Проф. д-р Минка Златева е доайен и преподавател с над 40-годишен стаж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Пътят й в журналистическата практика започва през шестдесетте години на XX век и продължава до днес, а преподавателската й дейност обхваща 12 лекционни курса през периода от 1977 до 2019 г.

Била е заместник-декан на факултета (1983-1985) и ръководител на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”(2003-2007). Член на Борда на директорите на световната мрежа от катедри на ЮНЕСКО по комуникация и връзки с обществността ОРБИКОМ (2006-2008). Чела е лекции в 8 български университета,както и в университетите в Лайпциг, Майнц, Мюнхен, Виена, Залцбург, Москва, Санкт Петербург, Новосибирск, Терамо, Леуварден, Солун, Кастория, Лисабон и Държавния университет на щата Айова в Еймс (САЩ). Специализирала е в Санкт Петербург, Майнц и Би Би Си в Лондон.

Автор е на 3 монографии и над 170 студии и статии в научни издания в България, Западна и Източна Европа, САЩ и Китай, както и на многобройни международни научни проекти. Има награди от СУ,СБЖ, ЮНЕСКО, БДВО и др.

Проф. Златева, как избрахте професията журналистика и какъв беше пътят Ви в нея?

- Първата медия след книгата, до която лично се докоснах още в детството си, беше радиото. Слушах с жив интерес детските предавания на Радио София, в които през петдесетте години на миналия век с малките радиослушатели общуваха известните радио-герои бате Райко Многознайко, Ружка Дружка и др. Те откриваха пред нас света на знанието и добротворчеството, пробуждаха въображението ни за бъдещето, създваха у нас стремеж да бъдем творци в света на науката и техниката, на културата и изкуството.

Един ден чух,че се провежда конкурс за деца в предаването на бате Райко Многознайко и реших да участвам в него. Така станах член на групата деца пред микрофона , които му задаваха най- разнообразни въпроси, а той отговаряше на детското ни любопитство със занимателни истории за учени и техните велики открития, преобразяващи човешкия живот. Събирахме се всяка седмица край кръглата маса с множество микрофони в Първо студио на радиото (днес и концертна зала) и всяко предаване беше за мен един практически урок по радиожурналистика.

Със знаменития пионерски хор „Бодра смяна” ,в който преминаха детството и юношеството ми, често правехме записи на песни от богатия ни репертоар в същата зала. Нашият незабравим диригент Бончо Бочев беше всецяло предан на музиката, взискателен и прецизен към всяко изпълнение. Той прослушваше направения запис и, когато преценяваше за необходимо, го повтаряхме отново, докато стигнем до изпълнението с най-добро качество. Тогава разбрах, че радиото изисква колективните усилия на голям екип, в който влизат журналисти, музиканти и музикални редактори, инженери и техници, и в него всеки трябва да работи отговорно и безупречно в синхрон с изпълнителите, за да бъде постигнато желаното незабравимо въздействие върху слушателите.

В столичната гимназия с преподаване на руски език, която завърших, списвах с група съученици стенвестника на класа „У нас, везде и всюду”.

С отлична оценка на кандидат-студентския изпит и с този скромен практически опит бях приета в специалността „Журналстика” на Софийския университет. Финал на петгодишното ми обучение по теория и практика на журналистиката беше преддипломният ми стаж в Радио София.Започнах работа в печата, където в продължение на 13 години бях репортер и редактор в централната столична преса, а през периода 1985-1991 г. - кореспондент на вестник „Sofioter Nachrichten” на Агенция София прес в Берлин.

През 1977 г. след спечелен конкурс за асистент започнах работа във Факултета по журналистика на СУ, където преподавах над четири десетилетия като старши асистент, главен асистент, доцент и професор по журналистика и медии.

В периода на прехода към демокрация обучението по журналистиката стана част от образованието по публична комуникация и факултетът ни бе преименуван във Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК). През учебната 1994/ 1995 г. открихме новата специалност „Връзки с обществеността” (български превод на „Пъблик рилейшънс”), в която четох лекции по дисциплините „Медии и връзки с обществеността” и „Комуникативни умения-печат”.

Така ние станахме първопроходци на академичното образование както по журналистика, така и по връзки с обществеността в нашата страна в неговите три академични степени (бакалавър, магистър и доктор). Випускниците ни по журналистика се адаптираха успешно в новите обществено-политически условия в периода на прехода към демокрация, а експертите ни по връзки с обществеността и реклама днес са на ръководни позиции във всички сфери на нашия обществен, политически и културен живот.

Кои бяха Вашите учители и кои са техните главни уроци за Вас?

