Катя, предстои премиерата на книгата ти в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” във Виена на 31.01.2024г. от 18:30ч. Защо я нарече “Дланите на Господ”?
- Стихосбирката е озаглавена “Дланите на Господ” на едноимменното стихотворение. То даде името и на цял един цикъл в книгата, събрал творби с философски характер звучене, като вътрешен диалог с Божественото.
Защото нашият живот и свят са творение на Божията промисъл, а това че се отклоняваме от нейните идеи и послания, води до унищожение на света, който познаваме, до деградация на човешките ценности и идеали, до тотален дефицит на любов, искреност и съпричастност между хората.
Основната идея е синтезирана в мотото на книгата:
“Единствените длани, с които Бог може да прегърне някого са човешките ръце.”
Надпис на римска плоча с неизвестен автор.
Тази поетична книга ще бъде представена пред българската публика във Виена на 31.01.2024г. от 18:30ч. в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” по покана на директорката проф. д-р Румяна Конева и екипът на културния център.
Чувстваш ли се благословена да пишеш стихотворения?
- Със сигурност, да пишеш поезия е дарба и то Божи дар и благословия. Нямам предвид способността само да се изразяваш в рими, това се среща често при хората, но това още не е истинската поезия. В нея има онази Божествена искра, която прави творческия акт на дълбокото въздействие и вълнение у читателя, това дава разбирането за разликата между двете понятия.
Което не означава, че няма нужда от дългогодишно четене, писане и работа, за да се шлифова и прецизира изказа на един творец, както и преценката му да прави значими за хората обобщения.
Може ли човек да се издържа с писане?
- Това е един много болезнен въпрос за всички автори на поезия. Много трудно може човек да се издържа с продажбата на поетични книги.
Причините са много, но по-съществените са, че обикновено в България авторите трябва сами да финансират издаването на книгите си. Малко са тези, които получават финансова подкрепа от Министерството на културата, от други организации или от общинските бюджети. Издателствата издават сами само книги на класици или на няколко от най-известните български поети и писатели.
Освен това, поезията на съвременните автори е много лесно достъпна за читателите по интернет и в социалните мрежи, поради което се продава слабо в книжарниците и поезията не се предпочита за продаване от големите вериги книжарници.
В повечето случаи поетите разпространяват и рекламират сами книгите и произврденията си по интернет или на представяния пред публика. Но и тук трябва сами да финансират събитията си, пътят до там, залата, евентуално нощувката. Не всеки може да си го позволи. А изцяло поканените и с поети разноски автори са отново най-известните имена.
Има много сбъркани неща тук и липса на профсъюз, който да поставя правила и да защитава правата на авторите, както е в другите европейски държави и в по развитите страни в света.
Виена предразполага ли те към писане или имаш и други вдъхновения- напр. живота ни днес, и др. теми?
- Виена е несъмнено много красив и с богат културен живот град, което по свой начин оформя начина на мислене и изразните средства на един творец.
Но, естествено, всеки пише по темите, които го вълнуват, които могат да бъдат от дълбокия интимен свят и космос на един човек, до наболели общочовешки теми и проблеми.
Книгата “Дланите на Господ” съчетава и двете, в отделни цикли са събрани различни тематики - от човешките взаимоотношения и тези между мъжът и жената, между човекът и природата, човекът и божественото начало, интимният космос на личността.
Сподели с нас и нашите читатели едно твое стихотворение.
“Дланите на Господ”
Сковани сме от спомени отминали.
Аз чакам още своя ден различен.
Не тръгвай борбен, радостта е ничия -
тя само много чистите обича.
Но пътят чака, болка всепроникваща.
Пред мен е само ледена забрава.
Зад мен стоят прозорецът и вишните.
Те чакат тихо и не ме предават…
За кратък стон милувката на времето
изтрива и рисунката на гълъб.
Изчезнал е мигът на сътворението
и вече никой гълъб не рисува…
Какво че с длани вечери застилам,
а сутрин лягат пеещи звездите?
Оставих дарове, където минах.
Какво ми струва, никой не попита…
Сега е топло, леко е наистина
и болките изчезват неусетно...
От дланите на Господ сме поникнали
и пак във тях спасението ще срещнем…
Кога решаваш да издадеш стихосбирка?
- Последната ми книга излезе след шестгодишна пауза. Много са причините - лична и служебна заетост, годините на пандемията с ограниченията за пътуване и събиране на много хора на едно място, както и високата степен на стрес и непредсказуемост.
Което не означава, че не съм писала през този период - напротив, написла съм произведения за две - три книги, които няма как да издам наведнъж, а и те носят различния характер на настроението и темите, които ни вълнуваха, въпросите, които си задавахме в този период.
Що се отнася до бъдещите ми планове - искам да направя още премиери на тази стихосбирка в по-големите градове в България, както и в някои по-малки, където съм поканена и ме очакват.
В плановете ми за тази година е да издам и следващата си по-голяма по обем книга с произведения, създадени точно през годините на пандемия, а след това и войни, енергийна криза и инфлация - все предпоставки за влошаване на живота на хората, както и катастрофалните последствия от климатичните промени.
Написването и издаването на следващата ми книга е благодарение на подкрепата на Министерството на културата в България.
Откъде и как твоята стихосбирка може да се закупи?
- Стихосбирката “Дланите на Господ” може да бъде закупена във Виена засега на предстоящата премиера в БКИ “Дом Витгенщайн” на 31.01.2024г. от 18:30ч. или с директно запитване до мен.
В България може да се намери онлайн и в книжарницата на “Галерия Сифия-прес”, както и в книжарница “Български книжици” под колоните на “Кристал”.
