Насочването ми именно към Австрия не е случайно. То е плод на многогодишен човешки и научен интерес, породен у мен от разказите на моя баща (който е баща и на проф. д-р Минка Златева, доайен и преподавател с над 40- годишен стаж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, наш автор в сайта), израснал и възпитан в сиропиталището за войнишки сираци в Свиленград. В неговото съзнание завинаги бе запечатан детския спомен за вкусените за пръв път през живота му бисквити и бонбони в красива цветна опаковка с надпис: Виена.

                                                                              х х х
На фона на изтощителната война, изчерпала до минимум силите на "благородните граждани на вечно цветущия град Виена", решението да бъде построен като дарение Дом на българските студенти, в който да се съхранят и продължат от младото поколение традиционните връзки между нашите два народа, изглежда почти нереално и твърде смело. Публичното оповестяване на проекта има голям морален и емоционален ефект сред австрийското и българското общество.

Д-р Вайскирхнер, като член на Инициативния комитет за учредяване на дружество за издържане на безплатен пансион за българските студенти във Виена, при гостуването си в София отбелязва, че с осъществяването на този замисъл се поставя здравото начало на нашите най-дружески отношения в областта на духовната култура, които могат да бъдат защитавани единствено от възпитана в дух на взаимно уважение между двата народа младеж.

Най-силен е резонансът сред интелигенцията, която възторжено го характеризира като далновидна, умна и печеливша стратегия, изградена зад "фронтовата линия". Значителен е приносът на Спомагателния помощен комитет за България за реализация на този проект, който по негова преценка, е успял да "премине" през телените мрежи на окопите, натрупания страх и ненавист от войната и да "прекрачи" в бъдещето... в името на човешкото добруване, взаимна обич и уважение (1).

Идеята, възникнала в средата на май 1917 г., предвижда създаването на българо-австрийска библиотека и изграждане Дом на българските студенти във Виена. На 14.VI.1917 г. барон Хусарек- министър на народното просвешение, открива събранието, на което трябва да се реши съдбата на проекта, и отбелязва, че той има за цел да " заякчи връзките на Австрия със съюзна България" и представлява естествено продължение на всички досегашни инициативи за активизиране на двустранните отношения между съюзниците. Към братството по оръжие и икономическото сближение сега се прибавя и интелектуалната общност. Министър Хусарек подчертава факта, че с внесената първа голяма вноска император Карл I фактически застава начело на привържениците на проекта. Обявява решението на министерството достъпът в Дома да бъде безплатен както за българските студенти от Университета и Политехниката, така и за академията.

Присъстващите на събранието български почетни гости на Виенската столична община-помощник-кметът на София Ив.Желязков и общинският съветник Ив.Балабанов благодарят за благородното решение, „продиктувано не само от здравия разум, но и от най-добри чувства за съхранение на връзката Виена-София в бъдещето". Те уверяват присъстващите, че столичната общественост искрено вярва в реализацията на това начинание, зад което е застанал д-р Вайскирхнер, извоювал заслужен авторитет с голямата си лична съпричастност и конкретна помощ при решаване на проблемите и на българската столица.

"Ние ще берем сили, за да наваксаме спрелия от войната културен развой и ще полагаме усилия при догонване в хубост и уредба историческата Виена."(2) Събранието излъчва Инициативен комитет, начело с министър Берирайтер, княз Лихтенщайн, граф Бертхолд, д-р Вайскирхнер и началника на отдел в просветното министерство Цвиклински. Фондът се основа чрез председателя на "Боден Кредит Анщалт", който също обещава сериозна финансова подкрепа. Разноските по осъществяването на това мероприятие се поемат изцяло от учредения от Комитета за целта фонд. В негова подкрепа общинските съветници на австрийската столица гласуват неколкократното безвъзмездно отпускане на суми.

Първата от 3500 лв. е за уреждане на библиотеката, а втората от 30000 лв. - за изграждане на Дома (3) Във всички виенски вестници се пуска Позив, в който се обосновава решението за изграждане на Дом-приют за талантливите и трудолюбиви български младежи. Вестник „Фремденблат" отбелязва: "Младата българска държава преуспява бързо и силно в резултат на способностите на българската нация...Българският народ е високо ценен у нас. Досега българските студенти отиваха в Париж и Петербург. Ние сме убедени, че цяла Виена, а с нас и цяла Австрия, ще бъде горда, че може да окаже най-сърдечноостоприемство на синовете на доблестния български народ, който през щастливите и тежките времена даде най-бележитото доказателство за своя разумност."(4) Според вестник „Нойе Фрайе Прессе" Домът ще бъде съюз на Духа и Чувствата, който трябва да се сключва всеки ден в постоянна работа", а „Нойес Винер Тагблат" смята, че ..."Това е голямо засилване на чувствителността у австрийците спрямо всичко българско...” и потвърждава необходимостта от осъществяване на проекта.(5)

