All for Joomla All for Webmasters
Как в Австрия лекуват болни от Алцхаймер?
Сладкият Паро (Paro), кара болни обитатели на старчески домове и хосписи да засияват. Тюленът-робот клати доволно главата си като го погалят,
 той скимти, маха с перки и при ярка светлина дори замижава. Освен това изглежда като истински. Вечерно време се уморява и отива да спи. Той не е герой от анимационен филм, а медицинско изобретение.
Паро,бебето-тюлен е робот с козина с големи широкоотворени очи и омагьосва пациентите. Той е неразделна част от Виенския  старчески дом в район Зимеринг, разказва австрийският в.”Кроне Цайтунг”.
Тюленчето не заменя нито персонала, нито терапията.
Той  е допълнително средство да се повиши общата кондиция на болните.
В средата на 2010 г. малката сладка бяла пухена топка е била представена за първи път в Германия , и малко след това е завладяла Швейцария, Австрия, Франция и Великобритания. 
Паро се използва особено при хора, разболели се от деменция. Обаче не само там има успехи. С него неми жители на старческия дом са проговорили отново, а други пациенти са създали приятелски контакти след месеци на затваряне в себе си. 
Освен това галенето и сресването на робота Паро подобрява подвижността на ставите. Медицинското изобретение струва 4800 евро. В него има вградени микрофони, сензори за допир, чрез които той реагира на дразненията на околната среда, включително на допир и гласове. Една напълно заредена батерия издържа 5 часа. 
Неговият  изобретател Тобиас  Баххаузен съзнателно не е направил домашен любимец. Кучета и котки събуждат очаквания, които един робот няма как да изпълни. 
Благодарение на позитивния ефект върху пациенти и стари хора медицинското изобретение днес е част от грижите и в други домове и хосписи на Австрия.
Резултатите сочат, че болните от Алцхаймер, които го гушкат се връщат обратно в реалността. 
Лекари твърдят, че в по-напреднал стадий при заболелите от деменция възприятията са нарушени, а погледите стават сковани и неподвижни. Да се установи нормален контакт с пациентите е трудна задача, но тюленът-робот се справя с нея успешно.
Идеята на терапията е Паро да достигне емоционалното ниво на съзнанието на пациентите, което да ги направи по-контактни и да подобри техните реакции. 
Реакциите на болните варират – при някой паметта се е подобрила, а при други установяването на комуникация е улеснено, сочат изследванията в други страни.
Все пак специалистите подчертават, че положителен ефект се постига от комбинацията между Паро и грижите от медицинския персонал. „Не може просто да поставите роботчето в скута на пациента и да си тръгнете. Необходимо е човек да остане при болния и да поддържа комуникацията, да насърчава и насочва пациента”, обясняват от  един от центровете, където тюленчето се използва. 
Една от пречките пред масовото въвеждане е все още високата цена на Паро.В Япония напр. се използват около 1700 екземпляра за нуждите на болните от деменция.
Тюленът-робот може да се види и гушка като експонат в Техническия музей като Ars Electronica в Линц още тази вечер в Дългата нощ на изследователите (Lange Nacht der Forschung)
Козината на роботчето мека и антибактериална, самото то тежи 2.7kg  и е дълго 57cm. 
Кратък списък с функциите на Паро :
•    Има истински ритъм ден-нощ със сутрин, следобяд и вечер
•    Пет различни типа сензори – допир, светлина, звук, температура и разположение
•    Разпознава светлина и тъмнина
•    Може да почувства галене и различава отделните галещи движения
•    Разпознава посоката, от която идва даден шум
•    Реагира на името си, поздрав и похвала
•    Имитира истинския глас на бебе тюлен
•    Радва се, когато бива пренасян от едно място на друго
•    Изказва своите емоции чрез движенията си, звуците, които издава и изражението на лицето си
•    Всяко изражение на Паро е уникално, а не механично
 Константин Димов
Прочетено 1515 пъти Последна промяна от Неделя, 24 Април 2016 08:33
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…