- Висшето образоване по журналистика започна в България през 1952 г., или във времето на „обществения врящ котел” (по думите на акад.Владимир Топенчаров). Имах шанса през периода 1960-1965 г. да бъда студентка на основоположниците му - проф. Стефан Б.Станчев и проф. Георги Боршуков, а така също на акад. Владимир Топенчаров, проф. д-р Дафин Тодоров, Богомил Янков, проф. Михаил Минков, проф.д-р Димитър Георгиев и др. Всички те притежаваха солиден опит като професионални журналисти и будеха нашия респект и уважение също като видни представители на бъдещата ни професия. Преподаваха ни и утвърдени професори от Катедрата по история на българска литература, в рамките на която беше нашата катедра ”Журналистика”.
(Преподаватели във Факултета по журналистика на СУ. Отляво надясно : доц. Божан Тодоров, ст.ас. Минка Златева, проф. Стефан Б.Станчев, проф. д-р Дафин Тодоров, ст.ас. Лилия Райчева, проф. Михаил Минков, ст.ас. Марин Донев)

Най-важните уроци, които нашите преподаватели ни преподадоха, бяха, че журналистиката е професия, която изисква висока и осъзната отговорност на всекиго от нас пред читателите, слушателите и зрителите и пред цялото общество, че трябва да спазваме нормите на професионалната етика и морал.

Подчертаваха пред нас нуждата от постоянна и неразривна връзка между теорията и практиката, от способността да улавяме и отразяваме тенценциите и процесите чрез задълбочен и аргументиран анализ на протичащите в социалната действителност промени и гъвкаво да се адаптираме към развиващите се нови технологии.

Със собствения си опит ни възпитаваха, че трябва непрекъснато да усъвършенстваме знанията и уменията си в отговор на трансформаците в политическия, икономическия и културния живот на обществото. Учеха ни на всеотдайност към професията, характерна за всички големи майстори на журналистиката и публицистиката през всички времена и епохи.

Защо преминахте от практическата журналистика към преподавателската и научната дейност в тази област?

- След защитата на дипломната ми работа проф. Георги Боршуков ме покани от името на катедрата да се явя на изпит за асистент. Топло му благодарих и му обещах, че ще го сторя след като натрупам необходимия опит в професията. Този опит наистина се оказа много ценен за преподавателската ми работа, защото можех да го споделям със студентите от мое лично име въз основа на реални ситуации в професията,които съм преживяла и осмислила.

(Проф. Стефан Б. Станчев (в средата) и гл.ас Минка Златева (втората отляво надясно) със студенти магистри пред Ректората на СУ през 1978 г.)

Сред ярките примери на значима българска журналистика и публицистика откроявах публицистичните творби на Христо Ботев, Захари Стоянов, Йосиф Хербст, Стефан Продев и др. Възхищавах се на плеадата руски и съветски журналисти и публицисти В.Г.Белински, А.И.Херцен, Н.А.Добролюбов, Д.И.Писарев, Н. Г.Чернишевски, В. А.Гиляровски, А.П. Чехов, М. E Колцов, В. М.Песков,както и на неповторимите световноизвестни репортери и писатели Джанюариъс Макгахан, Егон Ервин Киш, Ърнест Хемингуей, Ориана Фалачи, Ришард Капушчински, Труман Капоти, Норман Мейлър и десетки други, вплели в едно живот и дело, предани на истината и осъществили блестящо мисията на журналиста да я открива и доблестно да я защитава.

Въпреки непрестанните трудности в професионалния им път те винаги откриват оригинални подходи към избраните теми, преодоляват всякакви пречки по пътя си към истината, виртуозно владеят езика, ярко и неустрашимо, с вулканична страст и непоклатима аргументация отстояват своите позиции и оказват дълбоко въздействие както върху съвременниците си, така и в наши дни. Желанието да изучавам и анализирам техните постижения се породи у мен още по време на следването.

Бях и съм искрено убедена, че техните постижения трябва да бъдат достояние и да станат символ верую на всяка нова генерация журналисти. Това убеждение стана основната причина да се посветя на изследователска и преподавателска работа в областта на журналистиката, а по-късно и на публичната комуникация, връзките с обществеността и медийната педагогика / медийната грамотност.

Вашата книга „Ретроспекции към публичната комуникация" може ли да се използва като наръчник за студентите и практиците в тeзи сфери?

- Наръчникът е практическо ръководство за действие в дадена сфера. Не съм си поставяла такава задача, защото тези области са с творчески характер и макар известни правила да съществуват и за тях, то всяка конкретна задача изисква собствено решение с оглед на актуалната ситуация и целите на публикацията.

Книгата ми „Ретроспекции към публичната комуникация” (София: Пропелер, 2024) се роди по повод на четири юбилейни годишнини в нашите професионални сфери.
През 2024 г. се навършиха 180 години от появата на първия брой на списание „Любословие” на Константин Фотинов в Смирна (днес Измир), с което бе поставен „камен уголний” на българската журналистика. Петдесетгодишнината на това издание през 1894 г. става повод за свикването на Първия конгрес на българските журналисти и писатели, сложил основите на организираното журналистическо движение в България,което навърши 130 години.

