Визитка:
Лилия Терзиева защитава докторска степен в областта на икономическите и организационните науки за свободното време и туризма и по-конкретно аспектите на създаването на стойност и конкурентоспособност през 2008 година, като това събитие своеобразно маркира по-нататъшния й път, стремеж и устрем в посока на търсене на възможности за изграждане на непрестанни мостове между научно-изследователска работа и практика. Лилия има и втора магистърска степен „Управление на образованието за възрастни“.

Притежава повече от 25 години опит като преподавател, изследовател, консултант по проекти и обучващ в неправителствения, образователен и бизнес сектор в сферата на туризма, иновациите, предприемачеството, стратегическия дизайн, управлението на проекти и др. Автор е на повече от десет монографии, над двадесет студии, шест учебника и над 100 статии и доклади.

Независимо, че работата в международна среда е неизменна част от нейното развитие – Китай, Обединеното кралство, Малта и в последствие установяването й в Нидерландия, Лилия винаги работи с и за България.

През април 2023 г. тя започва като професор „Иновационни мрежи и дизайн“ към Университета за приложни науки в Хага. Преди това е била старши преподавател и изследовател, както и директор на магистърската програма по бизнес администрация в областта на иновациите и дизайна в Университета за приложни науки в Бреда, Нидерландия.

Лили, започна ли вече учебната година за студентите в Нидерландия?

- Студентската учебна година тук започва рано, а ваканциите продължават не повече от 6 до максимум 8 седмици: Не е странно явление това, че на 18 август студентите са вече на линия, готови за нови предизвикателства.

Какво е да си преподавател в Нидерландия и има ли разлика в университетите, както е в България например?
- Колкото и странно да звучи при малка територия като тази на Нидерландия, с 12 регионални провинции, различията са налице. Да си преподавател в Хага, в Ротердам или в Маахстрихт, или Бреда, разликата е огромна.

Тя се дължи от една страна на спецификата на студентите, които са се записали в съответния университет, а от друга на това, дали има международни студенти, възможности за обмен и последващо развитие в магистърски или докторски програми. Например, ако университетът е в район в близост до Германия и Белгия, то очаквано има студенти и от двете държави, но съвсем не само оттам, близо 30% от студентите са от повече от петдесет различни националности.

Освен това различните провинции имат свой облик по отношение на тематиката, с която студентите се занимават. Да си преподавател в Нидерландия в повечето случаи означава работа извън постоянното местожителство – пътуването с влак тук е като транспорта с трамвай или автобус. Разбира се, следва да се вземе предвид, че за да се обиколи цялата държава, са необходими 3 часа и 1/2, а влаковете са на всеки 15 минути до различните градове.

Ученолюбиви ли са нидерландците и по-ученолюбиви ли са от нас, българите?
Не, не са по-ученолюбиви. Българските студенти продължават да носят в себе си любовта към знанието, да се развиват в своето поприще, и това в България е все още култ. Но това не означава, че нидерландските студенти нямат желание за развитие и самоусъвършенстване или, че не притежават порив за знание. Това качество ученолюбив, ние, българите, го разглеждаме по малко по-различен начин, тъй като българската образователна система е в известна степен по-консервативна.

В България преподавателят е този, който е експертът, който е гуру в своята област. Докато тук, в Нидерландия говорим за студентска аудитория, където експертността е на различно равнище. Обръща се внимание на това, което студентът знае предварително, с какво той би могъл да допринесе за развитие на цялата група в нейното взаимодействие и от преподавателя в неговата тясна профилираност.

Тук не говорим толкова за пренос на експертиза и знание, а по-скоро за кокреация (съвместно създаване на знания, умения, способности, които биха били приложими в практиката почти незабавно).

А многобройни ли са българските студенти, вкл. и при теб, в твоя поток от студенти? Радваш ли се, когато видиш български имена в студентската листа?
- Разбира се, че се радвам. Българските студенти са многобройни. На второ място след нидерландските студенти досега винаги бяха немските студенти, но от 5 години насам именно българските студенти заеха 2-рото място и се наложи да се въведат квоти, за да може да се гарантира многообразието. На моменти се стигна дотам, че в аулите преобладават български студенти, които също негодуваха, че се чувстват по-скоро „у дома“, отколкото в „международна класна стая“.

В момента при нас е постигнато мнообразие от студенти от цял свят, и е удоволствие да се работи с тях, защото са много мотивирани. В някои моменти дори чувам как другите студенти са страхуват от българските студенти, защото казват: "В групата имаме български студенти, трябва да внимаваме, те учат много." И това е много приятно.

И още нещо за разликите между чуждите и българските студенти. Когато се зададе въпрос, българските студенти отговарят само ако са сигурни на 100% за отговора или ако могат да дадат перфектно обяснение. За разлика от нидерландските студенти, които разглеждат учебния процес като поле на изява - тук са, за да грешат, да се учат, да се учат от грешките си (това е една от най-хубавите им характеристики).

