sanusetsalvus.com

Четвъртък, Ян 13 2022

Интервюта

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Димитър Протопопов , българи в Австрия

Димитър Протопопов - един невероятен български балетист от големите сцени на Германия

74-годишният балетмайстор и танцьор живее край Берлин.

Танцувал е на големите сцени на Русия, Гърция, Турция, Австрия, Италия и най-много в Германия. Бил е обичан балетен педагог. Роден е в Пловдив, има трима сина.

Г-н Протопопов, откъде този интерес към балета при вас?

-Бях на 8 години, когато моята сестра Таня тръгна на балет и аз ходех да я вземам, по настояване на майка ми.

Учителката ме видя и попита дали и аз не искам да играя балет. Настоя да питам майка си, и така ме взеха в балетната школа в Пловдив, но без да плащам, защото бях единственото момченце, което подготвяха за балетист и танцьор.

После родителите видяха от мен и дойдоха още момчета да учат в балетната школа.

Още в началото на интервюто обаче искам да кажа, че съм истински 100 процентов пълноценен мъж. Не само като балетист, но и когато имахме балетна школа край Берлин винаги съм го казвал, за да няма притеснения.

Така започна пътуването ви към големите сцени в Германия, Италия, Турция, Русия…

- Когато бях 15-годишен, излезнах с големите артисти на сцената на Пловдивската опера. Спомням си и спектакълът, защото трябваше да танцувам с една балерина, която бе на годините на майка ми.

Постановката се казваше „Madame sans gene“ („Дамата без срам“). Започнах да танцувам с големи балетисти и артисти, както от България, така и чуждестранни.

Първото име, което искам да спомена е на Богдан Ковачев-пловдивчанин, който по-късно бе станал балетмайстор, беше известен и талантлив. За съжаление, почина много рано. Бях в казармата, когато ме взеха в Строителни войски и … в Пловдивската опера.

Започнах да се изявявам и като солист. Танцувал съм в много постановки, с много балерини. След това реших да си опитам късмета в балетно студио „Арабеск“. Веднага ме взеха и там работих 2 години. По това време се ожених и с първата ми съпруга си имаме 2 деца, двама сина.

По това време много търсеха танцьори и балетисти: в бивша Югославия, в ГДР, във Франция, в Западна Германия. Аз избрах да играя пред комисията на ГДР, и за този мой избор не съжалявам. Годината бе 1977.

Как гледаха на вас като на кадър от социалистическия блок?

-На добрите артисти се гледаше с добро око. В бившата ГДР имаше много хора дошли да работят и живеят от България, Румъния, Унгария…

Тогава не се употребяваше тази дума гастарбайтер за нас. Бях много доволен от професионалната си кариера тук. Работих в продължение на 6 години в театъра на Майнинген, той бе на границата със Западна Германия.

По това време един приятел реши да изпрати сина си в балетното училище в Берлин, и ние с жена ми също предложихме на малкия ни син да поеме по моя път.

Беше ми много далече Майнинген, това са над 500 км, и взехме решение семейния съвет да напусна този театър и да се преместя да работя в Берлин. Получих работа в Komische Oper и започнах там да работя, и пак бях без семейството ми.

След половин години ми казаха, че не могат да намерят жилище за семейството ми в Източен Берлин. По онова време въпросът с квартирите бе много труден. Предлагаха се квартири от времето на войната, с тоалетни между етажите, но това не бе приемливо за нас.

Затова потърсих работа на друго място – Франкфурт на Одер (Frankfurt an der Oder). Тогава търсеха балетмайстор и солист, и тук работих доста години, докато един прекрасен ден, когато се обединиха двете Германии, затвориха операта в града, уволниха оперните певци и балетмайсторите, и остана само драматичния театър.

След това си купихме къща около Берлин, не искахме да е в самия град, и сбъднахме тази наша мечта на 20 км от германската столица. На много хубаво място е, до нас е езерото, а с лодката по него може да се отиде чак до Рощок. След промяната работих и в Щутгарт.

Кои бяха ваши учители в балетното изкуство?

-Моите учители вече ги няма. Най-добрата педагожка и балетна учителка от Пловдив бе Румяна Лазарова. Тя почина едва 60-годишна.

