В гората чесновият мирис се усеща още като приближаваме поляната където расте, преди растението див лук (Allium ursinum L.) да е забелязано. Този мирис става аромат, когато е в храна.
Най-прости и същевременно най-полезни блюда от див чесън са, когато го използваме в сурово състояние: салати, таратор, Aufstrich за сандвичи, зелени сосове и др. От дивия чесън се приготвят също супи, тестени изделия, пълнежи за кифлички и баници.
Разбира се, салати и другите сурови кулинарни форми на дивия чесън е добре да се ядат вечер. Защото е чесън, макар и див. Да кажем – най-полезната дива форма на чесъна. Не напразно неговата разновидност див победен лук ( Allium victorialis), която расте във Алпите, го наричат още „мечи лук”.
Това е, защото мечките след дългия и изтощителен зимен сън, като се събудят ядат див чесън. Дивият чесън на латински се казва „ursinum”, Allium ursinum, ще рече точно „мечи лук” („ursus”- в превод мечка). И в България, хората от планинските региони го наричат също „мечи лук”.
Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат характерни химични съединения, които оформят специфичния остър аромат и вкус.
Това се дивинилсулфид, алиин, пипеколинова киселина и следи от меркаптан. Алиинът се съдържа и в горчицата. А меркаптаните са най-миришещите вещества, които химията познава. Нашият нос може да ги подуши дори и когато са в концентрация хилядни от милиграма в кубически метър въздух, обяснява проф. д-р Пенчо Далев в книгата си "Диворастяща храна".
В листата на мечия лук се съдържа витамин C, каротени и други витамини. Съдържанието на витамин С в дивия чесън е 10 пъти по-високо от това в лимоните. Съдържат се фитонциди и гликозиди, които притежават силно бактерицидно и фунгицидно действие, по силно от това на чесъна и хряна. Съдържат се и почти всички микроелементи, характерни за растителния свят.
Дивият чесън, като храна ни носи здраве и е източник на нови кулинарни приживявания. Листата и луковиците му се използват по същия начин, както на градинския, само че са значително по-лековити от него. Младите листа се събират през април и май, а луковиците – в края на лятото и през есента.
Дивият чесън намира приложение във фитотерапията заради неговото многостранно лечебно действие. Приложен в различни форми, чай, запарка, сок и др., той разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм.
Също така убива причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.), действа благоприятно на стомашно-чревната система при остри и хронични разстройства и при запек, показва противоглистно действие спрямо острици.
Приложен външно дивият чесън лекува гнойни рани, лишеи, циреи, труднозаздравяващи рани, действа кръвоспиращо при порезни и разкъсни рани.
Народната ни медицина използва с успех още настойка от див чесън в ракия, настойка в зехтин, чай от див чесън във вино или във оцет. Тези лекарствени средства без проблем могат да се използват и в кулинарията.
Ако берете сами мечият лук, то внимавайте да не го объркате с момина сълза, с която имат сходно изглеждащи листа. Твърдението, че двете растения няма как да виреят близко едно до друго не отговаря на истината, афишират ботаници.
