All for Joomla All for Webmasters
Българи в чужбина: Какво вълнува сънародниците ни в Обединеното кралство?
Днес в нашата рубрика ви представяме журналистката Галя Кларк. 
 
Галя Кларк е журналистка, която от 11 години живее със семейството си в Англия. В България тя бе репортер в централния печат, редактор на англоезично списание, водещ и автор на тв предаването „Дипломатическите мисии“ в телевизия EBF.
 
Завършва история и философия в Софийския университет и защитава докторска дисертация по история през 1991 г. От Великобритания тя продължава да публикува в български и британски издания – научни публикации, журналистически статии и дори разкази. 
 
Галя, как дойде в Англия, как се чувстваш тук толкова години? 
-Пристигнах в Англия през 2010 г., преди това бях ходила много пъти, основно като журналистка, да отразявам годишни срещи на ЕБВР в Лондон.
 
Бях живяла месец в британската столица на специализация от фондацията Ройтерс. Със съпруга ми, англичанин, се запознахме преди Милениума и живяхме в София десетина години. Там се роди дъщеря ни, там минаха първите й седем години.
 
Мъжът ми имаше бизнес у нас, но след глобалния крах на икономиката 2008 г., който у нас се отрази силно през 2009 г., взехме решение, че трябва да поживеем в Англия, надявахме се промяната да ни се отрази добре.Така, купихме каравана, натоварихме мъничко багаж, храна и напитки и тръгнахме с дете и куче през Европа.
 
Не бързахме за никъде, спирахме по няколко дни да разглеждаме – Флоренция, после Прованс  при приятели, и накрая – Париж..Така след 18 дни дълго, но прекрасно пътуване, пристигнахме в Англия. Отначало всичко ми беше непознато. 
 
Първите месеци ми бяха доста трудни – въпреки, че говорех английски, някак ми липсваше добра комуникация с местните хора – не разбирах техния body language, начинът им на мислене. Страдах от липса на приятели, дори просто на познати, с които да пием кафе. Постепенно започнах да си създавам кръгове, доброволствах на различни места, посещавах различни курсове. Бавен процес.  
 
Липсва ли ти журналистиката?
- Първите две три години ми беше крайно интересно да пътувам из страната, до известни или не толкова места, да откривам за себе си местните навици, култура, история. Тогава работех активно за български вестници, сътрудничех им от Англия.
 
Написах много статии на тема английската политика, образование, исторически забележителности, традиции, религия, екология. Особено активно пишех за вестник „Преса”, който отдавна спря да съществува, за съжаление. 
 
И сега пиша за наши издания, но не така често. От няколко години се занимавам професионално с преводи. Журналистиката не ми липсва, тъй като все още продължавам да пиша и да поддържам форма.
 
Липсва ми може би „месомелачката” на редакционния живот, когато човек е погълнат от събитията. Но и това е до време, в един момент човек иска да преоцени нещата и да вземе нови решения. 
 
-Какво ти харесва най-много у британците? С какво още се опитваш да свикнеш? 
Харесва ми най-вече любезността, усмивките. Липсата на намусени физиономии. Някои казват, те не са искрени – да, колкото и да му е тежко на човек, трябва да положи усилия да не разваля деня и на другите, те не са му виновни.
 
Харесва ми приятелското отношение на чиновниците – в банки и всякакви институции. Дълго не можех да свикна с организираността тук, която ми се струваше прекалена. Чудех се, как е възможно някъде човек да получава час за 1.27 да речем, а не за 1.30.
 
Странно ми беше как хората се разбират да пият кафе за след месец и си записват ангажимента в тефтер. Липсваше ми импровизираността. По-късно установих, че все пак не е чак дотам крейзи, а си е до човек или до каква степен е развито познанството ви.
 
С близки приятели и от днес за утре, с не така близки, особено живеещи в друго населено място, естествено че срещите са организирани по-отдалеч. 
 
Един забавен случай от първата ми година: Доброволствах  в малка местна организация и те ме поканиха на годишното отчетно-изборно събрание. Аз, въпреки че живея на 15-20 минути от мястото на срещата, закъснях с 15 минути.
 
Мислех си, какво пък чак толкова, ще ме извинят, събранието има да се точи два - три часа. Нищо подобно. Когато отидох, всички ме изгледаха „лошо”, на мястото пред всеки имаше отчет с основните точки.
 
Седнах, заслушах се и..събранието свърши след 5 минути. Така че то е било общо 20 минути, от които аз изпуснах първите 15. Взех си поука обаче. 
 
