Необикновен роман (издателство "Изток-Запад"), в който магьосникът на словото Антъни Бърджес описва живота на Краля на сонета – Шекспир.
Реверанс на един гений към друг, който впечатлява с необичайната си форма и словесни каламбури.
Един млад мъж от английската провинция – без богатство, без връзки или университетско образование – отива в Лондон да си търси късмета и само за няколко години става най-великият драматург не само на своето време, но и на всички времена. Уилям Шекспир донася на родния си град световна слава, а на света дава неразгадания и до днес дар на своето слово.
За 400-стотния му рожден ден друг вълшебник на думите – Антъни Бърджес – му подарява „единствения същински роман за живота на Барда“, както го оценява авторитетният му академичен биограф Самюъл Шьонбаум. В него се разказва за исторически събития и реални хора от времето на кралица Елизабет І.
Каквито и жестокости, предателства, поквара, кръвопролития и упадък да обграждат поета, неговата мисия е да претвори хаоса в ред и красота: драми, героизъм, жертвоготовност, любов, веселие и мъдрост.
Kато всеки човек Уил преживява еуфория и разочарования, отказва се от мечти заради семеен дълг, понася насмешки от приятели и възторзи от публиката, страда като баща и като син, следва амбицията си да натрупа богатство и да получи фамилен герб. Неговият живот е пиеса в театъра на реалния живот.
Сонетите му са лична изповед в рими, трагедиите са на хората около и преди него, комедиите са урок, поднесен със смях, а историческите драми опоетизират възхода и падението на всяка власт.
Всичко това е разказано от Антъни Бърджес със съчувствие, ирония, мръснишки жаргон и безчет заемки от творбите на неговия герой, другите елизабетинци и античните им предшественици, за да ни убеди, че написаното от стратфордчанина важи за човешката орис навсякъде и винаги.
Е, щом ще живеем в сметта, трябва поне да я облагородим. Тази мисъл е вложил Бърджес в предсмъртния делириум на Уил и чрез нея се идентифицира с великия си сънародник, споделяйки смисъла на неговото съществуване. Вероятно заради това читателите на романа „Очи със слънце несравними“ твърдят, че благодарение на тази книга, най-сетне са разбрали Шекспир.
