sanusetsalvus.com

Сряда, Май 25 2022

Интервюта

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Мария Ендрева,, българи в Австрия

За медийните образи на България и стереотипите за Балканите в немскоезичните медии

Един разговор с Мария Ендрева, ръководител на Австрийската библиотека в София.

Визитка: Мария Ендрева преподава културна история и литература на немскоезичните страни с акцент върху културата на Средновековието, Pомантизма, Виенския модернизъм и съвременни немскоезични автори.

Следва българска и немска филология в Пловдив и Хайделберг. От 2001 г. работи в Катедра по германистика и скандинавистика на СУ „Св. Кл. Охридски“. Защитава дисертация на тема Die Kunstauffassung in Rilkes kunstkritischen Schriften (Възгледите за изкуството в критическите творби на Райнер Мария Рилке) през 2011 г.

През 2017 се хабилитира с монографиите Kulturgeschichte des deutschen Mittelalters (Културна история на немското средновековие); и Княжество Лихтенщайн: история, култура, идентичност. От края на 2019 г. е ръководител на Австрийската библиотека в София и е председател на DAAD-Алумниклуба в България.

Г-жо Ендрева, какво е да сте директор на Австрийската библиотека в София? Какви са предизвикателствата, какви са новостите, които се случват?

- Аз съм научен ръководител на библиотеката от 2019 година. Тя е част от мрежата Австрийски библиотеки по целия свят, които се поддържат от Австрийското външно министерство и изпълняват не само на библиотеки, от които хората могат да заемат книги, а и ролята на културни центрове, в които да се представя австрийската култура.

Библиотеката разполага с много разнообразни библиотечни единици като книги, списания, вестници, видеоносители и др. Фондът е около 10 хиляди единици, които тематично са насочени към съвременната австрийска литература, култура, история и обществен живот.

Основната дейност, която развива библиотеката в София, е свързана с представяне на австрийски автори на българската публика под формата на литературни четения, представяния на книги, а също и на преводи от немски на български език.

Правили сме филмови вечери, редовно се изнасят лекции, свързани с въпроси на австрийската и българската култура и др. Най-голямото предизвикателство за нас като организатори на тези събития е да доведем публика на тях. Това е проблем, тъй като те са насочени към немскоезична аудитория, която е ограничена и това създава редица затруднения с достигането на по-широк кръг от заинтересовани.

Пандемията също повлия на начина, по който се провеждат събитията и много хора свикнаха с онлайн-участието и трудно се връщат обратно към присъственото провеждане.

Българите имат специален интерес към Виена от столетия, за тях тя е родината на валса, нещо романтично, виждате ли някаква такава нагласа у хората, които идват да вземат книги и да проучват австрийската култура ?

- Не, приятелите на Австрия, които ползват библиотеката, имат широки познания за страната и не я свеждат до всеизвестните клишета. Това са високообразовани хора, които издълбоко познават немскоезичната литература.

Другата част от читателите са студентите по немска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, които вземат книги за превод и такива, които са им необходими за литературните семинари. Те идват, водени от конкретни задачи, които трябва да решат.

Преподавате Виенски модернизъм и се занимавате със съвременни немскоезични автори. Какво бихте ни разказала още за кръга „Млада Виена“ и влиянието й върху литературата и изкуството, изобщо? Имате ли любими творци от този период ? А от съвременните немскоезични автори? Сред тях се нареждат и български писатели, които творят в емиграция като Димитър Динев, Илия Троянов и др.

- Виенският модернизъм е една от най-изследваните литературни епохи в немскоезичната литература. Една от основните атракции в него е Виенската култура на кафенетата, която се развива през втората половина на 19. век и преживява разцвета си до Първата световна война.

Оформилите се интелектуални и творчески кръгове във Виена през този период и до днес се ползват с огромна популярност и за времето си допринасят за развитието на изкуствата, архитектурата и науката в световен план.

По отношение на психологията и философията Виена дава имена като Зигмунд Фройд и противоречивия Ото Вайнингер, оформя се прихоаналитичният кръжок около Фройд, откъдето тръгват Карл Густав Юнг и Алфред Адлер.

В науката от там тръгват Лудвиг Болцман и прочутият Ервин Шрьодингер, които играят голяма роля за развитието на квантовата физика. В областта на архитектурата не може да не се споменат големите имена на Сецесиона Йозеф Мария Олбрих, Ото Вагнер, Адолф Лоос и др.

