Това каза по време на 20-ата Световна среща на българските медии Десислав Паяков, роден във Виена, който е зам.-главен редактор на онлайн медията за здраве и култура в Австрия "Sanus et Salvus". Темата на тазгодишното издание на събитието е „Медии и знание“. Дискусиите по третия панел, озаглавен „Българите в света на 21-ви век и медиите“, се проведоха в курорта Вършец.
По думите му България, заедно с Унгария и Словакия, са възприемани като страни споделящи общо минало. Според австрийците, което е полемично, Балканите са с особени нрави, често сочени като пример за корупционни практики, посочи той.
Медиен отзвук в Австрия е предизвикало спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и влизането на страната ни в Шенген, което първоначално не е одобрявано, даде пример Паяков.
Двадесетата Световна среща на българските медии, организирана от БТА започна на 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. В нея участват български журналисти от 25 държави, от които представители на 34 българоезични медии по света и на 36 медии от България.
Още акценти от участниците в дискусията
Където има един българин или една българска медия, там е и България, каза при откриването на дискусията председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Такъв тип срещи дават възможност за това да си говорим извън клишетата, коментира Киселова. Тя посочи, че тъй като поне една трета от българските граждани или тези, които се определят като българи, живеят извън пределите на българската държава, то българската държава има един проблем. Българската държава не знае какво да прави с тези хора, не знае какво да поиска от тях, смята Киселова. Изправени сме пред един много сериозен въпрос и той е - след изпълнението на тези цели, които бяха поставени през 2005 година, а именно – пълноправно членство в Европейския съюз с всичките му възможности, каква национална цел ще формулира българската държава пред себе си през следващите 5-15 години, попита председателят на парламента пред участниците в срещата.
Най-хубавото в погледа на нашите сънародници в чужбина към България е, че гледат с много повече любов към нашата страна, отколкото ние самите я виждаме, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. По думите му журналистите са очите на хората, през които да виждат какво се случва в днешния ден. Тези хора са и очи за проглеждане на повече от това, което се случва днес, защото журналистите са и средство за духовно проглеждане.
Модератор на третия панел бе президентът на Асоциацията на чуждестранните журналисти във Великобритания Васил Христов. Преходът от 20-ти към 21-ви век донесе една революционна промяна в образа на българина – от безликия съветски човек до многоликата личност на демократичното общество, от стереотипа на балканския, другия, който сме склонни да гледаме малко под вежди, до търсенето на автентична национална идентичност. В тази драматична еволюция от епохата, когато българинът в медиите беше предимно обект на пропаганда, сега сме в една друга крайност, в която той е субект на абсолютната свобода да изразява себе си в социалните канали и да е генератор на новините, каза Христов. Той обърна внимание и на политическия аспект на тази промяна. Медийният образ на българина еволюира от идеализирания строител на социализма към човека на прехода, допълни журналистът.
Връзката между медиите и знанието е съществена за развитието на съвременните общества в 21-ви век, каза проф. Веселина Вълканова – декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски". По думите ѝ темата на днешния панел има няколко акцента. Първият е около връзката медии и знание.
Самата държава България не присъства толкова много в медийното пространство в Унгария. Широко е застъпена, обаче, българската общност. Нещо, с което се гордеем, защото сме уважавани от унгарската държава, посочи главният редактор на вестник „Български вести“ в Унгария Габриела Хаджикостова. По думите ѝ българската общност в Унгария има над 100-годишно присъствие. Това е една много мъдро изградена общност, което се дължи на българските градинари.
Положителен е образът на България в Словакия, каза главният редактор на списание „Сънародник“ в Словакия Деница Секуличка. По думите ѝ България е една от малкото държави, които имат толкова положителен образ в Словакия, тъй като освен градинарите, които идват през 20-те години на 20 век около 40-те години идват и много български студенти. За мен не е страшно, че българите излизат извън границата, тъй като всеки човек може да търси пътя си зад граница. Когато престанем да се чуваме, да се усещаме, забравим езика, не само буквите, а това вътрешното в нас, тогава медиите всъщност не са гласът на народа, а се превръщат в шум и това за мен е най-страшното, подчерта Секуличка.
България не се представя и не се рекламира в Америка. Тя не е известна там, каза Евгени Веселинов - главен редактор на електронното издание "BulgariCa" в САЩ. В отговор на въпрос на модератора на панела Васил Христов дали се чува за България в Америка, Веселинов каза, че "България не е на картата". "Картата е съвсем друга, точките на картата, които интересуват света, са съвсем други. Америка има интерес в България може би на Черноморието. Но не се чува особено много", заяви той.
През последните няколко години в Техническия университет в Айндховен, Нидерландия, българските студенти са втората по големина националност след нидерланските студенти в ИТ специалностите, заяви Иван Узунов, съосновател на „Български хъб Айндховен“. Той посочи, че тези български млади хора успяват вече да променят облика на българите сред нидерландската общественост.
