All for Joomla All for Webmasters
Каква е връзката между висенето пред екраните и нарастващия брой аутисти?

Екранна дейност пред лаптопа и телефона имитира сънищната дейност на мозъка,

казва д-р Стоян Везенков от Центъра за приложни невронауки, който прилага био- и неврофийдбек. Доктор по невробиология на Георг-Август Университет в Гьотинген, Германия. Сертифициран неврофийдбек терапевт в Институт по Неврофийдбек в Мюнхен, Германия.

 

Доцент по неврофизиология и бивш декан на Факултет Обществено здраве, здравни грижи и спорт в Югозападен Университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Автор е на книгите „Приложна неврофизиология на човека – биофийдбек и неврофийдбек“ и „Соматична поведенческа терапия – биофийдбек парадигми, проблеми, приложения, ефикасност“, както и на множество научни статии в областта на приложните невронауки.

 

Разработил е комплексна програма за самопомощ при вегетативно-съдова дистония и синдром на вегетативна дизфункция (хипертония, безсъние, главоболие, коремна болка, синдром на раздразнено черво, вегетативни кризи, паник атаки, сърцебиене, задух и др.) чрез вегетативни невротренинги с биофийдбек - тренинги на вегетативната нервна система. Водещ специалист е в областта на психофизиологията на заекването.

 

Екранната зависимост при децата

Екранната зависимост при децата се наблюдава в нашето дигитално време повече от 20 години. Расте едно поколение, което е наречено алфа, тъй като то се формира изцяло пред екраните в дигиталния свят. То е наречено алфа, тъй като смартфоните променят мозъка. Това е сянката на дигиталния свят. Трябва не само да се назове проблема, но и да се намери решение, начини да се справим с тази зависимост.

 

Проблемът с екранната зависимост се подценява от хората и сякаш ние не искаме да осъзнаем, че става дума за много тежка болест. Подценяването идва от неразбиране на механизмите, които са много сложни дори за учените и лекарите. Става дума за едно променено състояние на мозъка на нервната система, променено функциониране, промени, които се случват на морфологично и структурно ниво. Човек става друг. Поведението, интересите, ежедневието му се организират все повече около предмета на екранна зависимост.

 

В България има кабинети с обучени терапевти, които се занимават само с лица с екранна зависимост, но обществото има нужда от превенция. Този процес трябва да бъде ограничен до колкото е възможно. Но той може да се случи само, ако хората се събудят за проблема, открият причините в себе си, в собственото си семейство и вземат отношение към своето здраве и бъдещето на нашите деца. Няма смисъл да се чакат национални, международни, европейски и други програми, за да вземем отношение към здравето на нашите деца.

 

Опасните механизми

Ден след ден, без да си даваме сметка, във функционирането на мозъка и нервната система се наблюдават множество симптоми не само при деца, но и при възрастни, които не ги свързваме с екранна зависимост. Това е големият проблем.

 

Какво се случва в мозъка на гледащия синия екран човек? Екранна дейност пред лаптопа и телефона имитира сънищната дейност на мозъка. Това се наблюдава при около 90 на сто от хората. На чисто вегетативен план се наблюдава една дисрегулация, към нея се добавя и една афектна емоционална дисрегулация като директно следствие от прекалената употреба на екраните. Наблюдават се едни стрес реакции за които почти никой не си дава сметка, а това са „реакциите на замръзване“. Какво означава това?

 

Заради екранната дейност нервната система отива в едно депресивно състояние: работи в режим тревожност, особено при децата, в режим бърнаут, именно заради висенето пред екраните.

 

Знае се още, че всяка зависимост върви с депресивно функциониране, което се изразява в изключване, апатия, нежелание да се общува с хора, нежелание да се участва въобще в живота. Големият проблем при депресивното функциониране е, че при него нервната система изпада един вид в „зимен сън“ , т.е в режим на пестеливо функциониране.

 

Освен апатия се прибавя лесна уморяемост, невъзможност да се понасят каквито и да е натоварвания, мускулни болки, невъзможност изобщо да се справяме с ежедневните си задачи. Това много прилича на т.нар. „пост ковид синдром“, т.е преминаваме леко през вируса, но 6-7 месеца след това се справяме с остатъчни симптоми като лесна уморяемост, поява на паник атаки и пр.