Как променя Брекзит живота при вас? 
- Брекзит не промени драстично живота, промени има, но са постепенни – увеличи се инфлацията например. Много българи, въобще източноевропейци, се върнаха в страните си, а това рефлектира върху търсенето на работна ръка. Страдат не само ферми и фабрики, но и доставката на продукти от всякакво естество.
 
В момента в Обединеното кралство има сериозен дефицит на шофьори на тирове.  Доставките се бавят повече от обикновено, знаете колко е популярно пазаруването онлайн. Българите, които бяха свикнали да пътуват многократно през годината с нискобюджетните самолети или пък изпращаха на близките си големи колети, покъщина и какво ли не, видяха трудностите.
 
Самолетните пътувания се оскъпиха сериозно заради цената на PCR тестовете. Някои транспортни фирми преустановиха дейност, изпращането на колети стана много бавно и скъпо заради мита и ДДС. Българите могат да работят на Острова само, ако имат статут за уседналост, иначе вече нямат право. 
 
А пандемията? 
- Пандемията промени начина на живот драстично – например тук вече никой с никого не се ръкува и не трябва. Бях в България това лято, бивши колеги журналисти, автомонтьори, ресторантьори, всички те опитваха да се ръкуват с мен.
 
На някои подавах лакът, както правят политиците, обяснявах им, че заради ковид не мога да се ръкувам. Но явно ръкуването е все още разпространено в България, а пандемията съвсем не е отминала. Въпреки че в Англия мерките са отменени, то новата вълна е в разгара си... Добре че, населението на Острова е масово ваксинирано, та жертвите са вместо стотици на ден, то са в пъти по-малко. 
 
Тук локдауните бяха по-сериозни в сравнение с България, като изключим първият, когато в България командваше Щабът  и всичко бе строго по военному. Строгите мерки бяха и за тази лятна ваканция – британците почти не можаха да пътуват където и да е, като изключим Англия.
 
Ето сега в момента в България допускат само българи, които идват от Англия, а британски граждани, само ако са женени за българки или имат дългосрочно жителство. Това според мен не ограничава особено вируса, тъй като британците масово са имунизирани, но не и българските работници на Острова, които си пътуват свободно.
 
Тук ученици и студенти бяха дълго на онлайн обучение, което им се отрази доста депресивно. 
 
Има ли много българи в Източна Англия, какво работят, какви са техните проблеми? Как е животът на общността?
-Когато пристигнах, не познавах изобщо българи в района. В един мартенски ден, към мен дойде руса и симпатична жена и ме заговори на български. Видяла българския номер на колата ни и мартеницата на ревера ми. Така се сприятелихме.
 
Тя ме представи на българската общност, на едно от събиранията. Започнах да помагам на тогавашната организаторка, а когато тя се отказа, заедно с още доброволки, организирахме събития за нашата общност – празненства, участия в местен Фестивал на културите, подкрепа за училището тук…
 
След около пет активни години, се поуморих от тази дейност. Българска общност не само че не ми липсва, но тя е ежедневно в работата ми. Като професионален, сертифициран преводач, превеждам на нашенци, които работят тук или ако са по-възрастни, помагат на децата си и отглеждат техните деца.
 
Има силно депресиращи моменти, но са рядкост; когато трябва да преведа тежка диагноза например. Няма да разказвам за това, да не натъжавам и себе си, и вас. 
 
И преди съм превеждала, но основно за бизнес клиенти. Тук в Англия бях на специализиран курс, минах и през няколко изпита, взимането на които ми даде право да превеждам на българи в болници, училища, социални грижи и съдилища в Обединеното кралство.
 
През тези 11 години учих, не постоянно, минах през различни курсове и обучения. За мен ученето е висша ценност и продължава цял живот. Минах както през кратки курсове например по Първа медицинска помощ, така и през дълги, преводачески, или даже едногодишни, по английска литература. 
 
Понякога давам частни уроци онлайн, когато имам време. Те са в две посоки – по български език, на деца от смесени бракове, родени в Англия, които не са изложени на българска среда и знаят много малко думи. По английски – на млади българки, които са дошли да работят тук и искат да си подобрят езика. 
 
Може ли да опишеш някои разлики между България и Обединеното кралство?
-Писала съм много статии на тема разликите в стила на образованието, политиката, библиотеките, подхода към екологията.
 
Разлики има дори и по отношение на транспорта, и то не е само в обратното движение. Например на британските магистрали изобщо няма рекламни бордове, за да не отвличат вниманието на шофьорите. Докато знаем как е в България, борд след борд с реклами на какво ли не.
 
Тук покрай пътя винаги е окосено, докато около нашите пътища бурените растат на воля. Отликите не са непременно в полза на Англия, често те отразяват различната култура и мислене.
 
Основна отлика е постоянното усмихнато лице, което срещаме непрекъснато по тези ширини. И за това са нужни усилия – не е приятно някой да види намусено, намръщено лице, само защото някой не си е дал труд да се усмихне.
 
Допускам, че Британия си прилича с Австрия по доста показатели, косенето на тревата и усмивките, например. 
А в областта на културата?
-Питате ме за още разлики в българския и британския начин на живот. Ще спомена още една, при организирането на изложби в арт центрове и галерии. Да припомня как е у нас – кани се пресата, радио и телевизия на откриването, има речи, снимки, наздравици, блясък. Всичко за промотиране на художника.
 
В Англия доброволствах няколко години в Арт център в нашето градче. Тук на изложбите няма шумно откриване, откриването всъщност се нарича Private View, когато първите поканени по списък, могат да си купят творби на художника преди другите посетители.
 
Речи няма, почерпки има, но в пъти по-скромни от българските. Не искам да генерализирам, възможно е в страната да е едно, а в Лондон – друго. Друга отлика – аукционите, не само на стари картини, но и въобще на антики и винтидж неща. Много са ми интересни. Научих доста в тази област. 
 
Напоследък пишеш разкази, откъде идва вдъхновението ти?
-Мъжът ми пише разкази отдавна, превела съм някои негови неща за български издания. Аз самата не се осмелявах. Курсът по английска литература ме мотивира, там за някои от изпитите ни трябваше да се  пишат разкази.
 
Получиха се успешно, при това на английски. Започнах да пиша на български и да публикувам онлайн. Имам доста положителни отзиви от читатели на разказите ми. Интересно е, когато човек пише въз основа на личния си опит и преживявания, вижда събития и хора в нова, по-различна светлина. Писането сякаш избистря зрението ти, не в буквалния смисъл. 
 
-Понеже сме и здравен сайт, може ли още един-два въпроса? Кои са водещите тенденции в храненето в момента на Острова? 
Класовостта и образованието на Острова се отразяват и в храненето. Например средната класа се старае много повече да внимава как се храни, от другите класи, с ниски доходи и ниво на образованост.
 
Така например хората от средната класа не употребяват сол и захар, поне не толкова, колкото се е употребявало преди. За съжаление, поради това гозбите и десертите не са вкусни както някога.
 
В много домакинства, ако гостувате и ви сервират кафе, изрично трябва да попитате за захар, най-често нямат. Ако имат -  то ще е здравословна, кафява. Тази тенденция се отразява и при производството на храни.
 
Дори в сандвичите вече храната често е без сол, и е доста безвкусна, макар и по-здравословна. Също така и в чипса – за да е по-здравословен, намаляват солта и мазнината и стана доста невкусен. 
 
Носители на най-новите тенденции при храненето са младите – те са хората, които излизат често навън, знаят всички нови и интересни места за хранене. Много от тях самите често готвят, и все екзотични неща, със странни подправки.
 
Често това, което приготвят е без месо. Нещата съвсем не са безвкусни ,тъй като се ползват доста подправки, екзотични, люти.. Ако са на барбекю, си вземат веган бургери и твърдят, че им харесват. 
 
Споменах за класовостта – видите ли стройни, добре поддържани дами, които са над 60-70 години, то става дума за хора от средната класа, които плащат годишен абонамент за фитнес, ходят на различни спортове, подходящи за възрастта им.
 
За жена от високата средна класа да види друга с наднормено тегло означава едно,  че другата жена не е от „нашите”, а  от социална страта, под тяхната. 
 
Средната класа не пуши, това за тях е кич, долнопробно, освен че е и вредно. 
 
Имаш ли любими заведения за здравословно хранене където живееш ? Фенка ли си на този начин на живот? 
- Стремя се да живея здравословно, без обаче да центрирам живота си около това. Според мен всяко хранене е здравословно, когато човек е поогладнял и не се тъпче.
 
Умереност преди всичко. Разхождам се всеки ден, дори тичам понякога, но съм далеч от джогърската целеустременост. Не избирам заведенията дали са специализирани здравословни, а дали храната ми харесва на вкус. 
 
Едно интервю на Светлана Желева
   .
 
 
 

 

Прочетено 501 пъти Последна промяна от Петък, 17 Септември 2021 13:05
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…