Живях 12 години в Рим и само една година в Сицилия, но островната перла на Средиземноморието заема специално място в сърцето ми. Неслучайно е дадено името на бижу на този най-голям и красив средиземноморски остров. Сицилианците изпитват страстно влечение към златото, бижутата и накитите. Богата колекция от тях се пази дори в Божия храм, в Катедралата на Палермо "Успение Богородично", където се намират и гробовете на сицилийските крале... Злато и смърт - много естествено за сицилианските нрави съчетание!...
Освен златото и скъпоценностите, жителите на острова ценят високо и Властта. Една от най- популярните сицилиански поговорки ни внушава, че е много по-приятно да командваш, отколкото да правиш любов. Поговорка, която островитяните изричат на официално признатия от ЮНЕСКО сицилиански език, в който италианските думи са далеч по-малко от сицилианските. А и малкото останали италиански думи са променени до неузнаваемост от начина, по който сицилианците ги произнасят. В общи линии, дори и да владееш перфектно италиански, нищичко няма да разбереш от езика, на който ти говорят в Сицилия.
Но не може да се каже, че сицианците говорят много. Те са мълчаливи и навъсени, за разлика от останалите италианци, каквито те изобщо не се чувстват. Дори и в пощите, върху пощенските кутии, са записани отделно индикациите: "За Сицилия" или "За Континента (Италия).
Да, жителите на автономната област Сицилия не се чувстват истински поданици на Италия. Но и италианците, особено живеещите на север, изкривяват устни, когато заговориш за сицилианците и ги наричат с ирония: "земеделци". Но странно е, че сицилианците, затворили сърцата си за останалите италианци, са невероятно любезни към чужденците. Съвсем естествено е, когато похапваш там в ресторант, сметката ти неочаквано да се окаже платена и някой да се изправи от съседна маса, да те поздрави с ръка на сърцето и да седне на мястото си, без повече да те безпокои. Но много ще сбъркаш, ако откажеш любезния му жест. Това според сицилианците е непростима обида.
Може би тази почит към чужденците в Сицилия се дължи на многото чужда кръв, течаща във вените на жителите й. От какви ли не националности са били нейните владетели: финикийци, картагенци, древни гърци, римляни, германци (крал на Сицилия е бил прочутият Фридрих Първи Барбароса (Червената брада). През Сицилия са преминали и арабите, оставяйки на острова леките, сякаш летящи постройки на техните дворци. Оспорвали са си короната на острова и нормандите (в Сицилия са запазени много паметници на култура им) и арагонците.
В станалото легендарното през 13 век въстание "Сицилиански вечерни", възпято в едноименната опера на Верди, побеждава владетелят на Арагон. По този повод в Сицилия се шегуват, че французите тогава са умирали заради едно кукуригане... И така е било наистина... По особеното произношение на буквата Р в петльовото кукуригане: " Ки ки Ри ки" французите (нормандците) там били разпознавани и избивани... Наричали ги подигравателно "Петлите"...
