Освен това жителите му имат весел темперамент и се отличават малко от другите италианци. Това може би се дължи на славянския елемент, който винаги е бил част на Триест.

Името на града
Градът се споменава още през римско време под името Тергесте. Споменава се още, че Ливия, най-известната и дългогодишна съпруга на император Август посещавала една голяма и известна вила в града. Това ще рече, че още тогава Триест е бил това, което днес е живописния Градо, разположен в Триестския залив.
Според някои историци, името идва от илирската дума за пазар, дори днес я има в албанския език думата трег, която означава пак пазар, тържище. Пак в тези времена градът е имал много оживена търговия с Египет. Големите съперници по-късно на Триест са Венеция и Ахилея, както и Рагуза, днешен Дубровник.

Гербът

Легендата разказва как алебарда на св. Серджо паднала от небето на главния площад в града, в момента, когато войнът бил обезглавен, близо до Ефрат, и така се родил гербът на Триест. Това станало през 303 година, след което алебардата била прибрана като реликва.

480 години - част от Хабсбургските имения
От 1382 до 1918 година градът е част на Хабсбургската монархия. Интересен факт е, че самият град е поискал покровителство от Хабсбургите през 14-и век. Жителите на Триест помолили княз Леополд I да присъедини града към неговите имения. И това е скрепено с документ, подписан в крепостта на Грац. Нещо повече: Триест е имал голяма автономия при Хабсбургите по време на 480 годишното притежание и разбира се, е бил най-важното пристанище на империята.
И още един исторически факт, който хвърля светлина върху жителите на Триест: през 1882 година е направен опит за атентант срещу австрийския император Франц Йозеф I. Жителите на Триест не подкрепили бунтовниците и останали лоялни към своя император. Триест бил обявен за най-верният град на империята, но въпреки това Франц Йозеф никога повече не стъпва в този град до края на живота си.

Забележителностите на Триест
Ако отидете на няколко важни културни забележителности, ще получите много по-добра предства за града и неговите жители. Един от тях е хълмът Сан Джусто с неговата крепост.
Катедралата Сан Джусто: казват, че тя е построена от две по-стари църкви като за подпори са използани колони от стария езически храм. Покривът й е дървен и нисък, запазен така, както е бил още през средните векове. Това обяснява и защо много древни храмоне и ранни християнски църкви не са оцелявали при пожари. Таванът на църквата напомня на синьото небе и затова е изпъстрен с много нарисувани звезди.

Традиция в Италия е да се пускат монети в специални за целта места и параклиса да грейва, облян в светлина за няколко минути.
Малко известен факт е, че в катедралата Сан Джусто са погребани четирима бурбонски принцове - претенденти на испанската корона, т.нар карлисти.
Вгледайте се и във фасадата на църквата: релефи на римски брони и оръжия, бюстове, гербове, с една дума напомня за хора и събития от минали времена. 

До църквата непосредствено е кулата: само срещу вход от 2 евро се качвате на покрива и виждате морето и града отвисоко. На върха Ви се намираха оригиналните фигури на двете автоматизирани фигури, които са биели масивните камбани (на сн.). Днес оригиналите могат да се видят в замъка Сан Джусто, а копията на двете фигури са на покрива на кмеството на Триест.

 Посетете и цитаделата. Замъкът Сан Джусто в този си вид е от 16-и век, а кулите му са направени така, че да наблюдават пристанището и да го обстрелват, ако се зададе враг. В замъка се намира и лапидариумът, който пази една от най-големите колекции от римски мозайки (след Рим). Не пропускайте и кафенетата на покрива на замъка. Едното работи до 17.30 часа, а второто отваря от 18 ч. до полунощ. Гледката към пристанището и града са зашеметяващи, а обслужването - перфектно.

Не се изморявайте бързо и останете да разгледате в съседство археологическите находки на Йохан Йоахим Винкелман (на немски: Johann Joachim Winckelmann), неговата гробница в античен стил и Археологическият музей на града.
Духът на Винкелман може да се усети на това място: градините са отрупани с археологически експонати. Винкелман (1717- 1768) е един от бащите на модерната археология, починал в Триест. Той се прекланя пред „благородната простота и спокойното величие“ (Edle Einfalt und stille Größe), от който са проникнати скулптурните и литературните произведения на гръцката класика.

Археологическият музей е пълен с колекции на жители от Триест, които са били или любители-археолози, или колекционери: от неолита до бронзови фигурки и преколумбианско изкуство от глина. Големият акцент е египетската секция на музея.

Да припомним и друг исторически факт: император Максимилиан, планирал да направи голям египетски музей в Мексико, корабът с египетските колекции бил вече в пристанището, но поради трагичните събития с разстрела на Максимилиан, се връща обратно в Триест.

Но корабът не остава в града, а колекцията е пренасочена към Виена и днес нещата, закупени от него, са част от египетските зали на Музея на история на изкуството (Kunsthistorische Museum). Този пример, който император Максимилиан дава, кара именно не малко жители на Триест да се разделят със своите колекции и да ги подарят на общината.
Достъпът до Археологическия музей и гробницата на Винкелман е напълно безплатен и отворен за посетители всеки ден до 18 часа.

След това се спуснете по улица Via della Cattedrale и ще видите още арката на Рикардо, която всъщност е римска триумфална арка, построена 39-33 г. пр. Хр, запазена до наши дни. Тя е част от оживено площадче, изпъстрено с кафенета.

Минавате и покрай прочутите църкви Санта Мария Маджоре (1682г.) и San Nicolò dei Greci (1787г.) и стигате до римския амфитеатър. Той е бил затрупан под хълм и строежи векове наред, и по времето на фашистите в Италия се правят разкопки и се появява този уникат. Амфитеатърът по римско време е бил извън пределите на града, а днес отново, по подобие на Амфитеатъра в Пловдив, е сцена за изява на различни изкуства.

Разбира се, разгледайте и площад Уника, заобиколен от бивши дворци, които сега са административни сгради, църквата Св. Антоний Чудотворец (Sant’Antonio Taumaturgo), сръбската православна църква Св. Спиридон, Канале Гранде, аквариумът, променадата и много още.
Не пропускайте и музей Револтела,  театралния музей Карло Шмидл, а също и изложбата EXPOSURE – The Power of Being Seen, from Harry Styles to Lady Gaga.

Кафенетата на Триест
Триест е не просто пристанищен град, но и кафеената столица на Италия.
Нашите топ 3 са:
1. кафене Сахер- то не е точно копие на виенския Сахер, а има силен триестински елемент.
2. кафене Сан Марко (Antico Caffè San Marco)-кафене и книжарница в невероятен синхрон.
3. кафе-ресторант Томасео (Antico Ristorante Tommaseo)- най-старото кафене на Триест.
Не забравяйте още, че в Италия не е практика да се оставят бакшиши и понякога дори на 0.20 цента келнерът искрено ви казва - достатъчно.

Знаете, не ви разказваме всичко, за да отидете и да допишете разказаното от нас.
(следва продължение)