На 18 ноември, малко преди да бъде взето окончателното решение, вестник „Нойе Фрайе Прессе", правейки обзор на парламентарните дебати около разгорелите се политически апетити на Съглашението спрямо Македония, директно съобщава на читателската аудитория, че австрийското правителство с особен интерес следи проекта по създаването във Виена на един интернат за българските студенти, защото е твърдо убедено, че "австро-българският съюз трябва да се затвърди и по време на мира чрез духовно сближаване на двата народа"(6) Австрийският премиер Зайдлер и Българо-австрийското дружество за културни и стопански отношения подкрепят идеята от 10 хил. крони, Градската Виенска община поема задължението в продължение на 5 години да обезпечава редовни вноски по 20 хил. кр., а българското правителство отпуска 25 хил. кр.(7) На 24 ноември същата година подготвителният комитет докладва, че чрез дарения вече е събрана сумата от 151 хил. крони и предлага строежът да започне веднага поради голямата необходимост от подобно учебно заведение в града.

Отбелязва се факта, че въпреки крайно сложните не само във военни, но и в международни и вътрешно-политически условия, по примера на Виена в Будапеща и Сегед, вече са приютени по 5 българчета- войнишки сираци, които се обучават на разноски на благотворителни комитети. В подкрепа на виенската идея, на 6 юни 1917 г. в Унгария също е сформирано Българско спомагателно дружество с председател граф Апони, което има за цел "да подпомага живеещите в Унгария българи, техните културни и социални стремления да откриват училища, черкви и пансиони", а общината в Будапеща вече е отпуснала безплатни места за строежите.(8) В заключителното си слово новоизбраният министър виклински изразява надеждата, че построяването на Дома е залог за заякчаване на интелектуалната връзка между нашите народи, „а когато вратите му се отворят, виенското общество ще види събрани вътре представители на "цветушата младеж на мощната интелигенция на България.

"Той се надява те да се отдадат изцяло на своето усъвършенстване във Виена и на благородната мисия да „обяснят на стрийския си съсед своето минало и характера на своя народ". От друга страна, целта е тези деца на България е да се опознаят и сближат със своите домакини и да се превърнат в най-искрени и последователни сторонници на мира и просперитета на двете държави. По този повод в. Нойе Фрайе Прессе" завършва коментарните си бележки с призив към всички свои читатели: ..."Трябва да останем заедно, ако не искаме да загинем в морето на омразата".(9) В разгара на обществените дебати по целесъобразността от построяването на Дома, австрийската и българската преса публикуват едно изключително Писмо-адрес до патриарха на българската литература и "певец на славната българска войска" Иван Вазов.(10). До известна степен то дава опосредствен отговор на поставените около третирания проблем въпроси и главният от тях: "Защо българските студенти се ползват с привилегии?".

Писмото е написано лично до големия творец от слушателите в спецкурса по български език при Императорското Кралско Ориенталско училище – Виенски Фрида Даниеберг, инж. Гайпнер, Марта Пискач, инж. Х.Едлер фон Янзо, Ирма фон Бинио, Анке Кужел, Анна Файкс, Илингер, Георгине Кошар, Ферлипе Корцар, Франци Кошир. В него след като обясняват, че интересът им към българския език е плод на изключителните лекции на проф. Константин Георгиев, чрез които са се запознали с високите нравствени добродетели на българския народ, те благодарят на поета Вазов за прекрасните му песни, посветени на българския войник, в които звучи един искрен творец, един титан на перото. Чрез тях, отбелязват те, „ние разбрахме много добре делото на българския воин, неговото свещено дело и неговото безпримерно юначество, неговите национални стремежи и борби, и затова сме щастливи, че народите ни днес вървят рамо до рамо". (11) Година по-късно, в напрегнатите месеци на политико-дипломатическите совалки по предстоящите преговори за мир, в дните на бунтове, стачки, разруха, недоимък и очертаващото се все по-ясно и безвъзратно прекрояване на картата на Европа и света, кметът на Виена д-р Вайскирхнер продължава да вярва в силата на спасителната мисия на последния австрийски жест на милосърдие към "вярната съюзница"(12).

С нескривано удивление и с подчертано уважение той отбелязва пред австрийската общественост, че малка България се държи достойно, смело търси пътища във военната ихрушка, за да запази своята вяра в бъдещето и националното си достойнство. Изправена отново пред черната сянка на погрома, нова национална катастрофа и трагедията на светлите родолюбиви идеали, тя, според него, може да служи за пример на много народи със своето постоянство и самоувереност. Пред събранието на Спомагателния комитет той убедено заявава: "Българската младеж намери в сърцето на виенското население най-сърдечен прием, намери в града ни един дом, посрещнахме ги с отворени обятия. ВИЕНА ЯСНО ЩЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВТА СИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ! Най-същественото е обаче, че България ни повери цветовете си, учащата се младеж и тя ще види във Виена колко много сме направили за българския народ. Предстоят ни мъчни задачи и именно за това искаме да защитим това свое дело".(13)

Последният благотворителен жест на австрийските дарители, направен сред пожарите на войната, идеологическите конфликти и социалните революции, разтърсващи света, остава нереализиран поради катастрофалния край на Австро-Унгарската империя. Но започнатото в "светът от вчера" се оказва все пак най-печелившата инвестиция на милосърдието, посветена на духа и свободата, на разума и градежа, и насочена далновидно - с поглед в бъдещето!

Визитка: Анка Златева (1946 - 2024) е завършила Историческия факултет на СУ" Св.Кл. Охридски", специалност "История на балканските народи". Работила е в Института по история на БАН, специализирала е в университета в Братислава. Автор е на над 250 студии и статии, публикувани у нас, в Австрия, Русия, Полша, Турция, Словакия, Чехия и Украйна, участвала е в многобройни телевизионни предавания и в два документални филма. Писала е за историята, развитието и дейността на научно-творческите съюзи в България през първата половина на 20-и век, както и влиянието на сталинизма върху изявите на българската художествено-творческа интелигенция. Тя е един от първите съвременни изследователи, допринесла за възстановяване историята на българското военно духовенство по време на
войните за национално освобождение (1912-1918 ) и очертала значимия му принос за патриотичното възпитание на армията и народа. За книгата "Ген. Йордан Венедиктов"( в съавторство) е отличена с грамота на Министерството на отбраната. Монографията "Австрийските дарители за България (1912-1918). Български традиции и чужд опит" е първата й самостоятелна книга, която е много ценна за българската общност в Австрия.

Бележки:
Силянов, Хр.и К.Д. Списаревски Австрия на Балканите. Блянове и стремежи. сп. „Сила”, бр.9, 17.XI. 1918 г.; Т. Готовска-Хенце. Назад към изгубения трон, С. , 1996,
  с.9-76; в.Народни права”,бр.208, 23.IX.1916 г.
2. в. „Балканска поща”,бр.721, 17.VI.1917 г.; Ст. Райчевски. Българите в световните хроники 1912-1925, т.1, С.,2004, с. 212; СОВ,бр.29, 5.I.1918.
3. в. Балканска поща, бр.721, 23.VI.1917 г.; Ст.Райчевски...цит. съч., с.212 ;По материал на „Кореспонденцбюро” от 15.VI.1917г.; пак там. В навечерието на новата 1918 г. д-р Вайскирхнер пожелава на столичните жители и на целия български народ едно мирно, „цветущо време и ново развитие” и се надява „ сърдечният съюз да донесе на народите ни и в мирно време най-богати плодове!” Един искрен акт на уважение, но твърде миражен в очерталата се вече катастрофа на съюзните сили. СОВ, бр.29, 5.I.1918 г.
4. в. „Народна армия”, бр137, 20.VI.1917 г.
5. Цитирано по Ст. Райчевски, Българите ...цит.съч., с. 221.
6. в. „Балканска поща”, бр. 728, 23.VI.1917 г.; Цит. по Ст. Райчевски.Българите...цит.съч., с.221.
7. СОВ,бр.18, 20.X.1917 г.; в. „Балканска поща”, бр. 721, 17.VI.1917 г.; в. „Народни права”, бр.208, 23.IX. 1916 г.
8. Цитирано по Ст. Райчевски. Българите... цит. съч., с. 152, 157.
9. Пак там, с.222, 259.
10. в. „Балканска поща”, бр.721,17.VI.1917 г.
11. Пак там.
12. Кьорчев, Д. Зад фронта. С. 1917 г. ; същият, Политика на съюзи. С.,1917 г.; същият, Време на надежди и катастрофи (1905-1919), С.,1919; сп. „Художествена седмица”, бр.18, 21.V.1916 г.,с.1-2.
13. Цитирано по Ст. Райчевски. Българите...цит. съч. ,с. 286, 291, 297; сп. „Художествена седмица”,1916, бр.17, 14.V.1916 г., с. 5.