и праплеменница на големия български поет Пейо Яворов и наследница на забележителния български художник Васил Стоилов.
Навярно, за да разберем по-добре Сицилия, този остров на боговете, трябва да се вгледаме в символа, който я представлява - вулканът Етна. Вулкан с история от над 500 000 години, издигащ се над малкото китно градче Таормина и над сапфирено сините води на Йонийскот море с величието на своите 3,347 метра и със заснежения си през 9 месеца от годината връх.
Но Етна не може да бъде достатъчно добре описан от данните в пътеводителите, колкото и подробни да са те. Защото той не е просто геоложка формация, родена в резултат от взаимодействията между два движещи се огромни земни участъка (тектонски плочи).
Етна е дух, божество, вечен планински страж, чийто пулс се усеща във всяка трептяща частица живот на острова. И от вулканичните кратери, като че не се издига обикновен дим, а дъх от подземни царства - млечнобели и синкави изпарения, призрачна красота, идваща от древни цивилизации...
"Отвори за земните сълзи" - нарича кратерите на Етна, немският астролог Йохан Кеплер.
Сякаш от сърцето на Сицилия извират тези огнени сълзи от магма, превърната в лава, от пепел и прах. Сълзи от болката и гнева на една вечно заграбвана от чужди владетели, но запазила достойнството си, горда земя. Понякога, когато гневът й набъбне, дъхът на Етна се обагря от отблясъците на разтопената лава и сякаш жива кръв се стича по заснежените склонове...
Лавата... тя е поезията на Етна. Не просто разтопена скала, а бавно и неумолимо прииждаща река от огън. И тя тече със страшна мощ, променяща пейзажа с нови форми и нови релефи. Но, въпреки че животът изчезва по пътя й, той пак ще се завърне по-силен и по-ярък отпреди, обогатен от минералите пренесени от нея. Лозята по склоновете на масива ще се наливат с жизнен сок в тази земя, сякаш облагородена от божествената сила на огъня...
От векове родените на острова на боговете се вслушват в гръмовния глас на вулкана. Това е гласът на първичната сила, напомнящ ни колко сме малки пред величието на природата. Но дори в своя гняв, Етна е невероятно красива. Фонтаните от лава, които тя изстрелва към небето, са като огнен фееричен спектакъл, озарил нощта над острова.
Вулканът Етна не е само разрушител. Той е и създател, непрекъснато преобразяващ света около себе си. Този вулкан е и част от историята на Сицилия, свидетел на възходи и падения на цели цивилизации. И хората, живеещи в подножието му, са свикнали с ритъма и настроенията на тази жива, огнедишаща планина. Тя е символ на непрекъснатото движение, на живота, който винаги намира начин да се възроди, дори и от пепелта.
Може би сицилианците са изгубили донякъде страха от своя вулкан, а и той, също свикнал с тях, отдавна не е вземал никакви човешки жертви...
От друго, дебнещо ги в мрака, безпощадно око се страхуват повече жителите на Сицилия.... От вечно будното око на Мафията...