Факултетът по журналистика и масова комуниация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” отпразнува своя 50-годишен юбилей и 30 години на специалността „Връзки с обществеността и реклама”, поставила началото на академичното обучение в двете области в нашата страна.

(Корица на „Ретроспекции към публичната комуникация”)

Въз основа на многобройни мои изследвания и публикации у нас и в специализрани издания в чужбина, на участия с доклади в международни научни конференции и на проучени и открити от мен нови факти и документи в ЦДА и в архивите на Софийския, Лайпцигския и Виенския университет в „Ретроспекции към публичната комуникация” се постарах да откроя пионерската роля и приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св.Кл. Охрдски” за развитието на академичното образование в областта на журналистиката, връзките с обществеността и медийната педагогика/ медийната грамотност.

Проследих трансформациите в развитието на публичната комуникация в периода на прехода към демокрация у нас и шеметното развитие на новите информационни и комуникационни технологии в първите две десетилетия на XXI век.

В първата част на книгата анализирам развитието и проблемите на журналистиката,медиите и журналисическото образование. Във втората й част отделям специално внимание на ред бележити личности като Джанюариъс Макгахан, Василй Иванович Немирович-Данченко, Владимир Сис, Жорж Нурижан, Егон Ервин Киш и Ришард Капушчински, оставили значима диря в световната журталистика и в историята на народа ни с творчеството и дейността си като ярки българолюбци и защитници на националната ни кауза,на будители на обществената съвест през годините,както и на „бащата на компютъра” Джон Атанасов с неговата прогноза за бъдещето на науката за комуникацията и ролята на изкуствения интелект.

Надявам се техните постижения, анализирани и представени в „Ретроспекции към публичната комуникация”, да вдъхновяват новите генерации комуникационни специалисти както в областта на теорията, така и на практиката.
А в третата част на ”Ретроспекции към публичната комуникация проследявам появата и развитието на пъблик рилейшънс в България, разгръщането на комуникативната революция през XXI век, проблемите и предизвикателствата, които тя поставя пред теоретиците и практиците в областта на публичната комуникация, журналистиката, медиите и връзките с обществеността.

Кога възникнаха и как се развиха партньорски връзки на ФЖМК на СУ с Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет ?
- На 23 май 1997 г. в Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” организирахме Първата българо-австрийска научна конференция на тема „Публична комуникация и публична организация”, завършила с кръгла маса „Европейски стандарти на висшето образование по пъблик рилейшънс”. Със съдействието на Задграничното бюро на Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа в София с ръководител маг. Зигрид Берка наш гост беше видният специалист по комуникация и пъблик рилейшънс проф. д-р Роланд Буркарт от Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет, който сподели успешния опит на специалистите по връзки с обществеността за включването на Австрия в ЕС и в развитието на академичното образование по пъблик рилейшънс. Проф. Буркарт изрази желание и готовност да ни подкрепя в процеса на подготовката на първите в България специалисти по връзки с обществеността и реклама.

Тъй като имахме нужда от учебник по комункация за обучението на българските студенти, аз преведох третото издане на неговия широко популярен и признат в немскоезичното пространство учебник „Наука за комуникацията. Основи и проблемни полета на една интердисциплинарна социална наука” (Велико Търново: изд. ПИК, 2000 г. ,496 с.), който стана настолна книга не само на нашите студенти, но и на преподавателите и комуникационните специалисти във всички български висши училища, изучаващи проблемите на публичната комуникация.

През май 1997 г. първата българо-австрийска научна конференция сложи не само основите на едно трайно и плодотворно българо-австрийско сътруничество, но и на бъдещите 12 международни научни конференции на катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” на ФЖМК на СУ по актуални проблеми на публичната комуникация през периода до 2009 г. В тях взеха участие стотици учени, преподаватели, журналисти, докторанти и студенти от петте континента.

(Участници в VI-та международна научна конференция на Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността " на ФЖМК на СУ пред сградата на факултета през май 2003 г.)

Проф. д-р Роланд Буркарт взе лично участие с доклади в седем от тези конференции, изнесе лекции пред бъдещите специалисти по връзки с обществеността, проведе докторантски семинари и стимулира активното участие на свои колеги, докторанти и студенти в нашите международни форуми по публична комуникация. За неговия принос в теорията на комуникацията и за развитието на българо-австрийското
сътрудничество в областта на публичната комуникация проф. д-р Роланд Буркарт заслужено бе удостоен с почетното научно звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

(Заместник- ректорът проф. дфн. Александър Федотов, връчва почетната грамота на Доктор хонорис кауза проф. д-р Роланд Буркарт в Аулата на университета на 15 май 2003 г.)

