sanusetsalvus.com

Сряда, Сеп 02 2026

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

©Личен архив и "Фондация Никола Гюзелев'' сн. Огнян Юскеселиев.

Никола Гюзелев беше обичан във Виена! В Щаатсопер той бе извикан 36 пъти на бис пред завесата!

Светът помни един от най-забележителните баси в света и отбелязва 90-години от рождението му с поредица от събития, казва съпругата му Анна Мария Гюзелева в специално интервю за нашия сайт.

Кой бе маестро Никола Гюзелев?

Световно утвърден оперен бас и академичен художник. Доктор хонорис кауза на БАН, комендатор на Република Италия, носител на международната награда „Златен Джузепе Верди” за постижения и принос в белкантото. Удостоен с най-високи отличия на България и Италия.

Почетен гражданин на Павликени и Парма, Италия. През 2016г. за неговата 80-годишнина бе назован на негово име Летният театър в Павликени и площад в София. Същата година в БАН бе учредена Международната награда ''Никола Гюзелев'' за оперно изпълнителско и изобразително изкуство и връчена на някои талантливи артисти.

През 2019г. бе открит Постоянен кът на Никола Гюзелев в Историческия музей на Павликени.

(Сн: Иво Хаджимишев)

Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Никола почва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст той вече изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град. На същата възраст той осъзнава, че има и друга дарба - на художник. Така започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини.

Когато е на 15, веднъж чува по радиото изпълнение, което го кара да "замръзне". Монологът на Борис от операта "Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски пробужда в него любовта към операта. През 1951 г. семейството му се премества да живее в София. Започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от "Кармен". Не спира и с рисуването - печели конкурси в училище. Приет е в Художествената академия в специалността "Живопис". Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника на портретист.

По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи. Явява се на конкурс за нови членове на академичния хор "Георги Димитров", където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса. Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист.

През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Операта в Берлин и той се подготвя да замине. По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решение да остане в България и да учи пеене при него. Завинаги остава благодарен на учителя си, за когото през целия си живот говори с много обич и почитание.

През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно - на 27 юни 1961 г. дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл на "Турандот". През 1961 г. става и редовен артист

в Народната опера. Следват ролите на Миха от "Продадена невеста" и отец Гавраил от операта на Константин Илиев "Боянският майстор".

През 1963 г. в ролята на Филип II от "Дон Карлос" Гюзелев печели Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена. През 1968 г. той за пръв път стъпва на сцената на театър "Реджо" в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката. Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди.

Успехът му е колосален. Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Реджо" – Парма и Торино, "Сан Карло" - Неапол, "Щаатсопер" - Виена, "Щаатсопер" и „Дойче Опер“- Берлин, "Ковънт Гардън" - Лондон, "Гранд Опера" - Париж, "Болшой театър" - Москва, "Метрополитън опера" - Ню Йорк, "Колон" - Буeнос Айрес, Сидней Опера и много други.

Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоан Съдърланд, Лучано Паваротти, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Катя Ричарели, Грейс Бъмбри, Лео Нучи и много други.

Никола Гюзелев е носител на най-високи отличия на България, Италия и целия оперен свят. През 1994-1996 г. е официалното начало на неговата педагогическа дейност, когато Никола Гюзелев е Директор на Българската Академията за култура в Рим на името на ‘’Борис Христов’’ и подготвя два курса млади талантливи певци, които сега са на българските и на световните сцени.

Той продължи да предава своя опит на младите почти до края на земния си път. Неговите последни изпълнения на голямата сцена са в Италия, на Арената в гр.Мачерата с ролите на Филип II и Великия Инквизитор от ‘’Дон Карлос’’

на Верди през лятото на 2005 г., в Прага - Концерт в прочутата концертна зала ‘’Рудолфинум’’през декември 2008г., в Софийска опера на Коледния концерт по случай удостояването му със званието Доктор хонорис кауза на БАН през декември 2009г. И неговата публика го запомни винаги на върха!

През 2024 г. за 10-годишнината от смъртта му има няколко събития в негова памет в София, Рим, Сполето, а през 2026 г. за 90-годишнината от рождението на Маестро Никола Гюзелев са предвидени много възпоменателни събития в София, Павликени, Варна, Бургас, Русе, Рим, Парма, Сполето, Виена и Париж и др.

(В ролята на Досифей от операта "Хованщина" на М.Мусоргски в Щаатсопер-Виена)

Г-жо Гюзелева, какво бе Виена за Никола Гюзелев? Кое беше важното за него - виенската музикална традиция или контактите?

- Виена и специално Виенската държавна опера (Wiener Staatsoper) беше много важна сцена за Никола Гюзелев, тя е и досега един от най-важните театри в света, и Никола Гюзелев имаше щастието да пее много пъти в тази опера. Публиката направо го обожаваше и този случай той да бъде извикан 36 пъти на бис пред завесата, е точно във Виена. Австрийската столица има изключително място в неговата оперна кариера.

Разбира се, за него бе важна и виенската музикална традиция, която е една от най-значимите в музикалната култура, и контактите с колеги - оперни певци и певици. Певците помежду си, може да се каже си помагаха, пееха заедно, и срещите им бяха изключително приятни.

Как гледаше Никола Гюзелев на Salzburger Festspiele и на други силни музикални фестивали в немскоговорящото пространство?

- Гюзелев участваше с изключителния Херберт фон Караян на този значим музикален форум. И Salzburger Festspiele заема при него важно място като изпълнител.

Що се отнася до музикалните му изпълнения в немскоговорящото пространство, освен във Виена и Залцбург, Никола Гюзелев е пял многократно в двете части на Германия - тогава Източна и Западна, а и след това в Берлин, Бон, Хамбург, Лайпциг..., не мога да изброя всички немски градове, където е бил на сцената и те също са част от забележителните му изяви.

(В ролята на д-р Миракъл в ''Хофманови разкази'' от Офенбах в Роял Опера Хауз- Ковънт Гардън)

Тук трябва да кажа, че той е признат за един от най-големите баси в света в трите репертоара: италиански, френски и руски, а немският репертоар на Вагнер - оперите за басов глас, той успя да ги запише на дискове със западни компании и Балкантон и други. Но не успя да осъществи на сцена някои от тези образи, защото Никола Гюзелев имаше своя стратегия, която предаваше и на учениците си.

Един Вердиев певец, какъвто бе Гюзелев, когато прави специален репертоар за белканто, а той включва непременно автори като Белини, Доницети, Верди и други, но също и Пучини и Росини, е много трудно да се посвети и на Вагнеровия репертоар. Тук се налага да се правят избори в живота, и някои оперни певци грешат, когато смесват нещата. Ако пеете Вагнер - оставате при него, ако пеете белканто - пеете белканто. А руският и френският му репертоар не само не пречеха и бяха съвместими,

а допринасяха изключително за развитието и обогатяванвто на гласа и репертоара му.

Никола Гюзелев бе направил своя избор, но на по-късна възраст с радост искаше да се посвети и на Вагнер, и даже успяха в операта в Рим, заедно с диригента маестро Густав Кун (който е австриец!) да започнат подготовката за операта "Парсифал". Обаче възникнаха административни и организативни проблеми, които нямаха общо с Никола Гюзелев, но диригентът напусна и спектакълът спря. Маестро Кун е много талантлив оперен диригент, но имаше на моменти избухлив характер и не се разбираше с някои лица от италианските театри, и така подготовката за "Парсифал" се стопира.

Както вече подчертах Никола Гюзелев дълго се изявява в белкантото, докато при Вагнер гласът се изтощава прекалено много, и певецът трябва да има много опит, когато пристъпва да пее Вагнеровата програма. Никола Гюзелев, пак по тази причина, направи "Дон Жуан" на Моцарт в по-зряла възраст (на 35) и той винаги много внимаше какъв репертоар пее, съобразявайки го с характеристиките на гласа си и неговото дълголетие.Това е от голямо значение.

(Сн. на Зафер Галибов)

Какво означаваше за Никола Гюзелев преподаването? Обичаше ли да открива таланти или предпочиташе да ги шлифова? Кое за него бе по-важно: талантът или дисциплината?

- Да може да преподава е откритие, до което Никола Гюзелев стигна в по-къснен етап от живота си. Това стана в средата на 90-те години с приятелския силен подтик на самия Борис Христов, да стане по късно и директор на Академията за изкуство и култура "Борис Христов- Рим"(в момента в него се намира Българският културен институт в Рим, а преди това бе дом на Борис Христов). Окуражен от него, Гюзелев започна с преподавателската си дейност и бе последният директор на Академията за изкуство и култура" Борис Христов-Рим". С тази прочута академия са свързани също Александрина Милчева и Пламен Карталов като предишни директори.

"Прощъпулникът" в преподаването на Никола Гюзелев бе през 1994/1995 година. По-късно той продължи и от вилата си в Бояна да преподава на млади хора от цял свят - имаше ученици от Япония, Корея, Франция, Германия, Италия, а също и от певци от Балканите, както и българи... Гюзелев се посвети на преподаването с голямо удоволствие, откривайки, че има талант. Знаете, не винаги един голям оперен певец е и добър преподавател.

Никола Гюзелев бе много щастлив, когато откриеше талант и той започне да се шлифова. Той поправяше и много повредени гласове от неправилно преподаване в някоя и друга музикална академия или учител...

Без талант не може да има голяма кариера независимо за кое поприще се отнася, това важи с пълна сила и за оперното пеене. Талант, дисциплина и много работа е оперното изкуство: цял живот се учат партитури, роли, но

певецъг също трябва да се научи да поддържа гласа си, а също и да го пази, да го развива...

Разкажете ни как той се подготвяше за различните роли... Имаше ли един метод как да "влиза" в една роля?

- Подготвяше се по класическия начин, т.е разпяваше се сам, а когато бе в България работеше с някои пианисти за научаване на нови партии, в театрите - също и с корепетитори. Преди спектакъл не хапваше, защото това натежава на диафрагмата, избягваше силни миризми на лакове, парфюми и др, за да не дразнят носоглътката. За него имаше голямо значение самата хигиена на гласа. Също не говореше много преди спектакли, преди излизане на сцената пазеше си гласа, което е важно за всички певци.

Големите таланти често имат още поне едно призвание.... При Никола Гюзелев е рисуването. Имаше ли любими картини, кога рисуваше, кое го въодушевяваше... Коя художествена традиция му бе най-близка, чувстваше се свързан с нея (реализъм, абстракционизъм).

- Гюзелев е завършил е „Живопис“ в Националната художествена академия през 1960 г., преди да се посвети изцяло на оперната сцена.

Той обожава да рисува, започнал е от 10-11 годишен. И пеенето е започнал приблизително на тези години, в училище.

Никола Гюзелев завършва Художствената академия, заедно с Кристо' - Христо Явашев, и те двамата, по думите на Светлин Русев, са считани за най-младите ярки бъдeщи представители на новото поколение български художници, идващи от средите на Академията.

Предпочиташе да рисува портрети, има някои чудесни пейзажи и натюрморти.

Гюзелев междувременно и пее и по късно като избор в живота натежава оперното пеене. През годините намираше време и продължаваше да рисува, с изключение на последните му години. У дома се пазят много негови картини, едни рамкирани, други - не, рисунките от по-ранната му възраст например. На практика у дома сме с музейни експозиции в София и в Рим с неговите картини.

През 2026 година за първи път направихме дарение от картини на Никола Гюзелев на Софийска градска художествена галерия. А преди това бяхме дали картини и на Държавния архив. На 8 септември 2026 г. ще направим дарение и на Историческия музей на Павликени, където има постоянен кът на Никола Гюзелев, ще бъде осветена паметната плоча с негов лик пак там. По този повод ще има прожекция, изложба, ще се представи отново монографията ''Рицарят на Операта''.

А на Летния театър в Павликени, който е на името на Никола Гюзелев и се оказва най-голям в Северна България,

на входа му има един чудесен барелеф с изображението на Гюзелев като по-млад, по инициативата на община Павлкени още през 2016 г.

От името на Фондацията "Никола Гюзелев", която създадохме след неговата кончина през 2014 година, направихме вече няколко изложби в София и Рим. Приживе, за съжаление, нямаше време за изложби, защото Гюзелев бе много отдаден на певческото изкуство и много ангажиран, а последните му години - невъзможно заради здравословни

причини.

(Сн: Ангел Цветанов)

Последната изложба на Никола Гюзелев, която направихме бе през декември 2024 година с куратор Аксиния Джурова в София, като преди това има вече няколко изложби и в Рим. Изложбата през 2024 г. бе посветена на 10-години от смъртта му. Още от 2015 г. с изложбата и следващите такива, доста хора понаучиха, че Никола Гюзелев е и прекрасен художник.

Стилът му е малко като Рембрандт, той е започнал навремето с подражание на Рембрандт. Гюзелев бе изключителен портретист. Предстои да направим изложба от негови картини в Българската академия на науките, в Парма и в

Рим-също, които обаче ще стоят кратко, но ще бъдат придружени с концерти и прожекции.

Тази година, когато се отбелязват 90-години от рождението му, са предвидени още много събития: негов паметник трябва да бъде открит до края на 2026 г. от Ставри Калинов, през ноември в Софийската опера ще има голямо честване, където за 6-и път ще се връчи Международната награда на името на Никола Гюзелев в 2 категории: за оперни изпълнители и за творци в сферата на изобразителното изкуство.

Как Никола Гюзелев сваляше стреса?

- Той обичаше много къщата си в Бояна, това бе домът ни, и обичаше да живее тук. Предпочиташе да се връща в Бояна, независимо от коя точка на света се прибираше.

В Рим, животът в града му беше много напрегнат, макар че отдавна и в София животът стана доста динамичен. Не можа да се порадва на по-спокоен живот нито в Рим, нито в София, защото си тръгна от този свят на 77 години.

(Като Захарий Зограф от операта ''Зографът Захарий'' на М.Големинов)

По време на активната си кариера не се застояваше в нито един дом. На оперните певци животът не е никак лесен, както и изобщо на хората на изкуството. Отстрани се вижда само лъскавата страна на живота, но другата страна на медала е доста тежка и това е живот, посветен на изкуството на 100 процента.

Какви събития се предвиждат във Виена, свързани с отбелязване 90-години от неговото рождение?

- Предстои уточняване на датите за събитие във Виена, а също и в Милано, Парма, Рим, Париж, както и в други български оперни театри, в които Никола Гюзелев е пял нееднократно (потвърдени спектакли, посветени на него са обявени във Варна, Бургас, Русе). Бих искала да изброя дотук някои събития от календара по повод 90 години от рождението му.

В края на март 2026 г. излезе от печат монографията-каталог ''Рицарят на Операта'' (на сн), с подкрепата на НДФ''13 века България''. На 5 април 2026 г.Софийска опера посвети на Маестрото спектакъла ''Дон Карлос'' на Дж. Верди. На 5 май 2026 г. бе сложена паметна плоча на Никола Гюзелев в София на адреса на който е живял с родителите си, а датата на официалното й откриване предстои.

На 20 май 2026 г. бе премиерата на новия тв документален филм за Никола Гюзелев „Таланти и понеделници“ в рубриката ''БНТ представя''.

(следва продължение)