Г-жо Херментин, какво означава за Вас Голямата награда за творчески заслуги и цялостно творчество, която получавате от Залцбург?
- В началото беще изненадата, получавайки обаждане от правителството на Залцбург със съобщение за награждаването ми с Großer Kunstpreis des Landes Salzburg, по-късно осъзнаването. Разбира се, особено е чувството да си сред наградени като Петер Хандке, Ильзе Айхингер, Бодо Хелл и също моят преподавател - Богуслав Шефер.
Друг момент е, че в музиката наградените може да са както композитори, така и изпълнтели и че освен творчески критерии, тази награда предполага личности, било родени в Залцбург, било живяли там дълго време или понастоящем пребиваващи в Залцбург. В този смисъл, поради многобройни премиери и изпъления на моя музика през последните 20 години, време, в което аз живея във Виена, творческият аспект се оказа решаващ за това отличие, което много ме радва.
Разкажете ни малко повече и за самата награда? Вие сте първата жена-музикантка, която я получава? И първата българка!
- Тази награда е най-висшето културно отличие от Залцбург, в областта на музиката се присъжда на всеки 4 години, сменяйки се с областите литература, сценично изкуство и изобразително изкуство. Награда е посредством номиниране, то-ест за нея не се кандидатства.
Това, да съм първа жена композитор, не ми се случва за първи път. Нещата в този аспект имат различни нюанси. Ако се говори за концертно програмиране, ситуациите относно жени композиторки се тематизират отдавна и всяка една корекция налага някакви изкуствени рамки, боравейки с числа, което е също неизбежно. Факт е, че дълги години жените композиторки много по-малко, но това не променя проблемите, които явно съществуват.
Навремето, през 2000 година по повод един фестивал, в центъра на който аз бях като композитор, моята иронична забележка, че „нямам нищо против, ако мъжете се опитват да пишат музика“, беше единственото излъчено мое изказване по новините в ORF Salzburg. Това си е и мое отношение към този въпрос, зашото качеството в крайна сметка се налага и не познава различия. Корекция най-вече е необходима в университетските ситуации, където, стига да искаме да се вгледаме в тази посока, би проличало, колко драстични са ситуациите с жените композиторки. И тук досега не сработват механизмите на корекции.
А че съм първата българка - да! И това ме радва.
Каква е стойността на последната Ви награда, сравнена с другите отличия, които имате? Разкажете ни повече и за тях. Вие сте много изявена и талантлива пианистка.Кога и къде ще е официалната церемония и самото награждаване?
- Ако говорим за идеални стойности - това е втора държавна награда, която ми се присъжда, като първата, с която през 2013 година бях удостоена e „Outstanding Artist Award Musik“ от Bundesministerium für Kunst und Kultur, присъждана на един музикант или музикална организация в цяла Австрия, тържествено връчена от тогавашната министър на културата Клаудиа Шмид.
Една от важните награди за композитори е Staatsstipendium от BMKOES, която аз получих три пъти. Сред други награди са за първи път изписаната (2022) и най-високо дотирана от град Виена das Arbeitsstipendium der Stadt Wien, das Förderungspreis der Stadt Wien през 2007 година, известната в научни среди Theodor-Körner Preis (2005).
Призът предвижда и прием при австрийският президент, който се повтори и през последвалата 2006 година по повод композиционна поръчка от Theodor-Körner Fond за написване на произведение за официалната церемония; също Jahresstipendium des Landes Salzburg (2002), пак присъждана на един музикант.
Колкото до церемонията на сегашната награда, тя ще се състои на 12 ноември 2024 и включва лаудацио за мен, кратък филм-портрет, заснет сега от филмов екип от Залцбург, а също и изпълнение на фрагмент от мое произведение „Мари Мамо“ - трио, в края на което звучи запис на моя гласова импровизация, в стилистически аспект един вид вникване (без цитиране) в пластовете на българският автентичен фолклор. Материалите след това достъпни в youtube.
Какво са за Вас Залцбург и Моцартеумът?
- Залцбург е първата ми спирка в Австрия и последното звено в образованието ми, предходено от дълги предишни етапи: от 6- годишна възраст с пиано в музикалната школа към московската Консерватория, музикален колеж в Москва.
След преместването в България - обучение по пиано в СМУ „Л. Пипков"- София, пиано и композиция в Националната музикална академия" Панчо Владигеров"- София - по онова време единствената в страната, освен педагогическият пловдивски институт, в която композиторите бяхме само четирима. Имах уникални български пианисти като преподаватели - Димо Димов и Боян Воденичаров.
В Моцартеум постъпих отначало в класа по пиано на Алфонс Контарски, след това отново композиция при известният композитор Богуслав Шефер. По онова време Моцартеум беше доста компактен, с особен статус, с интересни музикални личности.
В Залцбург започват мои по-интензивни пианистични изяви, също премиери на съвременни произведения, солистични като Моцартовият концерт до-минор с Моцартеум Оркестър Залцбург, участия във фестивала Аспекте, в който години по-късно ще почнат да се свирят и мои произведения.
Макар и малък, Залцбург беше с една атмосфера на кипяш музикален живот. Обичам да идвам за премиерите ми в Залцбург - един вид носталгия.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
