Г-н Шевкенов, на 9 януари 2025 година ще чуем проекта Ви, посветен на 30 творчески години в австрийската столица, и във Виена. Разкажете ни малко повече за събитието?
- Много се радвам, че и кметството на град Виена активно се ангажира с продуцирането на този проект, така да се каже в епицентъра. Концертът ще бъде от 19 ч. в залата на 4 Бецирк, Favoritenstrasse точно срещу Терезианума, организатор е Kulturverein Lila Schwan. И вече се казва "Нашата Виена", инклузивно , в духа на времето. Заповядайте!
Разкажете ни повече за Вашия пра-прадядо Едгар Блюмел, който е учил композиция и за диригент във Виена.
- Малко известен факт е, че Едгар Блюмел (1858 – 1900) идва в България по линия на международна културна спогодба, която е довела у нас също Константин Иречек, Иван Мърквичка, Червенка, Карел Шкорпил и др.За съжаление умира от рак едва на 42- години.
Личността на Едгар Блюмел служи ли Ви за инспирация?
- Встрани от клишето "кръвта вода не става", естествено да имаш в рода си такава личност е вдъхновение и задължение. И гордост, че той е играл такава значима пионерска роля в новобългарския музикален живот след Освобождението. Интересно е, че неговия син, моят прадядо Емануил ми е пеел немски детски песнички, на колене в скута му, на виенския люлеещ стол у баба ми, за което смътно си спомням. Баща ми и чичо ми му се присмивали, че след като не успял тях да ги вдъхнови да научат немски, "тормозел" детенцето рано-рано. А той смеейки се им отговорил, "вие ще видите, Тома-неверници такива, той ще е, който ще проговори родния език на дядо ви един ден!". И така. Пророк. Може би неслучайно има такъв обичай, "наричане".
Родителите Ви също са изявени музиканти. Какво мислите: Как се предава творческата енергия в рода или всяка генерация започва от нулата? Такива примери има много: в музиката- например Бах, в математиката, как ще ги коментирате? Талантът предава ли се генетично или човек се ражда талантлив, гениален..
- Нямам никаква идея! (с усмивка). Има нещо. Всъщност повече неща - комбинации от гени, възпитание, влияния, обстоятелства, съдба, характер... Всичко това обаче без ежедневно посвещение и интелигентно трудолюбие пет пари не струва.
Иначе аз лично имах късмета да се родя и да раста в Пловдив, изцяло потопен в една феноменална творческа среда. В музика, в операта (като избягах от детската градина отидох там, а не вкъщи), театър (чичо Наско, братовчед на баща ми, беше директор), между художници (Киров, Левиев, Божилов - все приятели на баща ми и ежедневни естети-ракиджии в кръчма Пловдив). Мога да сравня някак 70-те и 80-те там по дух с времето на Шубертиадите в началото на 19-ти и периода на Сецесиона в началото на 20-ти век във Виена. Феноменален калейдоскоп от творци от всички изкуства по каприз на съдбата, изсипани с рога на изобилието от Всевишния. Е как да не "закачи" човек нещо от такова творческо изобилие?!
Сега е много модерно да се обсъжда, да се гледа рода. Откъде идва рода Шевкенов?
- Дядо ми е царски офицер, Андрей Шевкенов, от ямболско-сливенски род. Няма два такива, само един, всички Шевкенови са ми роднини. Едната легенда е, че са някакви белогвардейци, забегнали от революцията. Другата е, че са били лозари, винари, от местния сорт "сливенска шевка".
Как музиката се промени под влияние на интернет, глобализацията, имиграцията...Колко от музиката на Виена е „Виенска"?
- Музиката не се е променила. Тя Е. Промени се пазара. Направиха се все повече видове (доста пошли) забавления, на които им се слага заглавието музика. Те носят частично някакво музикално съдържание, но... Болна тема. Counterfeit. Фалшиви еднодневки като "ролекс"-ите на пазара в Шанхай. Живеем във век на фалшивите етикети, навсякъде, не само в света на изкуството. Трябва да настояваме на истината и безкомпромисно да сочим с пръст фалша.
Освен музиката, кое изкуство Ви интересува най-много?
- Всички. Ако трябва да избера едно все пак, може би изобразителното. Аз мога да живея в някой музей, ако ми сложат един разтегателен диван бих спал даже в Уфици или в Лувъра. Няма да мога да се огранича само с едно, ще трябва да спомена и литературата. Обожавам да чета и много съм ядосан, че нямам време, че един живот не стига да се прочетат дори само най-важните, есенциални книги. Любими писатели - Достоевски, Щефан Цвайг, Казандзакис, от поетите Хьолдерлин, Пушкин, Есенин, от родните - Дебелянов, Яворов, Вапцаров... Това са ми хобитата, преяждам с творчеството на великите, с мислите на по-умните от мен. Говоря си с тях, всяка свободна минута, колкото и шизофренично да звучи. И така интелектуалната самота на 21 век избледнява.
Имате ли хоби с което си почивате след работа, как сваляте стреса?
- Наскоро един приятел колега ми каза, че горя свещта от двата края. Добро наблюдение. Майка ми казваше, че имам таралеж в гащите. Ако стресът е състояние на възбуда, аз живея в стрес, защото ме вълнува абсолютно всичко. Жена ми често (едновременно със строгост и любов) загрижено ме пита, като ме види пак сбърчил вежди - "И? Оправи ли света?" Ами не съм още. Ама действам. Ще стане, няма начин да не стане. Когато всеки от нас, вместо да си пилее живота с всевъзможни суетни глупости, се заеме да твори, в своето си начинание, на своето си място, да разпръсква цялото добро, което му е дарено с духа и способностите. И да се самоизпитва за да реже безмилистно вътре в душата си злото, от корен, да не го пуска да се извисява. И готово. Ще стане.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков