Това е някогашният санаторум на д-р Хофман в Кирлинг, където писателят умира. Тази година се навършват 100-години от неговото рождение.
Кой е Кафка?
Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични автори на 20-и век. Той е роден в Прага и е оставил блестящо литературно творчество на немски език.
Но той може да се нарече и австрийски автор, защото описва едно чувство, познато на много австрийци, а именно да попаднеш в челюстите на една бюрокрация, която много често не може да ти обясни какво трябва да направиш и ти по някакъв начин си виновен за това. Има закони, правила, които по свой начин са абсурдни, но трябва да се спазват.
Дали е „Процесът“ в който един човек попада в мелницата на процес, без дори да знае за какво е подведен под отговорност. Или един човек, който една сутрин се събужда и вижда, че се е превърнал в огромен бръмбар.Това е един от най-познатите му разкази „Метаморфозата“ ("Когато една сутрин след неспокойни сънища Грегор Замза се събуди в леглото си, установи, че се е превърнал в гигантско насекомо...")
Или романът „Замъкът“, в който над едно село се намира един замък до който е невъзможно да се стигне, защото все нещо възпрепятства пристигането дотам.
Post mortem
Кирлинг e квартал на Клостернойбург, и тези, които питат къде е точно този санаториум, им отговарят най-често:“Много е далеч“.
Когато пристигате на адреса: ehem. Sanatorium Hoffmann, Hauptstraße 187, Kierling/Klosterneuburg виждате, че това е малък класически санаториум, който днес прилича по-скоро на една кооперация, намираща се под гората.
Ваш гид в света на Кафка тук е г-жа Дирнбергер. Тя посреща посетителите с думите, че тези стълби по които се изкачват, в последните си дни Кафка не е можел вече да ги изкачи и затова е ползвал асансьора, който сега е затворен, тъй като е много скъпа поддръжката му.
Посетителят вижда после една дълга и сравнително тясна градина, в която туберкулозноболните пациенти на санаториума навремето са ползвали, за да се лекуват със слънце и чист планински въздух. Сега тя не може да се обхване с поглед цялата, тъй като от терасата се препречва огромно дърво, което не е било там по времето на Кафка.
В края на градината има красива врата, изработена от желязо, а оттам започва една пътечка по която се тръгва към горичката, но и човек там не може да отиде, тъй като музеят на Кафка в Кирлинг е под наем, и това не е разрешено за посетителите.
И докато посетителят си мисли, че тук е било много тихо, се оказва, че в съседство на мястото на днешния Хофер е имало шумна…конюшня.
От балкона на някогашния санаториум може да се зърне и някогашната стая на писателя Кафка. В момента цялата сграда е частна собственост. Всичко това и цялата създала се атмосфера не ви ли напомня по някакъв начин на романа „Замъкът“ post mortem ?
Тук посетителят се запознава с последните дни на Кафка. В последните си 10 години писателят е болен от ларингиална туберкулоза и накрая тежи едва 46 кг. Тук може да се направи препратка към разказа му - Ein Hungerkünstler, който звучи като пророчество. В последните си дни писателят почти не може да се храни, всяка хапка и глътка му причинява огромна болка.
Развенчаните митове за Кафка
Мит №1
Високият над 180 метра Кафка в повечето от филмите е показан едва ли не като среден на ръст писател, а в някои от филмите – дори приятелят му Макс Брод е по-висок от него, а е било точно обратното. Благодарение именно на Макс Брод, който не изпълнява завещанието на Кафка непубликуваните му текстове да бъдат изгорени, Кафка става световнопрочут.
Мит №2
Не отговаря на истината и фактът, че Кафка е бил едва ли не бил меланхоличен и тъжен човек. Това донякъде се дължи и на факта, че има снимки, в които акцентът е поставен на големите му тъмни очи, и човек го възприема точно така. Много често този образ се ползва за книгите му, в които лирическият герой е жертва на силите на закона и на житейските условности.
