Г-жо Херментин, изнасяте концерти на много музикални сцени - Карнеги Хол, Музикферайн,... Къде се чувствате най-добре?
- Като композитор съм в чудесната роля на слушател...Премиерите, а и последвали изпълнения изискват освен сериозна подготовка от страна на изпълнители, така и интензивна съвместна работа, с най-различни инструменталисти - било оркестрови, ансамблови или солисти.
Обичам момента да заставаш пред някой състав за първи път, в който освен със написаното спечелваш музикантите и с интерпретационна работа. Често сядам за пианото и показвам, как нещо трябва да звучи и това се цени, тъй като е по-скоро рядкост. Нито на себе си, нито на интерпретаторите не спестявам. Много от нещата ми са challenge - и технически и музикално, често комплексни и никак не лесни за изпълнение. Но и с много лирични места. В крайна сметка съм щастлива да работя с музиканти на високо ниво, да има концерти, в които усещаш сериозното им музициране, - награда за огромният работен пенсум, за многото търсения.
А най-особено е усещането, да чуеш по време на репетиции за първи път това, което си създал. На днешно време се ползват компютърни нотационни программи, позволяващи и една слухова представа на нотният текст. В това отношение съм от по-редките „случаи", позволявайки си „лукса", да пиша партитури от ръка, без помощни слухови стредства. Ако произведението е за голям състав с многобройни щимове, работата става екстремална. Връщайки се към „първата слухова среща“ със собствената си композиция - това всъщност е и първата сцена - тази, в която винаги има малък изненадващ ефект на оживявяващи образи, и удовлетворение, че това, което съм искала е постигнато. Тук също присътстват аплаузи, от изпълнтелитете - те са много ценните.
Колкото до по-специални събития, бих споменала премиерата на цигулковият ми концерт „Mahagony“ в Карнеги Хол през 2007г, изпълнен от американският виртуоз-цигулар David Bowlin, по управлението на българският диригент Стефан Линев, работата над който беше частично и през 5-седмичният ми престой като стипендиат в една от най-престижните резиденции за хора на изкуствата - MacDowell/USA, предоставяща приказни условия за работа.
Цигуларят David Bowlin, с който работим отдавна, издаде през 2019 в Ню-Йорк CD „Bird as Prophet“ с произведения от водещи американски композитори, включвайки и две мои, сред които най-често изпълняваното ми дуо „Kastеna“ и споменатото трио „Мари Мамо“.
Оркестровото ми произведение Annäherung, поръчка от Landesregierung Salzburg по повод 250-годишнина на Моцарт, беше изпълнено от Mozarteum Orchester Salzburg с диригент Johannes Kalitzke, като записът беше част от годишната изложба „Viva!Mozart“ (с около 219.000 посетители), тържественно открита от Австрийският Президент Dr. Heinz Fischer.
Премиерата на дуо Larghetto“ в канадският Парламент се състоя по покана на канадската сенаторка Jonah Martin в присътствието на посланикът на ЕС и посланиците на държави членки от ЕС. Във фестивала СтАрт в Залцбург (2000) беше изпълнен моят концерт за пиано и оркестър пер Рундберг като солист и с Моцартеум Оркестър Залцбург. Българското изълнение се състоя 2007 със солистката Надежда Цанова и Симфоничния Оркестър Пазарджик и Григор Паликаров.
Колкото до въпроса за различните сцени, практиката е че ние не често имаме възможност да присътстваме на наши изпълнения, особенно ако това са камерни творби, освен ако не става дума за премиери.
От 50 изпълнения на дуото ми „Kastena“, програмирано в реномираните Chamber Musik Series от музикантите от Чикагската Филхармония (CSO), Чикагският културен център, както и в Манаус, в Deutsche Akademie Villa Massimo в Рим, в Хелсинки, Дрезден, Фароерски острова, Merkin Concert Hall New York, Москва, Братислава, Берлин, Биенос Айрес, Иннсбрук, София, Columbia College Чикаго, Musikverein и мн.др., съм присътствала от изброените може би в последните четири.
Кога е най-трудно за един музикант? Когато излиза за първи път на сцена, когато трябва да се премести и реализира в друга държава, когато избира репертоар...
- Като пианист аз престанах да излизам на сцена от повече от 20 години - едно не леко решение, така че съм в комфортното положение, сценичната треска да спохожда моите интерпретатори. Тя обикновенно се уталожва, когато си вътре в музикалният свят, вярвайки в себе си. Представяне на собствени творби не е по-различно, зашото търсенията са в процес на работа, а когато нещо е създадено, вече съм сигурна в това, което е направено.
Реализиране на композитор - това е широка тема, засягаща не само нас самите, а и реалността - с несъществуваща професия композитор и многото други тематики, които обикновенно не излизат на повърхността.
Каква е за Вас успеха?
- В професионален план са поръчките от водещи национални и интернационални институции - от австрийското радио, Wiener Konzerthaus, WDR, от фондацията Сименс, фестивалите Аспекте Залцбург, ppIANISSIMO София.
Също успех е музиката ми да се изпълнява от водещи състави, такива като Моцартеум Оркестър Залцбург, Musikkollegium Winterthur (Швейцария), RSO - Радиосимфоничен Оркестър Виена,ансамбъл ICE - International Contemporary Ensemble/New York, oenm Salzburg, ансамбъл PHACE, Ergon /Атина, Stadler Quartett, Wiener Collage, от солисти като Дейдид Боулин, Jonathan Vinocour, Katinka Kleijn, Димо Димов, Стела Димитрова, Надежда Цанова, диригенти Йоханнес Калитцке, Освалд Саллабергер, Симеон Пиронков, във фестивали като Аспекте Залцбург, Диагонале Залцбург, Ultraschall Berlin, Варшаавска есен, Софийски седмици и мн.др...
Разбира се съществува и друга страна, в която личностното не може да бъде изолирано от общото, с многото възникващи и принципиални въпроси за мястото на съвременната класическа музика в днешното общество - едно съвремие, пропито по-скоро от прагматичност като ценностна система, изтласкващо съвременното изкуство понякога към едно предверие.
Точно заради това обаче, всяка една проява на оценяване на съвременно творчество придава на всеки един успех може би една по-голяма стойност. Но в крайна сметка, успехът не е външното, а да следваш своето.
Какво мислите за музикалния талант: човек се ражда с него и/ или го развива. Това е едва ли не вечен въпрос: талант/дисциплина.
- Говорейки за музикален език, ние боравим с езикови структури, с цялата им иерархична система и навлизането в тази област е дълъг процес.
Инструменталистите в повечето случаи започват да се занимават с музика от 5-6 годишна възраст. Аз съм израснала в семейство на музиканти, завършили московската консерватория, които от самото начало допълнително и интензивно ме развиваха и в теорията. Слух! Дори и уникални дадености, ако не се развиват и шлайфат, никога не биха блеснали. Аз лично съм преминала през различни образователни системи.
Композиторско изграждане е същият процес, както и при инструменталистите - освен дадености и обучение, необходимост от консеквентна и интензивна работа, постоянно търсене. Не мисля, че която и да била от тези брънки би могла да бъде несъщественна.
Веднъж бях попитана, дали в процеса на създаването с времето идва един вид рутина. Което идва е преценка на извършеното, но понякога лично при мен и учудването, как някои неща съм успяла да направя, след което се сяда и започва отново отначало... Натрупаното не се повтаря. Това е и голямото предизвикателство в композицията, вървейки по незнайни пътища, вървейки и въпреки.
Какво е за Вас преподаването? Какво мислите: добрите музиканти добри преподаватели ли са?
- Някои успяват и в двете насоки, някои нямат усет за преподаване или обратно, има много добри преподаватели, които като изпълнители не се стремят към кой знае каква сценична кариера. И в това отношение е проблематично, да се очаква, обезателно да присътстват и двете страни, което често се случва.
За мен преподаването става интересно, когато отсреща се възприемат някои по-експериментаторски идеи, ако говоря за уроци по пиано. Навремето създадох една експериментална група със студенти от различни специалности, занимавайки се с техният репертоар пред цялата група. Идеята е, че освен специфични инструментални решения, музикалният език е универсален.
Случвало ми се е да подготвям за приемни изпити и не-пианисти и не-композитори. Дъщеря ми спечели 10-годишна Първа награда по композиция в Bundeswettbewerb Jugend komponiert, синът ми като пианист е с няколко национални и интернационални награди. В преподаването ми по композиция аз винаги показвам на пианото, как материалът на студента би могъл да се развие. Това стъписва студентите, за първи път сблъскващи се с такава практика, която, мисля, не се среща.
Имате ли проект, начинание, което искате да осъществите? Какво предстои при Вас в следващите месеци?
- Имам две поръчки за 2025 година - трио за Израелски състав и произведение за камерен оркестър в Естония, също и предстовщи изпълнения в Konzerthaus Berlin и др.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
