Астрологът Николай Радев – Алдебаран направи астро-карта на България за това събитие. Ето и неговото тълкуване.
Годината е 1878-ма, а денят – 3 март. Часът е около 17 (по официални данни), а мястото – Сан Стефано (днес квартал на Истанбул). Подписан е договор за мир, с който се прекратява войната между Руската и Османската империи.
Подписалите от руска страна са граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а откъм Османската империя – Савфет Мехмед паша и Садулах бей.
От българска страна представители няма, въпреки, че български опълченци участват в някои от най-решителните сражения и че в договора става дума и за България. И добре, че по-късно Иван Вазов, изразявайки един общ вопъл, възкликва по един впечатляващ начин:
„…нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно…
… що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!…“
Споменатият факт, обаче, продължава да тежи и да отнема от гордостта и самочувствието на българите и днес. Но така или иначе, от победата в тази война през 1878 година започва нашето ново, общо летоброение. Започва постепенното и поетапно възстановяване на Българската държава след нейното 5 вековно отсъствие. Един процес, който трае твърде дълго… та и до днес.
И така: въз основа на известните сведения (3 март 1878, около 17 часа, Сан Стефано), не беше трудно да бъде открит и точния час при подписването на Сан-Стефанския договор, както и да бъде съставена астро-карта на България за това събитие, с релокация в бъдещата столица София.
Нужна беше съвсем малка корекция на времето, при което планетата Уран (свобода) от дом 12 да попадне на Асцендент (начало), Марс (война, войска) – на МС и Венера (договор) – на Десцендент.
Ала какво е най-очебийното, което забелязваме на картата?
Че всички посочени по-горе планети и доста още, са във взаимно напрегнати, разкъсващи аспекти (квадрат, опозиция). При това – разположени на главните оси.
Ето я и самата карта (най-горе), тя продължава да работи и днес. Тя дава и пространно обяснение за случилото се тогава, както и за случващото се впоследствие. На картата съвсем ясно се вижда и станалото днес пословично българско разделение на поне два лагера в случаите, когато решаваме въпроси от общонационално значение. И защо в крайна сметка оставяме други да решават нашата обща съдба.
Тъй, че превръщането на 3 март в национален празник през 1990 година не е от най-смислените решения в най-новата ни история. Функцията на националния празник е да обединява, а както се вижда, тази дата пречи за това.
Тъй, че страната ни жизнено се нуждае от нова дата за национален празник. Защо не и дата, свързана с от ключовата победа при Шипка, с основно участие и на българските опълченци, нали там и тогава се решава изхода на войната.
И още нещо: Освобождението не е еднократен, а непрекъснат, при това – вътрешен акт! Отвън никой, никога не може да ни освободи от когото и да е, един път завинаги! А свободата е толкова ценна, защото без нея отделният човек и отделният народ не може да се развива съгласно своето Божие Предназначение!
Вечна слава за героите, България ще пребъде!
increase font size