Предметите за бита, по уникален дизайн, изработени от Виенските работилници, основани от Йозеф Хофман, постигат преди Първата световна война култов статус. В областта на изобразителното изкуство има също големи имена. Картините на Густав Климт и Егон Шиле и до днес привличат милиони посетители във Виенските музеи и картинни галерии.

Ветрилата и акварелите на Оскар Кокошка, както и неговите експресионистични драми, творчеството на Хуго фон Хоманстал, Петер Алтенберг, Карл Краус, Артур Шницлер, Франц Верфел се чете и поставя на сцена и до днес. Музата на редица интелектуалци Алма Малер, фигурата на Лудвиг Витгенщайн и още много други имена от културния живот придобиват култов статус.

Същото важи и за вълнуващата музика на Густав Малер, Албан Берг, Арнолд Шьонберг и Рихард Щраус, който работи често с Хофманстал. Всички тези знакови имена оформят една не просто немскоезична, а австрийска култура, с която австрийците се идентифицират и до днес.

Аз преподавам тази култура в часовете по културна история на немскоезичните страни и в някои литературни семинари върху творчеството на Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал.

Илия Троянов и Димитър Динев са част от съвременната немскоезична литература и те имат специфична ниша. Сравнението между тях и досега изброените автори е неуместно, но мога да кажа, че и двамата автори с български корени имат изключителни примери за превъзходна, транснационална литература, която поставя съвременни проблеми като миграцията, справянето с миналото и др. на преден план и допринася за обогатяването на немскоезичната литература, но и същевременно и дава материал за изследване на въпросите за българското минало.

Според мен българската изследователска общност е длъжница на Троянов и неговия роман „Власт и съпротива“, който дава чудесна възможност да се навлезе в игнорираните досега въпроси за тоталитарния режим в България с неговите нечовешки механизми на контрол. Романът добре представя как Държавна сигурност не е престанала да управлява и от това се определят динамиките на съвременния икономически и политически живот.

Има ли австрийска култура? Този термин поражда много дискусии тук, в какво виждате разликите спрямо другите автори от немското пространство, може ли да се оговори за австрийска идентичност в литературата...

- Да, аз мисля, че има австрийска култура, която е неделима част от по-широкото понятие за немскоезичната култура.

Обособяването й е свързано с провеждане на съответните държавни политики, които я поощряват да съществува именно като австрийска литература и култура и това дава основания да се говори нея. Именно това е и задачата на австрийските библиотеки в Европа, да популяризират именно тази австрийска, а не просто немскоезична литература и култура.

Като журналисти много бихме искали да чуем лекцията Ви "Образът на България в немскоезичните медии. Културни стереотипи и невъзможното им преодоляване", която предстои да изнесете на 26-и май 2022. Моля, напишете ни някои от акцентите в нея. Австрийците знаят ли напр. за българското кисело мляко?

- В доклада става дума за присъствието на България в немските медии през 2018 година. Повод за голяма част от статиите, които се появяват за България беше засиленото внимание към страната заради българското председателство на Европейския съвет през първата половина на 2018 година.

Изходният материал за следващото изложение дават статии от най-използваните немскоезични онлайн медии: Spiegel Online, Bild, Süddeutsche Zeitung, Die Welt, Zeit Online, ARD und ZDF, n-tv, Fokus Online, Stern, Frankfurter Allgemeine Zeitung и др.

Въз основа на писаното за България може да се изведе следната теза, която в изследването ми обосновавам с помощта на понятийния апарат на посториентализма.

Тук няма да се впускам в подробности, но в общи линии тезата е, че медийните образи на България, които най-често са негативни, почиват на една дискурсивна основа в западните общества, която позволява на тези образи и дори не е пресилено да се каже, изисква от тях, да репродуцират стереотипите за Балканите (схващани като „другото“).

По този начин те помагат да се дефинира образът на цивилизованото „свое“ като противоположност на дивото, нецивилизовано „чуждо“, което е видяно на Балканите.

Конструираните образи на „другото“ служат за установяване на властващата европейска идентичност и спомагат значително за поддържането на дискурсивната й власт над останалите идентичности, което е основен мотив в изследванията на ориентализма и посториентализма.

Интересно изследване прави българската историчка Мария Тодорова, която по аналогия с колониалния дискурс дефинира понятието Балканизъм. С него до голяма степен може да се обяснят сложните отношения между Западна и Централна Европа и Балканите.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков