Teamleiterin, ÖSTAP Engineering & Consulting GmbH · Виена. Председател е на сдружение „Български ритми" · Виена.
Г-жо Анастасова, повечето българи в Австрия, и особено във Виена, Ви свързват с народните танци, а не знаят напр., че сте водещ проектант, завършила сте университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Какво ви доведе в австрийската столица?
- През 1991 г. моят съпруг започна нова работа във Виена и аз го последвах заедно с нашия по-голям син. Понеже бях завършила Немската езикова гимназия в София и след това Университета по архитектура, строителство и геодезия (ВИАС), успях сравнително бързо да си намеря работа като инженер. От тогава до днес работя по специалността си — и се гордея с това, защото истински обичам професията си. С времето Виена се превърна за нас във втори дом.
Как се случи Вашата реализация тук, беше ли Ви трудно да "пробиете" в Австрия?
-Аз исках да се реализирам като строителен инженер, това бях учила и това исках да работя. В началото не беше лесно - гледаха ме малко като "извънземна". По онова време в така нареченото „ниско строителство" почти нямаше жени с академично образование.
С течение на времето, с много труд и постоянство, успях да се наложа и да намеря своето място. Благодарна съм на съдбата, на колегите си и най-вече на семейството ми – за подкрепата, доверието и шанса, който ми дадоха да следвам пътя си.
Разкажете ни най-напред за последния си проект, Bank Austria Park във Виена по който сте работила 9 месеца, наричате го "невероятен" проект. Защо?
- Бюрото, в което работя, спечели поръчката за проектиране и авторски надзор на Bank Austria Park в 21-и район на Виена. Аз бях главен координатор на проекта, участвах активно в процеса на проектиране и лично осъществявах авторски надзор.
Този проект е наистина коренно различен от всички проекти, по които съм работила досега. В него участваха множество организации, държавни институции и творци от различни краища на света – всеки със своите виждания и изисквания за реализирането му. Сроковете бяха много кратки, което направи работата едновременно напрегната и изключително интересна – истинско предизвикателство за мен.
В крайна сметка резултатът е налице. Получи се един красив парк – нов зелен оазис на брега на Стария Дунав, нещо различно дори за Виена. Това е комбинация от място за почивка и разходка, съчетано с впечатляващи скулптури на известни творци от различни държави.
Посетителите могат да се разходят по сенчестите алеи сред 150 новозасадени дървета и 3 000 км.м. озеленени площи с храсти и цветя, разположени в парк с обща площ от 28 000 кв.м. Тук са разположени и 14 артистични обекта, скулптури и пейки, които създават уникално визуално и звуково преживяване.
За децата са изградени пясъчни площадки и кът за катерене, а възрастните могат да си отдъхнат край водата на Стария Дунава или да използват пешеходните и велоалеите. А най-хубавото е, че достъпът е свободен и усещането е като да попаднеш в малък свят на чудеса, насред Виена.
Това не е просто парк – това е малка приказка, подарък за виенчани и гостите на града. С този проект допринесохме за още по-„зелена" Виена – град, в който природата и културата вървят ръка за ръка и създават по-добро качество на живот за хората.
Кои са обектите, проектите Ви с които най-много се гордеете? След този успешен проект, върху какво ще работи, нови проекти...
- Имам повече от 30 години трудов стаж като инженер във Виена. Голяма част от проектите, по които съм работила, се намират в Долна Австрия, където фирмата има филиал, за който отговарям.
Всеки един проект, малък или голям е бил интересен и важен за мен по свой собствен начин. Много ценя и човешката страна на работата – хората в по-малките градове са много сърдечни, приемат ме с топлота и аз се чувствам много добре сред тях.
Нашите проекти са изключително разнообразни: от водоснабдяване, канализация и пречиствателни станции до третиране на индустриални води и отпадъци, както и проектиране на защитни съоръжения срещу наводнения. Именно това многообразие прави всеки проект уникален, ценен и интересен за мен.
Най-голямата ми гордост е, че работата ми носи реална полза за хората и подобрява качеството им на живот.
Най-новият проект, който току-що получих, е „Детайлно проектиране на водородопровод (H₂) между Симеринг и Мансвьорт". Пак нова материя и ново предизвикателство! Но човек се учи, докато е жив!
А сега пак да се върнем на народните танци. Откъде тази любов към българските хора?
- Честно казано, вече не помня точния момент, но още като дете мечтаех да играя народни танци. Тогава възможностите бяха ограничени и всичко изглеждаше почти недостижимо.
За мое щастие, във Виена – столицата на музиката – от 2004 година играя български народни хора заедно с моето второ семейство: момичетата и момчетата от сдружение „Български ритми". Всеки път, когато сме заедно на сцената или в залата, усещам как културата оживява и радостта се разпространява – магия, която те кара да се усмихваш и да се чувстваш добре.
Мнозина Ви свързват с това, че сте председател на сдружение "Български ритми" и на танцов състав "Китка". Труден ли беше този Ваш път през годините?
- От 2008 година съм председател на сдружение „Български ритми" – сдружение с идеална цел, което се стреми да запази красотата и уникалността на българския фолклор в Австрия и други европейски държави и да го предава на бъдещите поколения. Това е моята страст и моят начин да споделям корените си с другите.
Комбинацията между професията ми като инженер и любовта ми към танците не е лесна. Работният ми ден често надхвърля 9–10 часа, а за репетиции, организация и грижа за хората остават само късните вечерни часове, понякога дори нощите. Умората е реална, но с желание, любов и отдаденост всичко се превръща в магия.
Особено предизвикателно е, защото за всички танците са хоби – хората са заети, имат различни възможности и често отсъстват от репетиции. Но ние винаги се стараем да има място за всички – малки и големи, начинаещи и напреднали.
И тогава идва най-вълшебният момент – когато видя усмивките на момичетата и момчетата в залите или на сцената, когато усетя радостта и енергията им – знам, че всичките усилия си заслужават. Това е истинската ми награда.
Щастлива съм с това, което правя. Да, имам безсънни нощи и често пренебрегвам семейство си, но любовта ми към тези хо́ра, към танците и към културата ни е по-силна от умората. Тук искам да благодаря на моя съпруг – Александър Анатасов, чиято подкрепа и вяра в мен правят всяка стъпка по този път възможна.
Какво е за Вас наградата от Министерството на културата за заслуги към развитието и разпространението на народните танци и обичаи в Австрия, отличието е още през 2015 г.
- Това признание означава много, защото то не е само за мен — то е за всички, които са играли, пели и носили носиите редом с мен. Усещането да получиш награда в чужда държава за съхранение на собствената си култура е изключителна гордост и радост, която трудно може да се опише с думи.
Разкажете и ни за последните Ви изяви- Китка и тази година представи красотата на българските народни носии в шоуто „Костюми от света". Какво най-много продължава да впечатлява чужденците в нашите народни носии и танци.
- Фолклорен ансамбъл „Китка" и тази година представи красотата и богатството на българските народни носии в шоуто „Костюми от света" в кметството на Виена. Заедно с над 190 традиционни костюма от повече от 35 държави, България блесна със своите цветове, традиции и дух.
Чужденците остават впечатлени от ярките цветове, богатите детайли и уникалността на нашите носии, но най-вече – от енергията и страстта, с която танцуваме народните хора́.
Всяка изява на ансамбъла е неповторима – като живо пътешествие в света на българската култура. Независимо дали сме на сцената в Златната зала на Музикферайн, Домът на Щраус, в кметството на Виена, пред международните организации в UNO City, на кораб по река Дунав, на съборите „На мегана на другата България"или на концерти в Англия, Кипър, Германия и други европейски държави – на всяка сцена, фолклорен ансамбъл „Китка" докосва сърцето както на нашата, така и на чуждестранната публика.
Какви изяви още Ви предстоят, Вие винаги държите летвата много високо?
- Както винаги – пред нас стоят нови предизвикателства и вълнуващи моменти. Работим по участия на международни фестивали и по нови творчески проекти, готвейки се за концерти в Ларнака, Бърно и в Austria Center.
Летвата остава високо – не от амбиция, а от дълбоко уважение към културата, която представяме, и към публиката, която идва да я види и почувства.
В заключение иска да изкажа благодарността ми към всички, които ме заобикалят. Нищо от това не е „мое" — всичко е „наше".
Едно интерю на Светлана Желева и Десислав Паяков