 

Пред екраните, особено по време на ковид пандемията, бяха приковани особено младите, учениците. И се заформи една пандемична обстановка. Вечер човек не може да заспи заради видеоигри, социални мрежи, гледане на видеа или друго. Това е обичайното ни поведение: уморени от деня, искаме да си починем, пускаме телевизора напр. и се отпускаме. Това са първи неща, които водят в промени на работата на мозъка и нервната система.

 

Затова и първа последица е промяна в съня: трудно заспиване, чести събуждания през нощта, сутрин се събуждаме уморени. Не само от електромагнитното лъчение, от синята светлина на екраните, които са с предпазни филтри, а заради това, че самата екранна дейност имитира сънищната дейност на мозъка.

 

Сега мозъкът престава да генерира собствени образи (както е при съня), тъй като ги получава наготово, отвън, и то при непрекъсната свръхстимулация. При това положение мозъкът се отучва да генерира собствени образи отвътре и сънуването се променя. Затова се получават и тези чести събуждания през нощта например. Фазите на съня, които укрепват и психоемоционалното състояние на човека, също се променят.

 

Задълбочаване на проблема
За съжаление, не само при екранната дейност се наблюдават тези промени в мозък. Този модел се генерализира, напр. при решаване на задачи и всяка друга дейност. Дефицитът на внимание, отслабване на концентрацията и паметта е повсеместен проблем в момента, особено при най-малките. Нещо повече: в момента, в който екранната зависимост е налице, тя слага „котва“ на развитието на личността, т.е то спира. Ние не си даваме сметка, че всички неща, които са забранени за деца, са в категорията 18 + години, защото се знаят пораженията, които причиняват различните субстанции. Коварността на зависимостта е, че спира развитието на личността.

 

Представете си едно дете на 8 месеца, което е сложено пред екрана, храни се пред екрана, пътува с екрана, за да може мама да свърши някаква работа или за да не плаче. В момента, когато това се случи това означава, че сме спрели развитието на детето. Децата не проговарят, не могат да мислят сами, когато от ранна детска възраст са пред екраните, и това е катастрофално поражение. Изследователите го наричаме „псевдоаутизъм“, защото психиатрите слагат тежки диагнози на тези деца: хиперактивност, дефицит на внимание, аутизъм и пр. Но това всъщност са екранни деца.

 

Всеки, който развие екранна или друга зависимост, регресира до инфантилно поведение и това трябва да се знае. Помислете защо тийнейджърите не могат да излязат от пубертета до 27- 30-та си година? По-рано децата влизат в пубертета, и много по-късно излизат, фазите се разтеглят именно заради екранната зависимост. Никой не си дава сметка, че това забавено развитие е свързано именно с екранната зависимост. Всеки спира своето развитие във възрастта, когато това се случи.

 

Коя възрастова група е най-засегната?
Жени, мъже на възраст 70+ години развиват също екранна зависимост, защото няма какво да правят. Тогава се появяват нервно-дегенеративните разстройства. Доказват го все повече доклади, които се изнасят на световни конференции. При възрастните, които имат своите болести плюс екранната зависимост, състоянието им се влошава. Екранът не успокоява: той вкарва мозъкът в едно сънищно състояние, нервната система става малко адаптивна и невъзможна да се справи с каквото и да е било.

 

С различните медитативни практики обаче се утвърждава това стрес състояние на мозъка и нервната система. Ако нервната система е в „състояние на „зимен сън“ и използвате определени релакс техники, то само бетонирате това стрес състояние. От релакс състоянието до състоянието на „замръзване“ има половин крачка.

 

Центърът по приложни невронауки е пълен с хора, които медитират и си докарват вегетативни кризи. Това е твърде обезпокоително, защото си мислим, че сме в тревожно състояние и имаме много стрес в ежедневието, а вече сме в едно депресивно функциониране и бутаме нещата още повече към заспиване, още повече към отпускане, и директно отиване в „зимен сън“. „Реакцията на замръзване“ е нещо, което не се познава и екраните допринасят за това.

 

Децата буквално спят в училище. Те не участват в учебния процес, защото им е трудно, защото за учене мозъкът трябва да е буден, а тя не е. Затова и възрастните с екранна зависимост имат проблеми: не могат да разбират прочетеното, да се концентрират, някой е прочел току-що нещо, а не му е влезнало в главата. Това са индикатори на този проблем при който съзнателно се успива повече лявото полукълбо на мозъка, която отговаря за езиковите функции, логическото мислене, рационалното в нас.

 

Равновесие между дигитализирания живот и разболяването от екранна зависимост?

Не искам да поощрявам хората, които подкрепят конспиративните теории. Тук става въпрос за това, че един образен свят идва наготово отвън и вкарва хората в една предвербална функционалност. Спасението от това заспиване от екраните се наричат будност.

 

Хората трябва да се събудим за случващото се и още по-голямото предизвикателство е да останем будни за случващите се промени:зони, които отговарят за ценностната система престават да работят: вземане на решения, планиране, поставяне на цели, всичко това „заспива“ и хората започват да функционират в режим полуавтоматизация. След още малко време - в режим на пълна автоматизация. 

 

Активират се фобии, страхове, тревожност, депресивност. Децата не могат да спят на тъмно, защото ги е страх от нещо, не могат да се справят сами с ежедневието. Вече почти няма незасегнато дете, спасението поединично не е решение. Препоръките на Центъра по приложни невронауки е, ако може до 9-10-годишна възраст децата да израснат без екрани. Децата трябва да развиват в себе си всички базисни функции на нервната система и в мозъка, и чак тогава лека- полека да бъдат въвеждани в дигиталния света с образователна цел и то без да се прекалява.

 

От Центъра по приложни невронауки не сме против технологиите. Това, което постигна човечеството с интернет не трябва да се пипа, изкуственият интелект, който се появи, може да бъде използван от света рационално. Въпросът е, че до 18-годишна възраст и дори до 27-годишна възраст, трябва да се пази младият човек, защото до тогава винаги има потенциал да се развие зависимост към екрана, и то много бързо. Само 1-3 месеца и зависимостта ги е завладяла.

 

Има различни проекти и инициативи, с които хората да пазят децата си от екраните, напр. Offline Kids (вкл. има и офис във Виена) и други, които призовават родителите да пазят децата до 16-годишна възраст, но това не е решение. Рано или късно детето ще има досег с екраните. И тогава може да стане още по-зле: буквално за няколко месеца детето да се погуби в този дигитален свят.

 

В същото време има хора, които по 10 часа работят пред компютъра и нямат индикации за екранна зависимост: мозъкът е буден, нервната им система е суперадаптивна. Как се случва това? Това е голямата тема от която човек може да се учи. Пътят не минава през тотално отричане на технологиите, това няма да свърши работа. 

 

Специалистите масово не са подготвени да реагират на проблема екранна зависимост: става въпрос за психолози, психиатри и др. Този проблем не се разбира!Защо? Защото го няма още като диагноза! Учените в САЩ все още спорят дали да го обособят като диагноза или не. В Европа бяха го сложили само за гейминга. Затова и психиатрите не могат да го дефинират като проблем, не могат да се правят политики, защото го няма като диагноза, а едно цяло поколение вече е увредено!

 

Увреждания при екранната зависимост

Най-малкият проблем е увреденото зрение. Наслагват се наднормено тегло, тъй като човек се обездвижва, но и това не е най-големият проблем, защото има например спортисти с екранна зависимост. Родителите не трябва да бъдат нито твърде либерални, нито твърде консервативни. Родителят трябва да бъде родител и да охранява децата си! Допаминовият дефицит, който е изключително важен за учене, за развиване способност за адаптиране, за посрещане и справяне с предизвикателства, за развитие на личността, е ключов! Когато това се засегне, приключва развитието на личността! А този аспект е ключов за човека.

 

Какво се има предвид под „новите аутисти“?

Лечим ли е придобитият аутизъм?
Центърът по приложни невронауки съобщи преди време голямата новина, заявявайки, че само 1 от 50 деца с аутизъм е аутист. Другите 99 на сто са деца с екранна зависимост! Големият проблем е, че когато му е поставена диагноза аутизъм, то се третира като аутист и всички терапии за които се знае, че аутизмът е нелечим, са насочени към социализация, в някаква степен укротяване на детето.

 

Децата с екранна зависимост, които се водят аутисти, могат да бъдат върнати обратно в живота, да продължат да се развиват, ако проблемът бъде разпознат.

Как трябва да се ползва интернет? Напр. детето, когато е малко, иска да научи нещо как се прави, изглеждате заедно с него видеото, правите нещата, които иска или му искат в началното училище, това е начинът. Но когато детето е изнервено, плаче, иска телефона, за да се успокои, то тогава е в опасност.

 

Прочетено 112 пъти Последна промяна от Петък, 04 Октомври 2024 21:53
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…