sanusetsalvus.com

Понеделник, Авг 31 2020

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Десислав Паяков, българи в Австрия Снимки: Личен архив на Dessislaw Pajakoff

Десислав Паяков: Доверието между фотограф и модел е същото като пациент - лекар

Един виенски фотограф в интервю за своя колега от Родос Никола Нанев.

Десислав, така и те открих: чрез статия от сайта, че си участвал в изложба в Родос.

-Да, участвах в изложба на визуалните изкуства в Родос от 1 до 10 септември през миналата година. Експозицията бе под мотото „Молитва за дъжд”. Аз представих своя триптип „Ритуалът”.

Серията от снимките е заснета с известния чешки модел Вероника Валентова. За първи път участвах в изложба в Родос, но за мен това бе поредна творческа изява. Куратор на изложбата бе Евангелия Ватсаки – член на творческото сдружение Фасмафи. Тя бе пътуваща и бе показана и на други места в Гърция.

Какво ти донесе участието в тази изложба на теб лично?

-За мен бе много важно, че успях да създам нови конктакти с различни творци, независимо дали те професионално се занимават с изкуство или са любители.

Много важно е не просто един творец да си „дялка” нещо сам, а да стане част от проект, от тематичен вернисаж.

Кое те кара от 1997 г. да идваш всяка година Родос?

-Влече ме енергията на острова, на Стария град, на древните строежи. Историята за мен е като „бензин” .

Като видя нещо от древността, запалвам се, интересът в мен е събуден. Всеки път като дойда тук преоткривам Родос.

Какво най-много ти харесва да снимаш в Родос?

-Това са хората на Родос. Всеки път се опитвам да открия ново лице за моя проект „Лицата на Родос”. Обичам да снимам още тесните улички и кътчета в Стария град.

Любимо място са Стадиона на древните гърци, а също Акропола на Линдос, който всеки гост специално трябва да посети. На Акропола ми харесва византийската църква, колоните на Линдоската Атина, и крепостните стени, построени по западно-европейски образец.

Този микс от култури го прави много жив в моите очи. Родос е много магнетичен и с това, че събира в себе си различни стилове- от елинизъм до модерна италианска архитектура.

Харесваш много и турското кафене "Мевляна" в Стария град.

-Да, това е едно от най-старите кафенета на Европа (на сн.горе) Като цяло, обичам да правя фотографски сесии, в който да показвам малко познати кътче на Родос, в който се манифестира душата на това място, скрити от погледа на масовия туризъм.

Кое още от острова те привлича?

-Харесва ми атмосферата на старите улички, които „кипят” от живот. Докато в Австрия сградите непрекъснато се обновяват, тук са застинали във времето.

Мога да направя съпоставка и със Стария град на Венеция, в който едва ли може да се види живота на обикновените хора, напр. някой да простира пране над главите на минувачите. Това в Родос го имаи го изпълва с живот.

Какво мислиш за гърците?

-Много са сърдечни. Не търпят да самотуваш някъде (да стоиш самотен). Веднага ще те извикат да се присъединиш към тях. Но го има и този момент: хем отиваш при тях на масата, хем продължават да си говорят на гръцки.

Ако го сравним с тези кръгове, в които се движа във Виена, когато дойде някой, който не говори немски език, веднага разговорът започва на английски. Дори се стига дотам, че англичани и американци, дошли в Австрия , за да учат немски, не успяват да го научат именно поради тази причина, че австрийците им говорят непрекъснато на английски.

Евтино ли ти е в Родос?

-Сравнено с Австрия, понякога съм изненадан колко евтино може да излезне престоят в Родос.

Ти си първият актов фотограф, който срещам, няма да крия. Какво изпитваш, когато снимаш едно голо тяло?

-Това е много хубав въпрос. Най-важното е да не изпитваш това, което 90 на сто от хората си мислят, че става, когато снимаш гола жена. Ако се поддадеш на сексуални чувства, тогава край със снимките.

Много хора точно това си мислят: първо снима моделът, после я води в спалнята. При този подход снимките няма как да станат. Доверието между фотограф и актов модел може да се сравни с пациент - лекар .

Какво си представяш, когато снимаш един актов модел: твоята жена, нещо друго...Какво търсиш в голото тяло?

-Аз търся в голото тяло новото. Най-еротичната част от женското тяло е ...лицето. Не, гърдите, не дупето. Когато започвам да снимам, първо е от гърба.Да покажеш на някои голия си гръб е признак на доверие.

Да поясня: имах много добър професионален модел, но трудното дойде от това, че тя имаше горчив опит с други актови фотографи. Слава богу, аз създадох добра атмосфера: имах асистентка, гримьорка и моделът си говореше с тях. Но между нея и мен бе тягостно, без този необходим „пласт” от симпатия, които води до синергия.

Иначе станаха хубави снимки, тъй като тя е професионалист, а аз умея да снимам, но между нас не се получи едно инстинктивно разбиране.

С каква цел правиш актови снимки?

-Започнах да снимам едва 16-годишен, с любителски модели. Проблемът бе, че те не ми дадоха разрешение да ги показвам на изложби.

Сега работя с професионални модели. Бих споменала германската tattoo звезда Сума, чешкият модел Вероника Валентова и други.

Аз навремето снимах един модел, който ми каза: само 200 заснимания и край. Тя обясни лимита с факта, че се изморява от дълго позиране.

-Слава богу, такав претенциозен модел не съм имал. Свикнал съм да работя с модели с които имам „спокойна” химия. Веднъж обаче ми се наложи да работя с актриса, която очакваше снимането да бъде едва ли не шоупрограма за нея. Това не се случи и на нея й стана скучно.

Трябва ли да предразположиш модела си?

- Ще обясня с един пример. Ако направиш портрет на един модел докато е гола и нейн портрет, след като се облече , то излъчването става по-верно, по-автентично.

Разбира се, не мога да накарам всички модели, които портретирам да се събличат, но ги помолвам да се преоблекат.

Колко изложби си имал до момента?

- Пет. Една от тях бе във Виена и бе специално посветена на Родос, бе под мотото „Камък и живот” през 2009 г.

Ти си второ поколение български емигрант, роден си във Виена. Какъв се чувстваш повече: българин или австриец?

- Чувствам се виенчанин. Роден съм в австрийската столица, немският и българският са мои матерни езици. Моите родители са от България и бях възпитан като българин.

Баща ми идва в Австрия през 1942/ 43 г. да учи, а с майка ми се запознава в Унгария през 1966 г. Както обичам да казвам при мен има български хардуер с австрийски софтуер.

Моето наблюдение за двата народа е, че българите са австрийците на Балканите, а австрийците- българите на Алпите.