Какво означават симптомите и как да ги тълкуваме?
Лечебната сила на болестта – ето какво стои зад симптомите на всяко заболяване и тяхното правилно тълкуване. Успеете ли да видите цялостно картината на вашата болест, то ще намерите пряк път към себе си, защото всички болести – от настинката до най-тежките – предават ценни психически послания.
Това е практическо ръководство за опознаване на истинските причини на болестта и лечение чрез разтваряне границите на Аза от двама автори.
Торвалд Детлефсен е дипломиран психолог, психотерапевт и един от най-известните представители на езотеричната психология. От 1973 г. ръководи Институт за неконвенционална психология в Мюнхен. Книгите му са преведени на десетки езици и се разпространяват с успех в целия свят.
Рюдигер Далке, доктор на медицинските науки, работи повече от 30 години като лекар и психотерапевт, води семинари и е автор на много нашумели книги. С „Болестта като път“ (издадена на български език от ИК „Кибеа“), „Болестта като символ“, „Агресията като шанс“, „Депресията – пътища от тъмната нощ на душата“ той поставя основите на цялостна психосоматика, която достига духовни измерения. Книгите му „Законите на съдбата – игровите правила за живота“ и „Принципът на сенките“ дават философска и практическа аргументация за неговите идеи. Други негови книги разглеждат основни теми на здравето и пълноценния живот. Сред тях са „Сънят – по-добрата половина на живота“, „Удоволствието от храненето“, „Трите най-добри неща – движение, хранене, разтоварване“.
В лекциите и семинарите си той въвежда в света на душевните образи и насочва към житейски стратегии, чиято цел е отговорността към себе си и духовното развитие.
Откъс от книгата
За акнето
При кожен обрив нещо пробива границата, нещо с стреми да излезе навън. Най-просто тази мисъл може да се проследи с примера на така нареченото „пубертетско акне". През пубертета сексуалността на човека избива, излиза на показ, но същевременно най-често това ѝ право страхливо се потиска.
Пубертетът изобщо е добър пример за конфликтна ситуация.
Във фаза на привидно спокойствие ненадейно от несъзнаваните дълбини избликва нова претенция и се опитва с всички сили да си извоюва място в съзнанието и живота на човека. Но новото, което се опитва да се наложи, е непознато, необичайно и навява страх. На човек му се иска да го унищожи и да се върне към първичното си състояние. Това обаче вече е невъзможно. Едно движение не може да бъде заличено, сякаш не е било. Така човек попада в конфликтна ситуация. Привлекателността на новото и страхът от него го теглят почти с еднаква сила. Всеки конфликт протича по този модел, само темата се изменя.
През пубертета темата е сексуалност, любов, партньорство.
Събужда се копнежът по срещуположното ти. На човек му се иска да влезе в досег с това, което му липсва, а не се решава. Изплуват сексуални фантазии - а човек се срамува от тях. Съвсем ясно става, че такъв конфликт избива по кожата като възпаление. Та нали кожата е границата на аз-а, която трябва да се преодолее, за да се намери ти-то. Същевременно кожата е органът, с който може да се потърси контакт, да се докосне и погали нещо или някой друг.
В собствената си кожа човек трябва да се хареса и на другия, за да бъде обичан.
При тази гореща тема кожата на навлезлия в пубертета се възпламенява и това показва, че нещо иска да взриви досегашните граници, че една нова енергия напира, но също така дава израз и на опита да се попречи на новото да си проправи път, на страха от новосъбудения нагон.
С акнето човек сам се защитава, защото то създава пречки за всяка желана среща и възпрепятства сексуалността.
Създава се омагьосан кръг: неизживяната сексуалност се проявява като акне върху кожата - акнето възпира секса.
Потисканото желание да възбужда се превръща във възбудена кожа. Колко тясна е връзката между секс и акне, става ясно по местата на неговото появяване. Акнето напада изключително лицето, а у момичетата и деколтето (понякога се появява също и по гърба). Останалите части от кожата остава незасегната от акнето, тъй като там не би имало никакво предназначение. Срамът от собствената сексуалност се превръща в срам от пъпките. За лечение на акнето много лекари с успех предписват хапчета против забременяване. Символичната скрита причина за постигнатия ефект е очевидна. Хапчето симулира в тялото бременност и същевременно като че ли „онова" вече се е случило - акнето изчезва, защото вече няма какво да възпрепятства. От слънчеви бани и престой на море акнето обикновено се повлиява благоприятно, докато колкото повече се забулва тялото с дрехи, толкова повече се усилва. Облеклото, като втора кожа, подчертава разграничаването и неприкосновеността, докато разсъбличането вече е първата крачка към себеотварянето и слънцето по безопасен начин замества топлината на друго човешко тяло, очаквана с толкова копнеж и с толкова боязън.
На всеки е известно, че в края на краищата
изживяната сексуалност е най-доброто лечебно средство против акне.
Всичко казано за пубертетското акне важи в общи линии за почти всички кожни обриви. Даден обрив винаги показва, че нещо досега възпирано (изтласквано) иска да пробие границата на потисничеството, за да излезе наяве (т. е. в съзнателността). В обрива се показва нещо, което досега не е било видимо. Така си обясняваме защо почти всички детски болести, като варицела, скарлатина, рубеола се проявяват върху кожата. При всяка детска болест нещо ново пробива в живота на детето, поради което тя обикновено носи със себе си огромна крачка в развитието му. Колкото по-силен е кожният обрив, толкова по-бързо протича детската болест - пробивът успява.