Още по-интензивно се развиха връзките между ФЖМК на СУ и Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет в рамките на европейската програма Сократ/Еразъм, на която бях факултетен координатор в продължение на 10 години. Един от студентите от Виенския университет, гостувал ни по тази програма през два семестъра бе Матиас Ное, който усвои много добре български език, а след завръщането си във Виена подготви и защити магистърската си теза за развитието на пъблик рилейшънс в България под ръководството на проф. Роланд Буркарт.

Каква е разликата в учебните планове на двете институции?

- Тази разллика е свързана с историческото развитие на обучението по журналистика в двете страни.
В България катедрата „Журналистика” възниква през 1952 г. като част от катедрата по „История на българската литература” и в първоначалните учебни планове на специалността има включени дисциплини като езикознание, история на българската литература, руска и западноевропейска литература, стилистика заедно с теория и практика на печата, журналистически жанрове, чужди езици, право, икономика, руска и чуждестранна журналистика и др. 

Когато през 1974 г. катедрата прераства във Факултет по журналистика заедно с профилиращите журналистически дисциплини започват да се изучават социология, социална психология, народопсихология, формират се профилите печат, радио и телевизия, както и тематичните специализации по вътрешнополтическа журналстика, международна журналистика, журналистика по проблеми на културата и др.

Институтът по публицистика и комуникационни науки е наследник на Института по вестникознание, който е бил част от Философския факултет на Виенския университет. Поради това в него са се изучавали основно дисциплините право, социология, историческо развитие и средства за формиране на общественото мнение, история на Британската общност, на нова Турция, Русия, Украйна и др. И досега колегите във Виена отделят сериозно внимание на социологическата подготовка на студентите по комуникационни науки. Техни емпирични изследвания на общественото мнение, на инициативи и събития на пъблик рилейшънс в страната и в чужбина са неразделна част от дипломните им работи и магистърските им тези.

Понастоящем разликите в учебните планове на двете институции все повече намаляват, за което допринася общата им принадлежност към европейското академично пространство.

Какви са Вашите впечатления от контактите Ви със студенти и преподаватели от Виенския университет в сферата на публичната комуникация ?

- Със съдействието на Задграничното бюро на Австрийскя институт за Източна и Югоизточна Европа в София , в рамките на европейската програма „Сократ/Еразъм” и на дейността на EUPRERA (Европейската асоциация за обучение и изследвания на връзките с обществеността) имах възможнаст на няколко пъти да посетя Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет. Четох там лекции, участвах в междунродни научни конференции, провеждах семинари с докторанти, участвах в два заключителни PR семинара на проф. Роланд Буркарт и проф. Валтер Хьомберг с колеги от немскоезичното академично пространство.

Срещите ми с преподаватели, докторанти и студенти от Виенския институт се отличаваха с висок академизъм, съчетан с изключително доброжелателство в отношенията между преподаватели и студенти, актуалност на разработваните теми и постоянен стремеж към свързване на обучението с практиката чрез изучаване на променящата се в Австрия, Европа и света социалната действителност в условията на глобализация, дигитализация и мобилна комуникация.

При нашите срещи те живо се интересуваха от развитието на комуникационните процеси и пъблик рилейшънс в България, бяха винаги готови за интересни дискусии и коментари по актуални проблеми на професията.
Направи ми силно впечатление, че проф. Роланд Буркарт, както и някои други негови колеги, още в процеса на следването привличаха много докторанти и студенти в провежданте от тях научни изследвания. Резултати от такива изследвания чрез метода case studies, т.е анализи на конкретни случаи от практиката на пъблик рилейшънс, осъществени под ръководството на проф. Роланд Буркарт, бяха споделени в София от Сандра Дудек, Мартин Кратки и Лилиян Майер пред участниците в международните конференции на нашата катедра. Така виенските колеги успешно подготвят младите генерации комуникационни специалсти за сериозна научна работа по проблеми на интензивно развиващте се комуникационни процеси в глобалното медийно пространство.

Характерни за нашите взаимоотношения бяха духът на сътрудничество и искрената готовност за съвместни начинания. По моя инициатива през септември 2004 г. създадохме Комуникационният форум „София- Виена” като форма за обмяна на опит и знания между преподаватели и изследователи от двете страни. Негови учредители станаха Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” на ФЖМК на СУ, Институтът по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет, Българският изследователски институт в Австрия с ръководител маг. Антоанета Чолакова и Дружеството „Приятели на Дом Витгенщайн” с председател проф. д-р Андреас Шварц. В петте заседания на форума организирахме премиери на нови книги и научни сборници, дискусии по изследвания на актуални проблеми в развитието на комуникацията. А през 2006 г. проведохме съвместно и научно изследване между журналисти и PR-специалисти в двете страни.

(следва продължение)

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков