All for Joomla All for Webmasters
Мата Атанасова- между легендата и истината
Българските екскурзоводи в Австрия са 9. Всяка една от тях блести със своя чар, харизма и индивидуалност.
 
Едно много обичано лице сред тях е Мата Атанасова. В професията тя влиза, когато е едва 10 клас в софийската руска гимназия. И оттгова вече 30 години е всеотдайна на своето призвание.
 
Баща й, известен адвокат, е категорично против, защото да си е екскурзовод не е престижно  в неговите очи. През целия си професионален път Мата му доказва точно обратното, като държи летвата винаги вдигната много високо.  Но има и една лична, здравословна причина, поради която тя интуитивно избира тази професия. 
 
Екскурзоводският й път е дълъг и ...щастлив. Шеговито Мата казва, че е сред най-често избираните екскурзоводи, защото заради фамилията й Атанасова е сред първите в регистъра на лицензираните екскурзоводи в Австрия.
 
Истината обаче е друга. Мата просто е уникална. Затова развежда както държавни глави, делегации от България, така и ученически групи.
 
В едно сборно интервю за Българското национално радио, запитана какво е загубила в годините на емиграция, Мата искрено отговаря: „Усмивката ”. Мата Атанасова е знаково име на българската емиграция във Виена.
 
„Обожавам да водя групи във Виена, но нищо не може да се сравни с тръпката да показвам София”, признава Мата Атанасова. И добавя : „Още се чувствам като туристка във Виена”.
 
Какво казва нашата легендарна екскурзоводка Мата Атанасова за емиграцията, професията и нещата от живота, в първо интервю за Sanus et Salvus.com. 
 
Екскурзоводската професия е моя действително лична съдба и интервюто щеше да бъде доста по-различно, ако го бяхме провели преди коронакризата. И днес, но тогава, със сигурност нямаше да имам свободно време. Денят ми бе разграфен до минутка, толкова неимоверно бях ангажирана! 
 
За мен пандемията бе нещо, като падането на кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 г. Имах чувството, че съм скочила от една от двете кули! 
 
Да разказваш за забележителностите на даден град, да умееш да възбудиш възторг в очите на хората е умение. Аз го сравнявам и с един добър „ занаят”.  
 
Много са качествата, които трябва да притежава добрият екскурзовод - ерудиция, детайлно познаване на историята, архитектурата, изкуството на дадения град. А също умение да се правят паралели с исторически събития на даденя град с историята на страната от която са туристите. Не бе значение е личната харизма, богатият език, дар словото и чувството за хумор! 
 
Отстрани нашият „занаят” изглежда много лек и приятен, но действително и тук много са „подводните камъни”. Ти трябва да си винаги на линия, независимо от личните ти преживявания в момента – болен, здрав - в слънце, дъжд, празници - ти си с туристите (любознателни и недотам, претендиращи с и без основание). Екскурзоводът винаги трябва да намери сили, да запази усмивка и самообладание! 
 
Аз лично винаги търся контакта с хората. Един поглед още след пристигането на туристическата група ми е достатъчен и аз се пренастройвам. Понякога даже променям и стила на говорене. Това е своеобразна гъвкавост. Коронакризата ни отне, за жалост, именно този контакт с хората, тъй като мнозина колеги се пренастроиха на виртуални разходки, стрийминг платформи. 
 
Привлекателно е, но аз го чувствам като актьор пред празна откъм зрители зала, като музикант без публика на живо! 
 
Моята екскурзоводска „пътека” е доста дълга.  
Тя започва в далечната 1968 година като екскурзовод- практикант в Бюрото за младежки туризъм ”Орбита”. Днес туристическите агенции в България са над 3 хиляди, а тогава се брояха на пръстите на едната ръка. 
 
Аз имах щастието в моята езикова гимназия, вместо електротехника, шеф и кройка и още не по-малко полезни предмети, да изучавам екскурзоводство с една чаровна преподавателка – г-жа Янчева. Знаете колко е важна ролята на добрия учител. „Даскалите” от край време са народни будители. В моята родословна линия по бащина линия расте вече четвърто поколение учители – всички всеотдайни. 
 
И аз мога да призная, че бях до болка отдадена на своята професия! 
 
Толкова ми харесваха пътешествията, контактите с хората. Слабост от онези времена ми остана и историята, и вече никога не се разделих с тази професия, въпреки, че успях да завърша ВИИ” Карл Маркс”-София (днес Университет за световно и национално стопанство ).
 
