sanusetsalvus.com

Петък, Мар 25 2022

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Десислав Паяков, българи в Австрия Сн: Личен архив на Десислав Паяков

Една студия на Десислав Паяков, фотограф от Виена.

Портретът и актът са нещо интимно. Какво може да се види в едно лице? Някои деца напр. си крият лицата, когато срещат непознат за първи път.

В някои култури е прието лицето на жената да бъде скрито, забулено в тайнственост. Има дори такава дума “безличен“, т.е да загубиш лицето, индивидуалността си, тогава човек губи реноме и репутация. Това често е свързано и със загуба на позиции в обществото.

Може да се забележи, че човек се смее и плаче само в по-интимна атмосфера, заобиколен от хора на които има доверие.

Още по-интимна в нашето общество на всички времена е голотата. Да бъдеш гол, означава или че си унижен, или беден, но и в миналото…че, си герой. През старите времена само героите и Боговете, и по-късно Богините са изобразявани голи.

Да вземем гръцките статуи: напълно правилно е да се направи твърдението, че за тях голотата бе нещо нормално, но в определени граници, при строги норми.

Спортистите, които също се състезаваха, бяха много разголени и те бяха наблюдавани от предимно мъжка публика. Останал е следният случай за една майка от древна Гърция, която на всяка цена иска да види сина си как се бие на тепиха, и се издава, когато той побеждава. Тя не издържа на вълнението, извиквайки „Браво!“

Малко известен факт е, че немската дума за голо тяло е akt, което означава буквално тяло, което се движи.

Много дълго напр. Микеланджело правел скици на актове, въпреки, че готовата картина се състои от облечени персони.

Старите майстори на четката се интересуват от голотата, за да изобразят реалистично позицията на тялото, искали са да узнаят как позата изглежда естествено, нещо, което дрехите по-скоро прикриват. И за моделите оставаше, че трябваше да позират спокойни часове наред.

Чак фотографията има тази сила да спре, да замрази дадена фаза на движение. Дори откритието да се снима серийно отделни фази на движение беше първо направено от фотографа Едуард Майбридж.

Той се бе хвана на бас с губернатора Леланд Станфорд, че един кон, когато бяга, има такъв момент, когато всичките му четири копита са във въздуха. Непосредствено след облога той засне с 12 фотоапарата галопа на коня. Серия таот снимки, направени последователно показа, че фотографът е прав.

Този експеримент бе повторен и с човек, и фотографът Едуард Майбридж избра голото тяло, за да няма заблуда с дрехите, що се отнася до истинското движение.

Целта на фотографията - дали е портрет или голо тяло, е всъщност да разгадаем другите, какви тайни крият от нас. Дали са танцьор и танцьорка в много сложна композиция или сме уловили една уж незначителна мимика, която казва толкова много за човека.

Голям знак за доверие от страна на модела - както при портрета, така и при голото тяло- е да се покаже в уязвимо състояние пред един непознат. Такава връзка на доверие трябва да бъде създадена между портретистd (художник или фотограф)и неговия модел.

Фотографията води и до това, че превръща понякога голотата в абстрактни форми. Има такива снимки, когато човек не може да каже това пейзаж ли е или човешко тяло.

Напоследък някои фотографи имаха проблеми с това, че техни пейзажи бяха смятани за актове от специален филтриращ софтуер, който бе направен специално да открива голи снимки, за да ги отстранява от интернет мрежата.

За мен, този начин на картографиране на човешкото тяло е всъщност откриване на непознати места в човешкото тяло.

При актът не става дума само за ранимост и интимност, голото тяло също може да изразява сила и …гордост. Това е моментът, когато портретът понякога се влива в акта.

Ако отново погледнем изкуството на древна Гърция, и разгледаме статуи и рисунки (върху вази, стени и пр.) се откривае гръцкият войн, въоръжен, с щит, копие, шлем, но гол, докато неговите съперници са облечени и много често шапките им показват, че са воини от Ориента, а краката им са покрити с панталони, които елините считаха за … женска носия.

Във фотографията човек може да изрази много по-силно контрастът между нежната кожа и твърдия материал. Много актове показват голо тяло, полегнало върху скали или върху дървени трупи.

Ефектът се постига от разликата в повърхността и мекотата на човешкото тяло, на мъртвия предмет и живото същество. Често, когато актът се превръща в портрет, и за фотографа, и за художника, това е голямо предизвикателство.

Портретът на една усмихната гола жена твърде често се счита за вулгарна еротика. Това бе предпочитано от мъжки списания като "Плейбой", който внушаваха, че това момиче е лесно достъпно.

Това в сериозното изкуство не бе желано.Така в някои актове се вижда сериозното, дори отвърнато лице на модела, показани са само части от тялото, и това се вижда, когато се снима особено само черно-бяло, и тогава става една композиция от едва ли не абстрактни форми.

В опита си фотографите да превърнат своето ръкоделие в изкуство, може да се види как те се опитваха да пренесат традициите на художниците. Това се вижда в стила, наречен пиктореализъм: снимките приличаха повече на картини, рисунки, докато актовата фотография копираше темите от картините: моделът бе поставян в полето, гората, в банята, или голата жена позира в едно художническо ателие.

Фотографите се стремяха да постигнат и още нещо: за голотата да има повод, т.е защо моделът е съблечен? Естествено, това за фотографа е малко по-тежко, отколкото за художника, който винаги може да се опре на митологични и библейски сцени - напр. цар Давид наблюдава красивата Савска царица (Bathsheba), която се къпе и се влюбва в нея.

Друга легенда пък показва как Сузана (с рубенсови форми) се опитва да прикрие своята голота, но е наблюдавана от двама старци, които я гледат с лъстиви очи. Картината е позната като „Сузана в банята“.

В истинските акт - портрети се долавя нещо и от личността на модела, напр. в тази снимка със Сума, германска тату звезда, в която се отразява нейната личност.

Тези нейни татуировки по различни части на тялото всъщност, са части от нейната индивидуалност. Това, което тя ни казва с тази снимка е: „Това съм аз, Сума!“.

Когато фотографът използва необичайни, ултра широкоъгълни обективи, не става вече дума за красота, за хубави пропорции, а за откритие на нови посоки.

Въпреки, че напоследък се повдигнаха много нови, етически моменти в акта като напр: „Дали се експлоатира моделът?“,“ Дали той не се превръща в един продукт в консуматорското общество“, голотата остава интересна.

Днес не малко млади фотографи и фотографки откриват чарът, привлекателността на табута и започват нови експерименти, които дават съвременен поглед на една много древна тема.