И тези съвременни думи като експеримент, пилотен проект и др. са някак в ДНК-то на нидерландския студент, тъй като той не се страхува да участва в дискусията, дори когато знае по-малко или че това, което твърди, може да се окаже невярно. Докато българските студенти, дори и когато са убедени, че това е отговорът, няма да вдигнат ръка първи и ще се колебаят от този натиск всичко винаги да е коректно, вярно и да не се изложат.

Какво е специфично за космополитното обучение на студентите днес?
- Знанието продължава да остарява в наши дни най-бързо, защото няма област от съвременния свят, която да не търпи динамично развитие. Затова акцентът не е вече върху спецификата на тематиката (което не означава, че тя не се изучава в дълбочина, дори напротив), колкото върху нейната приложимост, върху погледа на студента върху света, върху кооперирането, взаимодействието с другите заради възможностите да се постигне нещо повече, отколкото самостоятелно, по отделно.

Говорим за трансверсални компетентности, т.е компетентности, приложими във всяка една работа: от . медицина, технологии, икономика или някои дисциплини като мехатроника, строителство и много още. Това се дисциплини, в които непрекъснато се внедряват такива компетентости.

Като преподаватели ние непрекъснато работим с хора от индустрията и практиката, и често чувам: "Ние ще го научим, ще надградим съществуващото!" Но ако това е човек, който не умее да взема решения, да поема отговорност, не може да работи в екип, който не може да надмогне егото си в името на развитието на фирмата, то такъв човек ще бъде истинско предизвикателство при съвместната ни работа.

На кого тогава е по-трудно: на преподавателите или на студентите на фона на изчезващия академизъм в университетите, все по-трудни стават и истинските дискусии, буксуването на някои науки?
- Да, има ги и тези аспекти. По-трудно е не само за студентите, но и на преподавателите с голям опит, защото те продължават да са мост между минало, настояще и бъдеще. Те са видяли това, което е работило някога успешно и това, което е необходимо днес. Това е свързано не само с дигитализацията, но и с този океан от информация, от желанието човек да бъде експерт, но целият живот да не стигне да се обхване цялото знание.

Ако вземем темите лидерство, творчество, иновации, няма как да се обхване, изчете, обмисли всичко. Затова няма проблем студентът да чуе от преподавателя, че той трябва да направи справка, да провери и той да е склонен да работят съвместно по даден проблем с конкретната студентска група, която поставя този въпрос на дневен ред. Отдавна преподавателят не може да разчита да разполага с набор от лекции, които да чете с години, както се е случвало по-рано. Дори има разлика в подхода към студентите от семестър на семестър, камо ли от една учебна година в друга!

Нещо повече: прави впечатление , че все повече студенти от Западна Европа и Скандинавските страни са изключително подготвени. След завършване на средното си образование те обикновено вземат решение да не предложат веднага с университета, а да вземат една година почивка. И през това време тяхната идея не е плаж, слънце и купони, а посещаване на онези места в света, където има нужда от техните бъдещи компетенции. Така те виждат, накъде върви светът и къде има възможности, често дори и една минимална ниша да се запълни.

И промяната е голяма: тези младежи са се превърнали в зрели хора (нещо, което ние не сме били на техните години). И тези студенти влизат в залите на университета със съвсем други изисквания, с друг поглед към живота и проблемите на света. Няма как на преподавателя в тази ситуация да му бъде лесно, когато общува с хора, които в дадени области знаят и на практика са придобили дори по-големи умения. Когато говорим за магистърска степен, е също така прекрасно, когато се забелязва как все повече студенти знаят какво искат, защото имат визия за там, където искат да стигнат накъдето вървят уверено.

Доколко академизмът е отживелица, то отговорът може да бъде насочен към следното. В Нидерландия съществува много интересно явление – на разграничаване на изследователски и университети за приложни науки. В Австрия този преход е отдавна в ход, във Великобритания вече се е случил, а в Нидерландия последните години е активно на дневен ред. Продължава да съществува ясна диференциация между изследователски университет (където се разработва фундаменталното знание, т.нар академични университети) и университети на приложни науки.

Преди 3 години настъпи пробив в системата, тъй като университетите за приложни науки в Нидерландия не получаваха дотогава финансиране за изследователска работа. Те се финансираха отчасти от студентските такси, както и от субсидиите, което висшето училище получава за всеки студент и неговото развитие. Образователният министър съвместно с Правителството взе решение, че ще се дава процент от сумата, предвидена за академичните университети и на приложните университети, за да могат и те да развиват наука.

Съпротивата срещу изравняване статута на двата вида университети в Нидерландия все още е огромна. Аз работя в университет за приложни науки, но смело мога да твърдя, че студентите, които излизат от нашите университети, са мигновено погълнати от пазара на труда.Онези, които завършват академичните университети - като право, медицина, са много добре подготвени, извън тях от другите специалности излизат кадри, които все още следва да придобиват опит в практиката.