И то по настояване на моята майка, която бе счетоводител, а аз завърших една „скучна”, според мен специалност – „Финанси и кредит”. Това бе повод за доста конфликти с милата ми майчица на тази тема. Но все пак икономическата ми диплома ми послужи само веднъж, по-късно в живота, но за това по-късно. 
 
За строгия ми баща това бе „несериозна” професия. Той бе адвокат и страстен библиофил, който ни остави над 3 хиляди тома книги. Дано в този век на технологиите внуците му да им обърнат поне малко внимание. А причината да го убедя за ескурзоводството бе моето заболяване. 
 
Бях асматичка и българското Черноморие ме спаси! Всяка сутрин преди изгрев слънце се разхождах по брега на морето и дишах йодните изпарения. Има ги само на нашето крайбрежие и в Прибалтика, но при нас са много по-интензивни.  
 
Това би била чудесна реклама за българското Черноморие във времето на коронавируса. Но никой не се сеща да го рекламира в този аспект – като важен терапевтичен център заради йодните изпарения
 
Пандемията засегна туризма навсякъде по света и то най-силно, а нашата професия е една от най-застрашените. Говори се вече за „изчезващи” професии, за преструктириране на туризма! 
 
Питате ме лесно ли се става екскурзовод в Австрия? Веднага ще ви отговоря: „Не!”
 
Курсът на обучение е задължителен, продължава близо 2 години и е доста скъп, но навсякъде, където ти се дава „хляб в ръцете” всички курсове са скъпи. Особено за мен, в началото на моята емигрантска одисея в алпийската република. 
 
В Австрия професията се разделя на две и съответно обучението е различно.
Reiseleiter – т.е само съпровождащ групи, аниматор по маршрута, който няма право да провежда туристически обиколки в съответните градове по маршрута, както и няма право да изнася беседи в музеите. Обучението е само 2 семестъра и съответно изпитът – много по-лесен. Това са колеги, които съпровождат австрийските групи в чужбина. 
 
Fremdenführer – това вече е екскурзовод с много по-продължително обучение и много по-труден изпит: история на Австрия, история на изкуството, практически изпит в музей и по определен маршрут.
 
Отделно се държи финансово-счетоводен изпит, който за щастие аз не трябваше да полагам, тъй като за първи път моята икономическа диплома ми свърши добра работа и милата ми майчица - оневинена! 
 
Днес колегите с български език сме 9. Нашите контакти можете да откриете в сайта на Австрийската екскурзоводска асоциация- www. Findaguide.at. Всички сме страхотни, професионалисти и  с удоволствие бихме ви показали не само Виена, но и всяко кътче на Австрия. 
 
В тези трудни за нашата професия времена, много колеги провеждат тематични екскурзии из Виена и нейните околности. Интересни са, предлагат се и на немски език, и на български език.
 
Горещо ги препоръчвам. Можете да научите нови, неизвестни за вас факти, да видите Виена с „други” очи. Вярно, забелязвам и една недотам положителна тендеция: в стремежа да се привлекат повече клиенти се обръща внимание на т.нар „пикантерии”, а сериозната фактология остава на заден план. 
 
Какво харесват българските туристи във Виена?
Вкусовете се променят, Виена вече е добре позната столица за съвременния български турист, тъй като той я е посещавал многократно. Маршрутите на много туристически агенции, вкл. и по-далечните дестинации – Париж, Бенелюкс, Прага минават и през Виена. 
 
Наред с едва ли не задължителните за посещение дворци – Шьонбрун, Белведере, Хофбург, къщата на Хундертвасер, Стария град...
 
При по-продължителен престой в града с успех се правят и тематични разходки – напр. „Музикална Виена”. Тя включва посещение на Виенската опера и завършва в старинно виенско кафене с неизменното кафе „Меланж” и торта ”Сахер”. 
 
Все по-често туристите посещават и императорската съкровищница, Музея на история на изкуството (Kunsthistorisches Museum), двореца Белведере най-вече заради „Целувката” на станалия вече и обичан в България Густав Климт. 
 
Особено обичам да работя с ученически групи. Децата са жадни за точно и бързо поднесена информация. Чувството за хумор и тук играе голяма роля! 
 
Преди часове буквално дойде и една радостна новина от Израел, че пада 14-дневната карантина за идващите от България. Винаги съм смятала, че първото пътешествие на всеки по света трябва да бъде по светите земи, както е било преди за нашите деди. Моят дядо е бил 5-годишен, когато заедно със семейството са потеглили с кервана, за да стане хаджия! 
 
Запомних две от ученическите групи през миналата година: едната – от Панагюрище, а от втората – от  Националната гимназия за древни езици и култури” Св.Константин-Кирил Философ”-София.
 
