрийското общество. 
С Аншлуса на Австрия през 1938 г., много от тези кабаретисти или емигрираха към други страни, или бяха арестувани, и някои от тях изпратени в концлагери. 
 
В годините на окупация и война някои от кабаретистите продължиха със свои представления като в коментарите им се откриваха скрити послания. Тогава нашумя една пиеса „Идват Токиотците”(„die Tokiota kommen „). В това кабаре се появяваха агресивни, дисциплирани и военизирани жители на Токио.
 
Тях ги посреща един китайски мандарин на име ПоМаЛи( в буквален превод от виенския чешки Pomali, т.е яваш-яваш, бавно, без да се бърза). И Китайският министър на императора започва да учи токиотците на приятния виенски бохемски живот: с часове да се прекарва на кафе, кифлички и типичната виенска музика Wiener Lied в контраст на военните маршове, които звучат по улици и заведения. На зрителите им бе пределно ясно, че в кабарето става дума за германците и виенчаните. 
 
След края на Втората световна война кабарето отново се връща на сцената. Сега то бе по-политическо, по-остро от всякога. Темите бяха слабостите на обществото, и някои от най-популярните песни бяха: „Der Wilde mit seiner Maschin („Дивакът с мотора”), „Der gschupfte Ferdl„ („Елегантният Фердинанд”) и др.
 
В тях прозираше подигравка на новото младежко поведение непосредствено след войната. Тези песни бяха изпълнявани от един от най-ярките кабаретисти на Австрия – Хелмут Квалтингер (Helmut Qualtinger), а текстописец бе Герхарт Бронер (Gerhard Broner), който тъкмо се бе върнал от емиграция.
 
Най-голям успех Квалтингер (на сн.) пожъна с пиесата „ Г-н Карл”, в който той изпълняваше главната роля, а пиесата бе написана от него и Карл Мерц (Carl Merz). Пиесата коментира как един опортюнист е прекарал военните години, служейки на окупаторите. Тук се появяват сцени с Хитлер, с един съсед-евреин, който е накаран да чисти с четка за зъби асфалта и още ред сцени от военния живот. 
 
Ерата Квалтингер продължи до 70-те години на 20-и век. Междувременно не само във Виена, но и в цяла Австрия се появяват  сцени, където се играе кабаре. 
 
При следващата генерация кабаретисти вече се открояваха два стила, които следват актьорите. Едниният е на Кабаре Симпъл (Kabarett Simpl), създадено от прочутия Карл Фаркаш (Karl Farkas) - актьор с еврейско потекло, завърнал се от емиграция. Тук също се коментираха политически събития, но с мек тон.
 
За разлика от стила, налаган от Лукас Резетариц (Lukas Resetarits), Ервин Щайнхауер (Erwin Steinhauer), Хайнц-Петер Хайнцл (Hans Peter Heinzl). 
 
И до днес Лукас Резетариц се появява на афишите, макар и все по-рядко. След успешния си старт като кабаретист Ервин Щайнхауер се превърна с времето в телевизионен и филмов актьор.
 
Най-тъжна като че ли бе съдбата на Хайнц-Петер Хайнцл (на сн.), който почина от рак. Той бе много популярен, някои негови колеги му завиждаха толкова, че дори разпространяваха, че той не боледува от онкологично заболяване, а едва ли не се прави на болен. От тях тръгна приказката, че „във Виена дори ти завиждат на рака”,както му казваха те. 
 
Хайнц-Петер Хайнцл създаде свой театър с името  „К& K”, а най-популярната му кабаре група бе „Hectiker”( „Припряните”). В нея той даде възможност на много млади таланти да се изявяват.
 
Най-тъжното е, че след като те ставаха популярни не се връщаха да играят на сцената от която са тръгнали, а избираха други сцени и други театри. Това бе причината толкова талантлив кабаретист като него да фалира. 
 
През 80-те години на 20-и век  много ясно вече в културния живот на Австрия и на Германия започва да се вижда как жанровете кабаре и комеди (Comedy) се разделят един от друг. Жанрът кабаре се обособи за пред малка публика и често бе наситен с повече критика към обществото, докато комеди пълнеше големите концертни зали с вицове. 
 
От 90-те години на 20-и век досега дойде едно друго поколение кабаретисти, сред които се откроява името на Йозеф Хадер (Josef Hader). Той спечели своята публика с това, че сам пише своята програма и я изпълнява пред публика.
 
Друго име, което заслужва внимание е Алфред Дорфер (Alfred Dorfer) и Роланд Дюрингер (Roland Düringer). Дюрингер например избра да се нарича не кабаретист, а народен актьор. Към този списъка с имена на кабаретисти във Виена трябва да се добави и Андреас Витазек (Andreas Vitásek). 
 
Това е специален феномен на кабаретиста, че жанрът се развива предимно от мъже. Едва в края на 80-те години на 20-и век  се появи дамската кабаре група ”Менубелите” (в буквален превод „Устати жени” на идиш (еврейски немски), а днес се налагат и други кабаретистки.
 
Сред тях трябва да споменем името на Андреа Хендлер (Andrea Händler- на сн.). Те внесеха женския поглед за нещата от живота: от  феминизма до  общочовешките слабости. 
 
В зората на кабарето вниманието бе насочено повече към съдържанието на скеч сцените, които бяха играни самостоятелно и всяка бе сама за себе си. Докато от 80-те години насам се оформи тенденцията скеч сцените да са свързани една с друга, така, че да звучат като пиеса. Днес и самите кабаретисти го предпочитат. 
 
Върху развитието на австрийското кабаре влияение оказа и американското кабаре, при което актьорът е в средата на сцената, рецитира своите монолози, но комуникира през цялото време с публиката. Това е влиянието на т.нар. stand- up comedy. 
 
Телевизията от една страна, популяризира жанрът повече сред публиката, но от друга страна направи малко по-труден стартът на начинаещите кабаретисти, тъй като театрите се напреварваха да предпочитат телевизионните имена, които пълнеха залите. 
 
По време на коронакризата не малко кабаретисти изнасяха своите представления онлайн, а сега чакат с нетърпение отварянето на театрите и да се изявяват отново на театралните сцени. 
 
Десислав Паяков
  
 

Прочетено 176 пъти Последна промяна от Неделя, 24 Май 2020 21:40
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…