В музея в Кирлинг има и снимков материал, където виждаме родителите на Кафка и особено неговия баща с който той има трудни отношения. (Прочутото му „Писмо до бащата“ е създадено през 1919 година). От снимките ни гледа груб, властен, здрав мъж, с огромни мустаци - Херман Кафка, който царува и на масата.
Виждаме и снимки на родителите му в по-късна възраст, след смъртта на Франц. Тук Херман Кафка много прилича на … своя син. Става обратното, не синът да прилича на бащата, а бащата прилича на сина: слаб, изтънчен, висок. Не синът се приближи към баща си , а обратното. Още нещо от метаморфозата на бащата, която започва със смъртта на сина му.
Когато става въпрос къде да бъде погребан Франц, който умира в Клостернойбург-Кирлинг, бащата Херман Кафка отговаря: Дора (Диамант) да реши! Това е огромна стъпка в развитието на един човек, който е дълбоко вкоренен в буржоазията, в социалните норми, да каже – любовницата, последната жена в живота на Кафка, да каже къде да бъде погребан Фран (Франц Кафка е погребан в Новото еврейско гробище в Прага.)
Самият Кафка е бил шармантен, в никакъв случай не интровертен, който е бил много харесван от жените. Нещо повече, приживе писателят се е смятал за автор на „смешни истории“ и се казва, че той често се е смеел, докато е четял своите разкази или откъси.
Мит №3
Третият мит, който битува в публичното пространство е, че Кафка едва ли не става популярен след смъртта си. Въпреки, че той не е бил познат на по-широка публика, известни писатели по онова време го познават, познават творчеството му и го ценят. Напр. Антон Ку ( Anton Kuh), Оскар Баум, Франц Верфел, включително и журналиста Феликс Велч (Felix Weltsch), Милена Йесенска- чешка журналистка и писателка, и негова лична приятелка и много още. Вестниците по онова време публикуват съобщения за неговата смърт.
На Кафка му е предстояла голямата слава, той е бил част от една голяма, жизнена и творческа компания. Разбира се, голямата му грижа винаги са били… парите. Той получава малка пенсия заради болестта си, родителите го подпомагат, пари му дават и приятелите, за да си позволи престоя в санаториума.
Санаториумът в Клиринг не е така бляскав както швейцарските санаториуми по онова време, които вдъхновяват Томас Ман да напише „Вълшебната планина“ (Der Zauberberg), но има той има своята атмосфера.
Обърнете внимание на надписът Salve, написан върху мраморния под на санаториума. В превод : „Да оздравееш!“
В заключение препоръчваме последният филм за Кафка - Die Herrlichkeit des Lebens. Филмът разказва за последната любов на Кафка с учителката Дора Диамант. В този филм за Кафка с участието на Sabin Tambrea в ролята на Кафка и Henriette Confurius – в ролята на Дора е загатната историята с куклата. В регалите на музея я има и тази книга - Куклата на Кафка ("Gerd Schneider - Kafkas Puppe").
В нея Дора Диамант също потвърждава, че в eдин парк в Берлин при Кафка идва едно момиченце, което е много тъжно, защото е загубило своята кукла. И той й казва, че е срещнал нейната кукла и тя й написала писмо. И Кафка се прибира вкъщи, за да напише специално писмото и на следващия ден го дава на момиченцето. Това е много сърдечна, трогваща история.
В Кирлинг могат да се видят и творби на Кафка, издадени на различни езици. За наша чест, открихме и едно българско издание. Колекцията е обогатена и с модерните графически романи- с екземлпяр за Кафка.
Тези, които искат да подкрепят музея на Кафка в Клостернойбург-Кирлинг могат да станат членове на Австрийското общество „Франц Кафка“ срещу членски внос от 40 евро за година.
Можете да се насладите на 6-сериен филм за Кафка по австрийската обществена телевизия ORF- тук
ehem. Sanatorium Hoffmann
Hauptstraße 187
3412 Kierling/Klosterneuburg
Повече информация можете да намерите тук:
Светлана Желева
Десислав Паяков