Ще спомена името на Алберто Алонсо, голям кубински балетист, както и на голямата гръцка балерина Ралу Ману, и още един испанско-италиански балетмайстор…

Мога да кажа с огромна тъга, че историята на българския балет не се пише…, за съжаление. Много малко е написано. Танцувал съм и с Красимира Колдамова, и с Ичко Лазаров, красив, интелигентен танцьор.

Какво мислите за българска балетна школа?

-Чудесна е!Тя работи по руската методика. Свалям шапка на новите танцьори, балетисти, много добре танцуват.

Танцувал ли сте в Австрия?

-Танцувах на сцена на Бодензее през далечната 1972 г. Тогава бях с балетно студио „Арабеск“. Оттам заминахме за Франция, в Латвия, СССР, където танцувахме в Санкт Петербург, тогава Ленинград.

С кои големи имена на балета сте искал да работите, да ги познавате?

-Едно време на международния балетен конкурс във Варна, бях още малък, когато видях как танцува Михаил Баришников.

Другото ярко име е на Михаил Василев. Това са имена на балетисти, за които човек може да мечтае да стане като тях.

Лично съм се запознавал и с Алисия Алонсо, когато тя бе в Пловдив. Моите най-добри приятели във Фейсбук и досега са руските балетисти.

Сред тях е и Юрий Григорович, 95-годишен хореограф и балетист. Има и един италианец, който е прекрасен преподавател в балетното училище на Санкт Петербург, казва се Фетон Мьоци (Fethon Miozzi).

Каква е тайната на балета?

-Това е изкуство, което изисква желязна дисциплина. Балетът тръгва от Франция, усъвършенства се в Русия и сега танцьорите са перфектни. Но за съжаление, за късо време, при огромна конкуренция, те могат да издължат не повече от 15 години.

Защо е този натиск върху балетистите?

-Балетистите днес се доближават до спортистите, по-точно са като футболистите, имат професионално къс живот, като станат на 30- 35 г. се оттеглят. Може би, се прави за пари, за това, хората да посещават различните постановки с нови имена.

Балетът си остава елитарно изкуство, не е за всяка публика. Много хора го харесват, но и много не могат да си го позволят. Билетите са от 120-180 евро. Билетите за премиера на първите пет реда са космически. Но си струват парите! Човек влиза в един друг свят.

Конкуренцията в момента е убийствена и такава нямаше във времето, когато аз танцувах. С другите балетисти бяхме не само колеги, но и приятели.

Ще ви разкажа един случай: имах един колега, който бе 20 г. по-голям от мен. И двамата трябваше да танцуваме с него. Имаше скокове, след като свърши репетицията, този колега дойде при мен и ме помоли да не скачам толкова нависоко, защото той вече не може.

И аз се съобразих с него. И дори на майтап му казах: „Ех, дядо, не те бива вече да скачаш!“ Гледах да скачаме на еднаква височина, защото е по-красиво.

Бил сте и манекен на българската гражданска авиация ТАБСО.

-Бях 17-годишен тогава, пак покрай сестра ми стана всичко. Тя бе манекен в Пловдив, и бе много хубава, както и сега. За първи път направиха реклама на ТАБСО. Трябваше им манекен и мен ме взеха.

Някой от вашите близки успя ли също с балета?

-Сестра ми Таня, покрай която започнах с балета, се отказа от него като ученичка, а аз продължих. По-късно тя се омъжи в Италия и от над 50 г живее там.

Синът ми, който посещаваше Берлинското балетно училище, след 1–2 г. се отказа, защото режимът беше прекалено строг за него, и най-вече не можа да свикне с диетата.

С какво се занимавате в момента?

- След като не танцувах вече, направих балетна школа, която носеше името на втората ми съпруга, тъй като първата почина преди 20 г.

Това изкуство живее в душата ми, в сърцето ми е, не мога да го забравя. Комбинацията класическа музика и балет е нещо прекрасно, аз го преживявах и преподавах и на моите ученици.

Сега се занимавам със спортна стрелба в свободното си време. С пенсионирането ми се отвори нова глава в живота.

Вие сте пето поколение потомък на Васил Левски, имаше ли върху вас фамилен натиск за избор на професия напр.?

- Никога. Бях малко детенце, когато научих този факт. По едно време в Пловдив дойде един историк, който каза, че търси баща ми, тъй като пишел книга за Апостола и търси негови роднини.

Аз съм от доста известно пловдивско семейство. От нашия род е и футболистът Христо Бонев (зет) , а моята леля - Анка Василева Ламбрева, е първата българска околосветска пътешественичка.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков