Как изглежда здравеопазването в Австрия и възможностите за реализация пред очите на младата госпожица - всичко в първото й интервю, специално за Sanus et Salvus.com.

В Австрия расте поколение, което има за майчин език немски и български, и се гордеем с тях, защото изграждат за България един положителен, прекрасен образ чрез личния си пример. 

Мария, как се чувстваш във Виена, това ли е „твоя“ град в Австрия, предвид, че си родена в София?

- Обичам Виена и се чувствам много добре тук. 

Вие сте тризнаци, какво е да сте не просто три деца в семейството, а тризнаци?

- Всеки път, когато някой ме пита колко братя и сестри имам, казвам двама. Следва въпрос: „По-малки или по-големи са?“ , на който отговарям: „На същата възраст.“ Тогава хората ме гледат с ококорени очи и се усмихват всеки път, и  на мен ми става ясно колко специално и рядко е това - да сме тризнаци. 

Учиш здравен мениджмънт, защо искаш да се посветиш на управление на сферата на здравеопазване? Би ли работила в частния сектор на здравеопазването в Австрия?
- Реших да следвам Здравен мениджмънт, защото момента в който съм готова с обучението, искам да навлезна в този бранш.

Здравето е актуална тема и всъщност винаги ще бъде. От началото на пандемията започнахме много повече да се занимаваме с тази тематика. Моята мотивация наистина е насочена към профилактиката, а не да се вземат мерки, когато човек е вече болен. 

Кои са по-добри мениджъри - жените или мъжете?
- Трудно е да се каже. Считам, че добър мениджър е този, който не само вижда, но и разбира предизвикателствата. Неговата работа е не само да разкрива нови перспективи, но също и да ги разрешава с добри алтернативи. 

Отзивите за австрийското здравеопазване са много добри, но ти все пак какво би променила/ подобрила още ?
- Считам, че превенцията на здравето е много важна тема, и така да се намалява риска човек да се разболее от най-разпространените в момента заболявания – напр. диабет, „слабо сърце“ в старческа възраст (сърдечна недостатъчност) и др.

Когато всички осъзнаем колко важно е здравето за нас, то тогава ще избягваме да вредим на себе си, на нашето тяло. От друга страна, трябва да има достатъчно Центрове за превенция на здравето, всеки трябва да знае тази вълшебна дума „превенция“, „профилактика на здравето“ и да я осъществи. 

С какво още би се занимавала?
- Много съм запалена по фитнеса и покачване на мускулна маса (Krafttraining). Преди посещавах фитнес център, за да се движа. По-късно натрупването на мускулна маса ми стана хоби и особено увлечение. Ще се радвам, ако един ден успея да направя обучение за персонален треньор (Personal Trainer). 

София ли е твоят любим град в България, още повече, че си родена там? Впрочем, говориш ли български?
- София е в сърцето ми винаги, може би, дори моят дом, дори когато живея във Виена. Впрочем, бих могла да живея и в София.

Да, говоря български, но в последните 2-3 години малко го позабравих, тъй като заради пандемията не бяхме в България. Въпреки това, всеки път, когато се връщаме в София, българският ми се подобрява, и аз се чувствам по-добре, когато го говоря. 

Освен София, Трявна е мой любим град. Няма по-красив град от него, много се чувствам свързана с него. 

Как виждаш себе си след 10 г. напр.?
- Виждам себе си като семеен човек. Това винаги ще бъде моя приоритет. В моята работа ще искам да покажа своите таланти, обкръжена от хора. Спортът също ще искам да бъде важна част от моя живот. 

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков