Да си здрав е най-голямото богатство и това не е мисъл, родена в съвременното общество. Само, че за здравето се сещаме едва тогава, когато започнем да го губим… И идват грижите. Във всяка държава по различен начин. 

Не знам колко от българските туристи, които идват в Одрин основно на пазар, са имали желание да хвърлят поглед на историческите забележителности на града, а също са стигали до Музея на здравето.

Обикновено се спираме в джамията на Селим и има защо. Вероятно историята й е позната на мнозина, но не всеки отива в Музея на здравето. Посещавайки го за първи път, човек остава изумен от това, което вижда и научава. 

Но, да прекрачим прага на комплекса и да разберем защо този музей е толкова важен и оценен като един от най-добрите музеи в Турция, а през 2004 г е отличен като Европейски музей на годината. 

Щом се влезне, човек попадаш в чист, подреден с цветя и дървета двор, който носи атмосферата на домашен уют и великолепен вкус. Най-важната сграда е била болницата, която е открита в далечната 1488 г. от султан Баязид Кюлме (на сн.)

Тук лекували в продължение на 400 години, та чак до 1909 г. ! Към болницата имало всичко, което на модерен език се нарича напълно затворен комплекс, който да обслужва пациентите. Най-важното: към нея съществувало училище, което било ковачница на кадри за лечители за цялата Османска империя.

Така още тогава Одрин се превръща в един от най-важните медицински центрове на Близкия Изток. В онези далечни времена медицината, която се е практикувала, се основава на идеите на Авицена и Ал-Фараби, и това издига лечебницата като напредничава и модерна за времето си.

Пациентите са лекувани както с тогавашните традиционни методи, така и със считаните за новаторски днес музикотерапия, ароматерапия и звукотерапия. 

Очаквано, залата за музикотерапия е с отлична акустика, звуците галят душата, достигат до сетивата и карат човек да се отпусне, да забрави всички грижи и да намери покой сред белотата и ромона на фонтана.

Музикантите свирели три дни в седмицата специална музика, наречена „маками”, която успокоявала различни органи в тялото… Към тези методи се добавя и мануалната терапия и лечение с вода… Всичко, което днес е търсено и ефективно. 

Особено впечатляващ е и фактът, че в одринската болница са лекували психично болните хора, докато в същото време в Западна Европа са ги изгаряли на клада като обладани от зли духове (Дявола ) или са обявявани за вещици, затваряли са ги в пещери или са били прокуждани от населените места. 

Самата болница наподобява до някъде днешните: има амбулаторни стаи, стаи за болничен персонал, кухня, пералня, аптека, в която са се приготвяли лекарствата. Освен това е имало библиотека, джамия, стая за обучения, лаборатория, обществена баня.

На фона на случващото се в Западна Европа, обществените къпални на Изток са били място за здраве, релакс и …наслада. С нашествието на чумата и сифилиса в Западна Европа крале и благородници силно ограничили ползването на публични къпални и … къпането. 

Медицинският персонал в одринската болница също бил разнообразен и йерархично подреден: главен лекар, двама редови медици, двама хирурзи, двама очни лекари аптекар. Постиженията на лечебното заведение не останали незабелязани и още тогава била „профилирана” за лечение на хора с психични разстройства. 

Трябва резултатите от специализираните терапии да са били особено добри, защото за тези болни били отделени цели осемнадесет стаи. И друго постижение – болните се лекували безплатно, а два пъти в седмицата в Одрин им предлагали безплатни лекарства. 

Особен интерес представляват и „страничните занимания” в медицинското училище, където желаещите да учат медицина изучавали лечителско изкуство като имали достъп до книги, лекарства и пациенти.

Освен това, те се интересували от произведенията на древни философи като Платон, Сократ, Гален, Питагор, Аристотел…Можете да си представите колко добре е било организирано всичко и какви лечители са излизали от там! Но, всичко до време… 

През 1916 г болницата е изоставена, разрушена и била превърната дори в кошара за овце… Слава Богу, или на Аллах, в Одрин в момента работи университета ” Тракия”, където обучават лекари и по тяхна инициатива започва възраждане и реставрация на уникалното място, родило също толкова уникална история.

Между другото, казват, че от този университет излизат най-добрите лекари в Турция! За радост и на туристите, през 1993 г. комплексът отваря врати, този път като Музей на здравето, в който можете да научите и още много други любопитни неща. А най-добре е да се види! 

Разбира се, няма как в Одрин да не удостоите с внимание величествената джамия Селиме, построена от един от най-великите архитекти за своето време Мимар Синан. Джамията е вдигната по нареждане на султан Селим ІІ, син на Сюлейман Великолепни.

Дълго време тя е била най-голямата в Турция, но по вътрешна красота няма съперници… Интересното е, че първоначално джамията е имала хиляда прозореца ( на турски 1000 е бир) На султан Селим му се видяло много кратка тази думи, и заповядал да зазидат един прозорец. Така при изговаряне на 999 се придавало тежест, значимост…

Но, ако за Музея на здравето все пак може да се говори, то джамията наистина трябва да се види. Ей го къде е Одрин! И на български ще ви говорят, и ще ви посрещнат, и ще видите и други забележителности…