sanusetsalvus.com

Петък, Юли 31 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

фиакър, българи в Австрия

Наш гид е Десислав Паяков, роден във Виена.

Една отличителна особеност на австрийците е склонността им да превръщат имената на светци в неразпознаваеми имена. Кой ще да се се сети, че напр. зад Санкт Пьолтен се „крие” светецът Хиполит.

Аналогично и за прочутия австрийски файтон: зад името фиакър стои светецът Фиакриус (Fiacrius). В Париж, през далечния 17-и век, имало една уличка, наречена на свети Фиакриус.

Там спирали първите файтони, които пътували из града. Привилегията се променяла: от благородника, който имал частна каляска, сега до него заставал буржоата, който можел да си го позволи.

Във Виена първата лицензия за фиакър била издадена в годината 1693. Само 7 години по-късно бройката им в града скочила на ...700. В най-доброто им време - между 1860 до 1900 г. - те станали над 1000. Те били „такситата” на Виена за своето време.

Кочияшите се превърнали в легендарни личности. И до днес е запазен един паметник в 3-и район на австрийската столица, за чийто прототип се смята, че е използван кочияшът Йозеф Шмутц (Josef Schmutz, на сн. долу).

Файтонджийте били толкова популярни, че заради начина им на хранене, във виенските гостилници започнали да предлагат и фиакър гулаш. Ястието се прави и до сега. В него се ползват наденички вместо месо.

Баловете на кочияшите също били много нашумели в австрийската столица.

За файтонджийте се създал и фолклор, сред който най-прочута била „Песента на фиакъра” (das Fiakerlied), написана специално от Густав Пик.

Една от най-прочутите изпълнителки била певицата Емилия Туречек, която изпълнявала своите песни в мъжки костюм, облечена в къси панталонки и камшик в ръка.

Тя била известна като Фиакър-Мили (die Fiaker-Milli). Емилия Туречек била съпруга на кочияш. За носения от нея мъжки костюм й било необходимо разрешително от Виенската полиция. Нейните представления обаче се превръщали в анархия, според старите хроники.

Когато починала през 1889 г., казвали, че причината за смъртта й бил начина й на живот. Фиакър-Мили починала едва 41 – годишна. В своята книга” Виенските народни певци в старо и ново време” авторът Йозеф Колер написал, че там, където тя се появявала, събитието се превръщало в нощна оргия.

След нея разрешително за кочияш-жена било издадено от Виенската община чак през 1984 г., т.е близо един век след смъртта на Фиакър-Мили.

Навлизането на автомобилите и на градския транспорт безмилостно избута фиакрите. Краят на тяхното велико време символично дойде, когато един кочияш във Виена се опита да се надпредварва с трамвай и загина.

Днес фиакрите на Виена не са транспортно средство, а туристическа атракция. От 1998 г. файтонджийте полагат специален изпит при който те трябва да покажат знания за виенската история и култура.

Едновременно с това в регламента за дейността им е записано и изискването как те да са облечени. Типично за тях е носенето на отличителна шапка, наречена „мелоне”.

Можете да ги видите на седянките им на Щефансплац, Хелденплац и Михаелерплац.