All for Joomla All for Webmasters
Проф. д-р Владимир Пенчев: Българската общност е добре интегрирана в австрийското общество

Визитка: проф. д-р Владимир Пенчев, славист, фолклорист и етнолог,

който се занимава с историография на българската и славянската фолклористика, с история на българо-чешките културни взаимодействия, с етнология на славянството, с изследвания на славянските миграционни общности в българските земи и на българските миграционни общности в Средна Европа и др.

 

Той е автор на над 200 научни публикации (включително 15 авторски и съавторски книги), съставител на издания, посветени на българите в Словакия и Австрия, преподавател по славистика, фолклористика, етнология, културна антропология в български и чужди университети; член на международни редколегии на български и чуждестранни научни списания и на международни научни организации; преводач. 

 

Проф. Пенчев, какво бихте казали за българите в Австрия, какво ги отличава и какво ги сродява с другите български общности в Средна Европа, сравнено с българите в Словакия напр.?
- Българите в Австрия са една добре обособена и организирана общност със свои структури на различни равнища, обхващащи както по-стари заселници, така и по-нови.

 

Характерна черта, присъща и на други подобни общности в Европа, е мобилността, т.е. наличието на миграционни движения към други дестинации, а и обратно към България. Това е свързано и с факта, че в Австрия се обучават много български студенти, които невинаги остават след завършването си там. 

 

Смятам, че общността е добре интегрирана в австрийското общество, нейните представители се изявяват и реализират отлично в него и могат да се похвалят с добро отношение на местните жители към себе си.

 

Същевременно общността се самоидентифицира по всевъзможни начини и се стреми да презентира, да съхранява и развива българската си културна идентичност и културното си наследство. 

 

По отношение на сравненията с други, напр. с българите в Словакия, по мои наблюдения, представителите на общността до голяма степен възприемат характерните особености на местното общество и това се отнася и за австрийските българи.

 

От тази гледна точка, макар и общите неща като самоизява, реализация, поддържане на българското и т.н. да имат своето място, всяка общност си има и своите характерни черти, вкл. и българите в Австрия. Въпрос на по-дълъг разговор е техният анализ. 

 

Умира ли българистиката/ славистиката и как прогнозирате, че ще се развиват те в следващото десетилетие напр.?
- В предишните периоди, с оглед Студената война и разделението в Европа, интересът на Запада към познанието за славянските народи се разгръща сериозно, затова и славистиката там е на високо ниво.

 

Същевременно сред самите славяни, с оглед общата политическа съдба, развитието на славистиката, вкл. и българистиката у нас, се подкрепя от самата държава. На трето място съседните страни – Унгария, Румъния, скандинавските и т.н., също имат интереси в това отношение. 

 

Днес ситуацията е различна, повечето славянски страни са в ЕС, техните приоритети са други, а и от отсрещната страна интересът е вече много по-слаб. Затова и той се редуцира основно към Русия и руското, които винаги са били на преден план, но сега „изземват“ стойностите на останалите. 

 

Своята дума в случая казва и повсеместната англицизация. Съществува лъжливото усещане, че щом говориш на английски, комуникацията е сигурна и няма нужда от познаването на друг език, а още по-малко – на неговата култура. 

 

Каква е според Вас мисията на славянството в наши дни?
- За мисия на славянството се е говорило през 19 и донякъде през 20 век, когато в общественото съзнание съществува мисълта за славянско единение и постигане на общи цели. Днес по-скоро се наблюдава дистанциране от славянското в посока към келтско, тракийско и т.н. А и политическите елити нямат интерес от славянско единение. 

 

В някои славянски форуми в интернет има опити да се етаблира един изкуствен общ език- интерславик. Какво мислите за това?
- Е, то има и есперантисти, но не съм с впечатление, че имат обществена тежест. Този опит е обречен, няма да има обществен отзвук. 

 

Вие сте и фолклорист: какво от фолклора на Австрия и Словакия ви впечатлява?
- Словашкият фолклор го познавам сравнително добре като славист. Харесвам пролетните празници, но те са характерни и за всички славяни. За фолклорната култура на австрийците не се чувствам компетентен да се произнеса. 

 

Как се развива българският фолклор в наши дни?
- Налице е едно своеобразно възраждане на традицията. То не е продиктувано толкова от обществената ситуация, колкото от обществените нагласи за нейното съхраняване и предаване на поколенията.

 

Традиционната култура е култура на предмодерната епоха, но това не означава, че трябва днес да я приемаме като реликт. Напротив, благодарение на нашите предци, на нас самите и на нашите потомци тя ще продължи да се предава в поколенията под една или друга форма. Не като битие, както е била преди, а като осъзната необходимост днес и утре. 

 

Българо-австрийските и българо-чешките културни взаимодействия, каква роля са изграли и изиграват. Ние имаме кукери , австрийците имат Die Perchten. Какви още общи обичаи и традиции имаме?
- И в единия, и в другия случай, от гледна точка на широкото разбиране за културни взаимодействия, такива са били и са налице и с тях на практика се срещаме постоянно във всекидневието ни.

 

Паралели могат да се открият и във фолклорната култура, заради общия славянски обреден фонд, от една страна, и заради общото индоевропейско минало, от друга. Но аз лично съм по-скептичен към търсенето на преки аналогии. 

 

Как България може да направи своя фолклор по-интересен за света, за Европа?
- Българският фолклор е достатъчно интересен за чужденците, както по отношение на музикалните му форми, така и по отношение на танцовите, на вярванията и пр.

 

На практика почти навсякъде има любители и дори професионалисти, които са му се посветили. Не съм привърженик на механична намеса в процесите и затова не смятам, че са необходими специални политики за неговото презентиране.

 

Фактът, че в много страни българските общности постоянно намират начини да покажат богатството на фолклорните ни традиции, е достатъчно показателен. 

 

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков


 
Прочетено 462 пъти Последна промяна от Събота, 25 Ноември 2023 00:18
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…