Нашият сайт www.sanusetsalvus.com вече сме ги представяли на нашите читатели, а по повод на предстоящата изложба надникваме отново в техните творчески светове.

Г-жо Ушева, Вие за първи път гостувате на дом Витгенщайн, ако бъркаме, поправете ни...

- Това е първата ми изложба във Виена, но не първа извън България. Радвам се, че един наш отдавнашен проект за съвместна изложба се реализира и неговата премиера ще бъде във Виена, в дом"Витгенщайн" на 1 октомври 2025 година от 18.30 часа.

Ако трябва с няколко думи да опишете другите фотографки - Соня Станкова и Нели Гаврилова с които се представяте в Дом Витгенщайн, то те са...
- В тази изложба и трите - Соня Станкова, Нели Гаврилова и аз, Галина Ушева сме включили снимки от последните ни самостоятелни изложби. По време на снимките бяхме в непрекъснат творчески контакт до окончателната реализация и имайки предвид тази комуникация решихме, че нещата могат да бъдат обединени в една обща изложба. Трите сме различни, но това е едно ползотворно творческо различие, което запазва свободата на всяка една от нас като изразни средства.

Как се чувствате при откриването на ваша изложба, а при закриването?
- Всеки автор се вълнува преди всяко откриване на изложба независимо коя по ред е тя. Закриването винаги е малко тъжно и си задаваш въпроса: "Успях ли да предам моето послание на публиката и сега накъде?". Удоволствие след края на изложбата е да те попитат кога ще е следващата.

Какво мислите за колективните изложби, сравнени със самостоятелните?
- Общите колективни изложби представят един поглед на фотографията в момента, в една самостоятелна изложба авторът има повече възможности да си направи малко по-дълаг разказа. Нашата изложба, наречена "Визуален диалог" не е колективна, тя е съвместна. Нещата, които представям във Виена са съобразени с идеята на проекта.

Защо темата архитектура на стари сгради е толкова важна за Вас? Ще усети ли публиката във Виена бургаският вкус на времето, морето и хората...

- Тази изложба няма нищо общо с архитектурата. Идеята за нея се роди по време на ковида. Имах много точна концепция какво искам да кажа и покажа.
Вървиш по улиците на един обезлюден град, тук там срещаш хора с маски и ти става тъжно. На този фон чуваш музика, гласове, птици излитат и усещаш, че всичко това идва от една стара опакована сграда. Стара къща, в която е кипял живот, имало е дух, добри и лоши моменти, но сега е опакована, „маскирана", но тя не може да остане да живее само със спомените, защото идва разрухата.Тя се бунтува, разкъсва платнищата и започва да разкрива старото си величие, макар и малко захабено,но тя има нужда от свобода и птиците излитат.

Експонирането на изложбата "Да откриеш свободата" тогава беше придружено с поетични текстове на Цочо Бояджиев, които много добре се вписаха в цялата концепция на изложбата и докоснаха публиката. На откриването в Бургас имаше доста хора, които плачеха. Това не беше моята цел, но явно на духовно ниво ги е докоснало.

Да, това са култови стари сгради в Бургас, но свободата няма територия, тя е навсякъде.

Визитка:
Първата изложба на Галина Ушева е през 1978 г. През последните 40 години следват над 20 самостоятелни изяви в повечето големи български градове, както и в Германия, Франция, Гърция, Турция, Латвия и Португалия. Нейни творби участват в много национални и международни изложби от Солун до Мексико и получават редица значими награди.

През 2000 г. Галина Ушева създава фондация "Мариграфия", чиято цел е да промотира български фотографи. Фондацията организира два пленера по Южното Черноморие, в които участват над 20 фотографи от страната. Двата пленера са представени с каталози.

Освен собствената работа като фотограф художник Галя Ушева е била член на журито на големи международни изложби и фестивали като Фотоваканция и фестивала "Черно и бяло" в Порто, Португалия, Биенале ФОДАР, Снимка на годината на СANON, Годишните изложби на НСФА „Янка Кюркчиева “, Награда на КОДАК-2001.

Eдно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков