sanusetsalvus.com

Събота, Авг 08 2026

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Езотеричният аспект на лечебните растения по Рудолф Щайнер, Гьоте и Вилхелм Пеликан

В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.

Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е потърсен за военна служба, но сериозно заболяване на белите дробове и сърцето не му позволява да замине на фронта. По време на боледуването си той получава информация за трудовете на Рудолф Щайнер. През 1918 г. присъства на лекция на Щайнер във Виена, по-късно става негов личен ученик и посвещава живота си на Антропософията.

„В древността човекът е общувал не само с растения, камъни, животни, но и с елементални духове. Сега това преживяване с елементалните духове е изгубено.

Човекът трябва да постигне нов вид съзнание, за да общува с природата. Природните същества някога са говорили чрез душата на човека, те са били наши възпитатели. И днес ние трябва да им върнем това, което някога са ни дали. Можем да направим това само когато търсим образното в създанията на природата.

Тези природни същества трябва да постигнат определена цел на Земята заедно с човека. Те могат да направят това само когато човек им върне това, което им дължи. Трябва да променим погледа си към природата, да доведем осъзнаването за природата до осъзнаване за себе си, да проникнем в природата чрез дух.“(Рудолф Щайнер.GA 220.)

Вилхелм Пеликан е виден фармаколог, който е пряк ученик на Рудолф Щайнер. Книгата „Човекът и медицинските растения“ в три тома, поставя началото на нова наука за лечебните растения, като излиза от емпиризма и разкрива познанието за етерните сили, невидими, но формиращи видимото. Тя потвърждава интуицията на древните лечители.

Изданието има за цел и да обясни как се получават лечебните свойства при отделните видове. Затова то дава и нова светлина върху лечението и лечителното изкуство. За целта авторът предлага да се наблюдава еволюцията на дадения вид – от семето през всички фази. Похватите са емпиричен и духовен – разглежда се човекът в единство с Космоса, което създава една нова медицина от антропософска гледна точка. В момента, когато Пеликан за пръв път публикува тази книга, повече от 500 лекари се занимават с такава практика.

В този вид медицина се разглежда не само физикоматериалната реалност, а също и окултните процеси в жизнената динамика. Тук като основа е поставена Духовната наука, която дава Рудолф Щайнер и описаното в нея познание за

четирите съставки на човека – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аза – духовното ядро и разбирането за техните взаимоотношения.

Как според Р. Щайнер е устроено растението: то има видимо физическо тяло, невидимо етерно тяло и при висшите растения леко излъчване на душа, изразяваща се в стадия на цвета. Функционалните системи при растенията

имат сходство при човека и животните в следната последователност: коренът отговаря на главата, листът – на ритмичната система – дишане и кръвообращение; а цветовете и плодовете – на метаболитната система. Терапевтичните индикации се извличат въз основа на това сходство, което е потвърдено през всички епохи.

Субстанциите, извлечени откорените на растенията, влияят оздравително върху нервносетивната система, екстракти от листа лекуват болести нациркулацията и дишането, а вещества, извлечени от плодовете, цветовете и семената – отговарят за метаболитната система и гинекологичното здраве. Медицината от духовна гледна точка преоткрива постулата „подобното лекува подобно“, но без това да е догма. При описанията на различните видове, Пеликан използва както популярни ботанически описания, така също и растителни принципи, наблюдавани свръхсетивно.

Пеликан описва три етапа на еволюция – игра на силите на експанзията при растенията. От семето, кълна или пъпката се развива същинското растение, то се свива отново в чашката и се разширява в цвета. Накрая са свива в зърното и се разширява отново в плода. Той също подчертава, че трябва преди всичко да се разкрият връзките между човека и растението, без което е невъзможно да се разкрие ролята на лечебните растения в оздравителния процес.

Според Пеликан сходство и влияние има в следните раздели на растенията и човека:

• Хлорофилът в зелените растения е сходен с човешкия хемоглобин – хем-съставката. Той нарича явлението „архетипна полярност“.

• Листният апарат с характерното разположение и прилежащите възли в него е ритмичната система на растението. Той има съответствие в ритмичната система на човека, в разположението на прешлените на гръбначния стълб и ребрата.

• Дишането и фотосинтезата са също ритмични процеси при растенията. Те следват светлата и тъмната части от

денонощието. Те са в контраст с дишането при човека и катаболитните процеси.

• Гръдния кош и ребрата на гръдната клетка се сравняват със структурата на дървото

• Хлорофилът поради сходството си с хема на хемоглобина стимулира кръвотворенето.

• Ритмичните системи на човекът и растението си взаимодействат, съответстват си, но формират една противоположност. Затова лекарства от листния апарат на растенията действат на гръдния кош и дишането, върху кръвоносната система също. Способни са да повлияват всички ритмични nфункции.

• Коренът принадлежи на силите на Земята, той изпитва влиянието на минералите и земното притегляне, геотропен

е. Той е толкова чувствителен към влиянието на Земята, колкото листата са чувствителни към влиянието на Космоса.

В него са открити клетки „статолити“, които улавят гравитацията. Той също е чувствителен към почвените субстанции, водно-солевото съдържание.

• По подобен начин човешката глава е в контакт със сетивния свят, тя открива своята външна страна, тъй като не възприема духовната страна.

• Коренът е селективен – това показват данни от състава на пепелта на корени от различни видове растения. Тази

селективност е подобна на анализа и синтеза, които се извършват от човешкия мозък.

• Процесите на втвърдяване и минерализация са сходни при растението и човека.

• В противоположност – главата и мозъкът имат антигравитационна насоченост, докато коренът на растението е

геотропен. Той извлича от Земята субстанции, които поема, оживотворява неживото и го отдава на силите на антигравитацията.

• В обратния случай в главата жизнените процеси са отслабени до максимум, за да се противопоставят на минералните процеси в организма. Вследствие на тези сили се получава скелетът на човек. Скелетът е човешки минерал.

Много субстанции, извлечени от корени, действат на главата и нервната система.

• Процесът на възникване на цвета и плода влияят на метаболитната система. Тук сме вече в област с по-висше структуриране. Тук зеленият лист става ново творение с нова служба.

Листът е формиран от безкрая на Космоса, докато в цвета и плода се появява ограничаване в пространството.

Излъчват се топлина, мирис, цвят и полени. Зърното и плодът са изпълнено със субстанции вътрешно пространство.

Създаването на субстанциите става под въздействието на външна топлина. Човешката воля, която си взаимодейства

с метаболитните процеси, е съзнателна само насън. Тя не е будна в човека. Метаболитната активност е свързана с целия организъм. В окултната физиология на човека и растението има редица вече разкрити взаимовръзки.

...

Забравената през вековете връзка между човека и медицинските растения добива нова светлина в трудовете на Вилхелм Пеликан. Повечето от описаните в книгата видове са включени в състава на по-известните

лечебни продукти, разработени за използване от Антропософската медицина, патенти на фирмите Веледа и Вала.

Използваните лечебни видове са основата на матерна субстанция, извлечена от тях, но са допълнително потенцирани и динамизирани, за разлика от класическите хомеопатични продукти.

Ето как Пеликан описва растителните видове под ръководството на Р. Щайнер.

...

Сем. Lamiaceae

Melissa officinalis Маточина

Тя действа по-слабо върху метаболизма, отколкото върху ритмичните процеси. Благоприятства менструалния

цикъл, зачеването, потиска сексуалната възбуда. Има тонизиращ и полупотискащ ефект върху храносмилателния

тракт, потиска спазмите и пречи на ферментацията. Намалява гаденето и повръщането. Видът може да се прилага и

при случаи на тахикардия, сърдечна невроза, стенокардия, безсъние, хистерия, меланхолия, тенденции към припадък. Прочутата „вода на кармелитките“ съдържа дестилат от маточина.

Origanum majorana Майорана

Маслото, което заобикаля семената и ги изолира от

земните сили, има същата космическа активност като другите устоцветни. Р. Щайнер е уточнил, че семето от майорана служи при направата на лекарство, което нормализира менструалния цикъл. Майорана засилва функцията на стомаха и червата, лекува колики и диарии, благоприятства зачеване и менструация. Има антиспастичен ефект при астма, световъртеж, парализи. Комбинирана с маточина, е отлично средство срещу възпаление и отслабване на половите органи.

Origanum vulgare Риган

Както майорана, има усилващо, затоплящо стимулиращо действие върху сексуалната област. Използва се срещу

болести на матката, дисменорея, аменорея. В тази област възстановява силите на Аза (срещу еротоманията и нимфоманията). Помага и срещу простуда и катари на дихателните органи. Предизвиква потене, премахва застоя в областта на черния дроб и в порите. Както майорана и Teucrium marum, риганът влияе и върху обонянието, което е свързано също с възпалението, алергичния ринит и носни полипи.

Сем. Asteraceae

Arnica montana Арника

За арниката Гьоте пише: „Енергията е вложена в растението арника по всякакъв възможен начин. Силата тук е

съчетана с деликатност на формата. Нищо крехко или твърдо не може да устои на формиращата сила на небето - растението, избрано от Бога на Слънцето, е младо и жизнено.

Вижте цветето как се топи в светлината, в пламъка на Слънцето. Ако претърпите насилие или нараняване, първоначално с тояга или острие, чудотворното изцеление е близо с тази билка. Жизнените енергии текат, сърцето се ободрява, ако кръвта е загубила пътя си в синина или излив, арниката ще ѝ напомни за правилния ѝ ход. Мускулите и сухожилията растат оттам, тялото, претърпяло обида и нараняване, се възстановява и затова именно нервната система е мястото,където е толкова трудно да се постигне изцеление.

Органичният бунт срещу нараняването - ние го наричаме болка - намалява и отминава. Подмладен в моето възстановяване, аз възхвалявам тази билка най-високо, но истината е, че природата, която се възхвалява, е неизчерпаема, която създава това цвете с неговите лечебни сили и по този начин се провъзгласява за вечно възстановяваща се.“

Арниката е всъщност алпийско растение. Обича отворени пространства и ярко слънцегреене. В същото време тя

изисква влажна почва, тип английски ливади и обикновени камъни, силициева почва. Не понася варовик и изкуствени торове. Великият химик е работил в растението арника.

Разнообразни компоненти са открити в състава на растението. Цветът е богат на флавони, каротен, холин, фитостероли. Цялото растение съдържа танини, коренът е богат на инулин и скорбяла, латексоподобни вещества и горчиви вещества. Етеричните масла, съдържащи се в цветовете, листата и корените имат различни характеристики. Тези в цветовете имат противовъзпалително действие, а тези от корена – против кожни проблеми. Кожата принадлежи към нервно-сетивните органи, които се повлияват от корена.

Най-важният минерал, съдържащ се в арниката, е силицият.

В растението арника може да се каже, че силициевият принцип на формите е в процес. Той не се реализира в твърди, напълно оформени физически структури, а остава в сферата на генеративните принципи, вграден в жив, пластичен организъм, който е подвластен на формата само в определени граници. Той е изпълнен и сароматни и огнени флорални процеси, които дават началото на летливите масла.

В серия от лекции пред медици, Р. Щайнер говори специално за влиянието на арниката върху процесите в нервната

система и редица неврологични заболявания, свързани със състоянието на гръбначния стълб. Те трудно се поддават на лечение. При справянето с неврологични състояния е важно да се осъзнае, че нервите имат склонност към

влошаване и разпад, анаболните сили на живот до голяма степен се оттеглят. Поради тази силно намалена жизненост, нервите са способни да обслужват Аз организацията, гръбначните аспекти на човека. Нервът е склонен да се разпада и това е трябвало да бъде предотвратено от Аз организацията, както и от астралната организация.

Ако Азът и астралната организация не са достатъчно силни, за да овладеят тази склонност към разпад в нервната

система, биха се развили различни невралгии, неврологични заболявания с отчасти психични симптоми. Ако пациентът има неврологично заболяване, Аз-организмът и астралният организъм трябва да бъдат тясно свързани с неврологичния процес. Необходимо е да се въведе нещо, което имитира Аз-организацията и астралната организация. Това се случва със специфичната конфигурация на растението арника, защото то е съчетание от всички видове имитации в микрокосмоса на всичко, което е възможно в макрокосмоса.

Арниката също така съдържа камфороподобни съединения, които имат успокояващ ефект. Тъй като лечебното вещество навлиза в сферата на нервите, това вещество, което осигурява средството за предаване на усещането до астралното тяло, не изпитва разрушително външно влияние благодарение на тези съединения. Арниката е универсално лекарствои въпреки, че бихме могли да изредим и още свойства, описаните дотук са дотук са достатъчни. Ако медицинско лице някога е изправено пред избора да избере само едно растение, то той би избрал арника. Популярно име за арника в немскоговорящите страни е било вълкоубиец поради тази универсална сила, която съдържа в себе си.

Юлия Стоянова (за Антропософски вести)