All for Joomla All for Webmasters
За да се утвърди емигрантът, силата му трябва да е голяма

Психоложката Маги Ангелова за емиграцията, носталгията и с практически съвети как да се наложим в чужбина в специално интервю за sanusetsalvus.com.

Визитка:
Магдалена Ангелова е завършила психология в СУ „Св. Кл. Охридски“ . Има магистратура по ”Клинична психология и психоаналитична перспектива” в НБУ. Има специализации по нервнолингвистично програмиране ( мастър-практик) и терапевт по семейни констелации. През 2011 г. основава Център за психологично подпомагане и обучение „Емпатия”. Маги има редица реализирани съвместни проекти за онкоболни пациенти с цел психична подкрепа и възстановяване. Повече за нея на: www.magiangelova.bg

 

Магдалена Ангелова повече от 10 г. се занимава с психологично консултиране. На 25 и 26-ти юни 2016 г. тя ще бъде във Виена като пътуващ лектор-психолог, за да проведе практичния семинар „Когато любовта следва сърцето“.

 

Записвания за първия, втория или двата дни на семинара се приемат на: http://www.magiangelova.bg/viena-kogato-lubovta-sledva-surceto/. Практичният семинар във Виена е предшестван от вечерна среща на 21-ви юни от 19 ч, на която Маги Ангелова представя своя опит, идеи и цели в психологичната работа.

 

Входът за това събитие е БЕЗПЛАТЕН, а регистрации могат да се направят онлайн тук - http://www.magiangelova.bg/viena-prezentaciq/.

Г-жо Ангелова, едно от най-трудно преодолимите чувства в чужбина е носталгията. Как емиграцията се отразява на психиката?
В началото, докато планира и мисли за преместване в чужбина, човек е в процес на еуфория и вижда хубавите страни на процеса, който му предстои. Това е естествен блян на ума, който търси промяна за по-добро.Често напускането на Родината е като акт на бягство от липсите, които притискат човека. Това оттегляне е породено от желанието да се търсят нови възможности като алтернатива на притискащите ограничения.

 

Така човек си мисли, че навън ще намери по-добро бъдеще и започва да идеализира новата страна. Страховете, които се прокрадват на подсъзнателно ниво се потискат, за да непопречат на индивида да действа убедено. Един от най-големите страхове на хората, е страхът от неизвестното – моментът, когато ума няма ясни, разпознаваеми рамки, които по принцип дават чувство на сигурност. Тази стабилност няма как да е гарантирана, когато отиваме в чужда култура.

 

Но в един момент, когато човек е вече „там“, идеализацията намалява, след еуфорията идва отрезняването и изскачат на повърхността дефектите и трудностите, които преди това човек не е искал да види и да обмисли.Това е нормален процес. За да се утвърди емигрантът, силата му трябва да е по-голяма. Ако той мисли за негатива, ще загуби тази сила. Паралелно с това, има един естествен „траур” по изгубения корен от родното място и това съчетание прави човек по-емоционален и чувствителен. Ето защо, професионална подкрепа от страна на психолог, би могла да бъде много полезна и терапевтична.

 

Много емигранти обаче, крият това състояние и потискат болки и тревоги. Те го правят, защото не искат да покажат и признаят слабостите, а понякога провала и незнанието, което имат. С някои клиенти сме говорили на тази тема и те са признали тези страхове и ролята, която продължават да играят – че са добре или че нямат слабост. Така те се опитват да докажат на себе си и околните ,че изборът им е бил успешен и че не са се провалили. Много от емигрантите не се прибират точно поради тази причина.

Как да различим „нормалната” тъга от признаците на лека депресия, обща тревожност и пр.?
За приемливи реакции можем да говорим за период от 1 година.Това е добър период от време за адаптация и опознаване, създаване на ясна рамка и позициониране на основна сигурност.

 

Ако човек усети,че след 1.5 г. продължава да има признаци на честа тъга, неспокойство, негативни мисли, неясен страх, вегетативни смущения, безсъние, панически кризи, да няма социалност, да избягва запознанства, ако стои дълго пред компютъра, неглижира външния си вид, има чести изблици на гняв или е раздразнителен.... това са сигнали,че човек е хубаво да обърне внимание на психичното си състояние, особено, ако са налице по-често и дълго в ежедневието му. 

 

Дайте съвети от целия психологически репертоар, с който разполагате как да излезем от този „капан”, за да се впишем по-бързо и по-лесно в новата среда 

Ето някои полезни практики за по-лесна адаптация в чужда страна: 

 

Правете чести разходки в парк или упражнявайте спорт, който обичате 

 

• Срещайте се с българи, които харесвате и с които имате общи ценности, говорете за корена, Родината, емоциите, вълнението от нашата култура 

 

• Радвайте се на успеха на другите 

 

• Създайте приятелства с местни хора. Така ще упражнявате езика, ще навлезете в техния бит и навици 

 

• Бъдете любознателни към различността. Опитвайте се намерите какво от другите можете да развиете в себе си 

 

• Благодарете на себе си всеки ден за новите неща, които сте направили и научили 

 

• Хвалете се с постиженията си 

 

• Грижете се за себе си с по-здрав сън и здравословна храна 

 

• Усмихвайте се често. Практикувайте смехотерапия като разказвате вицове или смешни истории 

 

• Говорете с близките си по Skype (или други канали). Бъдете откровени - заявявате и хубавите, и трудните моменти 

 

• Вярвайте, че всеки един момент можете да промените своя избор и своя живот. Нищо не е на всяка цена 

 

След като веднъж навлезем в пространството на промените ние осъзнаваме, че нещата никога не са толкова зле, колкото сме си ги представяли. Изглежда, ние хората, когато се изправим пред неизвестното, сме много добри в пилеенето на много енергия, загубата на сън и създаването на чувството за тревожност. Но… това е безполезно.

 

В случай, че нещата не се развият както сме очаквали, по-добре да разгледаме всички възможни варианти, с които разполагаме и да съставим “План Б“. Да се довериш на семейство и приятели в процеса на управление на промяната, е мощен начин за генериране на идеи. Животът е едно безкрайно пътуване и научаване. 

 

Ако се опитваме да избягваме и потискаме нашите страхове, само ги правим още по-силни. Ставаме по-тревожни и неспокойни, което води до още по- голяма загуба на енергия и влизаме в един порочен кръг . Позволете на вашите емоции и страхове да излязат, не бягайте от тях и не ги потискайте. Почувствайте ги. Задайте си въпроса: Какво точно чувствам в момента? Дали тези чувства са рационални? Мога ли да открия положителното в тази ситуация?

 

Във всяка ситуация има нещо позитивно, но когато се страхуваме изглежда се фокусираме само върху негативната й страна. Продължавайте търсенето докато не осъзнаете както положителните, така и отрицателните страни на това, което се случва, което помага да се балансира ситуацията. 

 

Робуването на необходимостта от притежание на различни материални неща или стремеж за поддържане на възможно най-висок стандарт на живот, е постоянен източник на стрес. Придържането към модела на свръх консумация, което нашето общество въплъщава и насърчава е винаги съпътствано от висока доза стрес.

 

Колкото по-прост е животът, толкова по-голяма свобода можем да имаме. Сложният живот означава зает ум и много изтощение, а това ни лишава от спонтанността и възможността да се наслаждаваме на моментите, които се случват. Без радостта и смеха, играта наречена живот би била твърде скучна и прозаична. 

 

Предвид на предстоящото турне, какво е за вас Виена?

Много харесвам Виена, чувствам се спокойна,заредена и вдъхновена винаги, когато съм там. Виена е стил, красота, приемственост и дух, който ме изпълва с уважение.  

 

Едно интервю на Светлана Желева

Прочетено 5445 пъти Последна промяна от Сряда, 27 Ноември 2019 17:15
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…