Това показва онлайн проучване, извършено сред 378 наши сънародници в чужбина, съобщи БТА. То е проведено от Националния център за парламентарни изследвания във връзка с възложената им последваща оценка на Закона за българите, живеещи извън страната.

„Проучването не претендира за представителност. Използвали сме метода на отзовалите се“, уточни д-р Теодора Ангелова, ръководител на Националния център за парламентарни изследвания. Данните показват, че най-активна е възрастовата група 40-49 години.

Повече са се отзовали жените и хората с висше образование. 87,4 % от участвалите са посочили, че имат българско гражданство. 36 на сто са заявили, че са запознати със Закона за българите, живеещи извън страната. 44,5 % се интересуват от публикации и дискусии, свързани със закона.

От Националния център изразиха мнение, че е по-добре законодателят да изработи нов закон за българите извън страната, тъй като това предполага по-голяма възможност за по-добра координация между заинтересованите страни.

„Настоящият закон, който действа близо 22 години, е оказал незначително влияние върху политиките, насочени към българите извън страната. Липсва координация между институциите и финансов механизъм. Няма и правилник за прилагането на закона, което затруднява междуинституционалното сътрудничество.

Наблюдава се и дублиране на функции. Има ниска степен на отчетност и прозрачност“, коментираха още от Центъра. Те подчертаха необходимостта от създаване на регистър за българите, живеещи извън страната, както и от обобщаване на данните от преброяването.

Цялата информация на БТА можете да прочетете тук. 

Целият доклад със заключенията и препоръките на Националния център за парламентарни изследвания във връзка с доклада можете да видите тук.

  .