Какво означава това? Теоретично те са много подготвени, но това, което реалният живот иска е нещо различно. Рано или късно този порочен кръг ще се прекрати. Интересен факт е, че не съществува разлика в дипломата, придобита от академичния университет или от университета за приложни науки дипломата. Бидейки граждани на света, това вероятно дори няма да се забележи. Но в нидерландските организации и фирми все още има предубеждение спрямо завършилите университет за приложни науки.

Как изкуственият интелект променя учебния процес при вас, в университета?

- Изкуственият интелект носи огромни промени. Той предизвиква истинска турбуленция в един сектор, който понякога се нуждае от десетилетие развитие, за да претърпи еволюция. Този подем, който той носи в себе си, е нещо завладяващо, той носи промяната в себе си. В този смисъл изкуственият интелект е благословия, а не проклятие!

Разбира се, няма как да се изпитваме вече със стари тестове. Нещо повече, не трябва да се страхуваме от тази промяна. Вече има инструкции как ChatGPT или Copilot да бъдат съзнателно включени във всяка една учебна дисциплина. Не само разрешаваме използването им в учебния процес, но продължаваме след това идва фазата на обсъждането, дискусията върху предложеното от софтуерни приложения като ChatGPT и/или Copilot и други. Това, върху което акцентираме, е погледът на студента, до каква степен той мисли критично, къде е креативността, собственото мнение, какво е подал софтуерът като информация и какво произтича от това.

Ти имаш чудесен опит с проекти с университета за приложни науки в Грац. Би ли ни разказала малко повече за този проект?
Грац е университетски град и специално наш партньор е университетът за приложни науки в Грац.Това е известният Йоханеум (FH Joanneum (FHJ) - прекрасен университет, с който наистина е удоволствие да се работи. Те са наш партньор повече от 10 години. Започнах да работя с тях, когато бях преподавател в университета в Бреда, Нидерландия и сега отново имаме пореден спечелен проект по Еразъм, след като аз се преместих в университета в Хага.

Йоханеумът в Грац е само един от партньорите ни, който е участвал в по голямата тема за социалното предприемачество. Проектът бе в партньорство още с университета в Краков, Полша и три университета в Тайланд и три в Мианмар. Целта на проекта беше да създадем във всички тези 6 университета в Югоизточна Азия хъбове в самите университети, които да са иновационни точки, средища в които социалното предприемачество да се развива.

То трябва да се разраства не само на академично ниво (преподаватели- студенти), но и да излезе навън, в живота. В рамките на проекта работихме с много предприемачи в Тайланд и Мианмар и беше много интересно това, да се види какви са техните предизвикателства - изграждане на реален капацитет за социално предприемачество , дигитализация, виртуални пространства в тези страни.

От страна на университета в Грац работихме с 2 факултета: Факултетът по мениджмънт и бизнес и Факултетът за управление на финансовите потоци и бизнес модели. Макар и предизвикателство, успяхме да постигнем много, дори и в условията на пандемия.

По какъв проект работиш в момента?
Това, с което се занимаваме,е много трудно да бъде обяснено с едно изречение и това също е предизвикателство, с което се сблъсквам ежедневно. То се нарича "Иновационни мрежи". Първата реакция или асоциация е, че това са мрежи от информационните технологии, но ние работим върху друг аспект, а и именно този за социалното взаимодействие, хората в дадена система, в дадена мрежа.

Една мрежа винаги гради стойност за онези, които участват в нея. Става дума за модели, методи, практически инструменти, за това например в дадена община да постигнат успех с устойчивото развитие и това да не е само разделното събиране на отпадъци, или опазването на зелените площи. Въпросът е по какъв начин се променя поведението, по какъв начин ние наистина се превръщаме в граждани на света така, че бъдещето на нашите поколения зависи от отговорността ни днес.

Тези въпроси са много актуални и за туристическите дестинации, където консуматорският подход надделява. Още преди 10-12 години се говореше за едутейнмънт. В тази дума има не само развлечение, но и образование, управление на свободното време, но това може да се случи само ако сме отговорни и осъзнати граждани не само в обществото, но и на земята като цяло.

Друг проект, който ме държи будна нощем, е този за системния кодизайн. Макар системното мислене, колаборациите и дизайнът да не са нови явления, събирателното понятие системен кодизайн и възможността за взаимодействие на трите научни подхода, са. За изследователската работа мечтая той да излезе извън рамките на Нидерландия. Какво означава това в реалния живот, в организационните процеси, дори в политиката? Дошъл е моментът да осъзнаем наистина, че когато засегнем една система, всъщност засягаме всички. Какво означава "дигитално евро" и много още.

Едно интервю на Светлана Желева