С панагюрци кръстосахме пеша по нетрадиционен маршрут Стария град на Виена, като при поредното задръстване на Рингщрасе  се наложи да слезем от буса. Децата бяха толкова ентусиазирани, учителките  - недотам (оставихме ги да пазаруват), а ние продължихме до катедралата Св.Стефан. Нямаше как да не се изкачим и на една от двете кули, познайте на коя? 
 
Най-натоварена е нашата професия по празниците - Коледа и Нова година, Великден, през майските и септемврийски празници. Ангажиран си от ранни зори и в един момент всеки втори, трети човек по централните улици започва да те поздравява.
 
Градът е пълен с „твои гости” от предишния ден или от екскурзията до обяд. Боя се, че груповият туризъм едва ли ще се възвърне в предишния си вид. По всяка вероятност ще бъде доста променен.  
 
Случки, които не се забравят
Най-голямото културно събитие за всички българи във Виена бе концертът на Софийската филхармония в Златна зала на Музикферайн през декември 2019 г.
 
Имах удоволствието да работя с една туристическа група от фенове на филхармонията. Те, въпреки лошото време и километрите, присъстваха на специалния концерт на своите любимци.
 
Взаимно се харесахме от самото начало и си обещахме през 2020 г. да се видим отново. Бях им подготвила специален тур ”Бетовен и Австрия”, но заради коронавируса нещата се промениха. Знаете, тази година се навършват 250 г. от рождението на музикалния гений. Надявам се да мога да се видим отново с тях и да направя други турове, свързани с „Музикална Австрия”. 
 
Друг епизод: Някой се беше объркал заради окончанието на фамилното ми име, което завършва на –ова, и ме бе сметнал за ... рускиня. Така поверително ми съобщиха, че  трябва да съпровождам приятел на новоизбрания руски президент Путин. Какво бе удивлението ми, когато разпознах добре познатият на моето поколение руски д'Артанян - Михаил Боярски! 
 
Също от едни по-далечни години е и гостуването във Виена на сладкодумния водещ на руското предаване „Непутевые заметки”- Дмитрий Крылов. От него получих комплимент, че за първи път са му предложили не рускиня да го съпровожда из дадена столица, и съм се справила блестящо. 
 
През 2018 г. развеждах и приятна група от Столична община, начело с кметицата Йорданка Фандъкова във Виена.
 
 
„Обичам Виена, но сърцето ми е там, в родната София”. Тази година, след локдауна, благородно „завидях” на колегите от София за чудните тематични разходки ”Журналистическа София”, „Антична Сердика”, „Писателска София”. Посетете ги непременно, заслужават си и нашата столица е не по-малко прекрасна! 
 
16 август 2020
Ето и моето предложение към тези, които са принудени да останат във Виена през летните дни- т.нар. „Виенски Ескориал”-манастирът и дворецът Клостернойбург.
 
Лесно и безпроблемно се стига до него, ако нямате кола и с междуградски транспорт: от последната спирка на метрото U 4 с автобусите 400, 401, 402 и след 25 минути сте там. 
 
Дворецът Клостернойбург е дело на бащата на Мария Терезия- Карл Шести. Той е обожавал Испания и решава именно на това свято място при августинския манастир да изгради своя виенски Ескориал.
 
Поради внезапната смърт на императора само една част от неговия проект се осъществява. Интериорът на императорските покои е запазен много по-автентичен, отколкото  останалите виенски дворци. Няма я и тълпата туристи, както обикновено е при останалите виенски замъци. Всичко е много тихо, спокойно, истински „императорско”. 
 
Самият Карл Шести е пренощувал само една нощ в двореца Клостернойбург и затова местните колеги на шега казват, че „ това е най-скъпият хотел в света”, използван само за толкова кратко време.
 
В манастира, действащ и до наши дни, се съхранява един от шедьоврите на средновековното приложно изкуство в Европа - Вердюнският олтар. Той е дело на един от най-големите майстори през 12 век Николаус от Вердюн.  
 
На 16 август 2020 г. ви очаква една изненада, подготвена от „Wiener Städtische“- безплатен вход за съкровищницата на манастира, Вердюнският олтар и винарската изба.
 
След разглеждането на манастира и двореца, за което могат да ви помогнат както местните колеги, така и аудиогида на няколко езика, не пропускайте да посетите и ресторанта в манастирския комплекс. Тук ви очаква типичната австрийска кухня и изискани бели вина. Приятна разходка! 
 
Статията подготви: Светлана Желева
.

Прочетено 1155 пъти Последна промяна от Събота, 15 Август 2020 09:20
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…